Определение № 660 от 12.09.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 660 гр. Перник, 12.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20241700100374 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове от Е. И. Д. срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ:

121446665 за заплащане: сумата в размер на 80 000 (осемдесет хиляди) лева представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие ПТП на 01.05.2023 г. около 13:00 часа в ****, настъпило с участието на: Участник №1 - лек автомобил неустановен към настоящият момент и Участник №2 - пешеходец Е. И. Д., ЕГН:**********; законна лихва върху посочената по-горе сума съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция - 04.10.2023 г. до окончателното й изплащане; сумата в размер на 2 213, 00 (две хиляди двеста и тринадесет) лева представляващи обезщетение за имуществени вреди при процесното ПТП за извършена операция, медицински консумативи, стабилизации, прегледи и др.; законна лихва върху посочената погоре сума съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция - 04.10.2023 г. до окончателното й изплащане. С исковата молба са представени документи с искане за приемане като доказателства по делото; на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, да се задължи ответника да представи преписката по претенция №23210203, която е образувана по описа на Гаранционен фонд. Релевантността на същата към предмета на делото произтича от доказването, че от ищцата е спазена процедурата по чл. 558, ал. 3 и 5 от КЗ, респективно наличието на процесуална предпоставка за завеждане на настоящия иск; да бъде назначена съдебна автотехническа експертиза, която да отговори на поставени въпроси; да бъде назначена комплексна съдебномедицинска експертиза с вещо лице ортопед травматолог и вещо лице съдебен лекар, които след като извършат личен преглед на ищцата, да отговорят на поставени въпроси; за допускане разпит на двама свидетели – при довеждане, за установяване търпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания във връзка с настъпилия инцидент, причинените неудобства чисто 1 физически, морални и материални.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът е подал писмен отговор, както следва:

Исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1, т. 4, от ГПК, тъй като в обстоятелствената част на исковата си молба Ищцата не е описала точно и ясно механизма на настъпване на процесното ПТП. В обстоятелствената част на исковата си молба Ищцата не е описала конкретното място на настъпване на предполагаемото ПТП. Съгласно чл. 127, ал.1, т. 4, от ГПК исковата молба трябва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. Исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал.4, от ГПК.

Видно от петитума Ищцата искат осъждане на Гаранционен фонд за сумата от 47 104.72 лева обезщетение за неимуществени вреди, като в исковата молба не посочва нейна банкова сметка.

По същество оспорва изцяло исковите претенции - по основание и по размер, като прекомерно завишени и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Оспорва твърдения механизъм на настъпване на процесното ПТП. Не са представени никакви документи, които да установят разпитани свидетели - очевидци на процесното събитие. Посоченият механизъм на твърдяно ПТП в исковата молба е базиран на вероятности и от същото не може да бъде направен несъмнен извод, че е налице хипотезата на чл. 557, ал. 1 от КЗ. Не е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица в съответствие с разпоредбата на чл. 125 от ЗДвП и Наредба №13- 41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд. Данните за ПТП са единствено по данни на Ищцата, като в описанието на исковата молба липсва посочване на конкретен механизъм на ПТП и получаване на уврежданията. Твърди, че в процесния случай не са налице основание за ангажиране на отговорността на Гаранционен фонд поради наличие на случайно събитие по отношение на твърдения водач на МПС, тъй като Е. И. Д. е пресякла внезапно коридора му на движение, без да е изпълнил изискванията на ЗДВП, се е явявал непредвидимо за него препятствие, съответно ПТП е било абсолютно непредотвратимо от страна на водача на л.а./т.а. В тази връзка смятам, че съобразно постановките, дадени в т. 5, б. "б" от Тълкувателно решение № 106/1982 г. на ОСНК на ВС, водачът на моторно превозно средство не носи наказателна отговорност, когато в опасната зона за спиране на моторното превозно средство бъде увредено лицето, което е създало опасността. В тази връзка е и посоченото в т. 5 на Тълкувателно решение № 28/1984 г. на ОСНК на ВКС, където изрично е посочено, че когато един водач е изпълнил предписанията на правилата за движение досежно скоростта, но не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и да предотврати настъпването на общественоопасните последици, той не следва да носи отговорност, тъй като е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Оспорва всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Счита, че не са налице доказателства за водача на МПС, да е реализирал виновно и противоправно поведение, в резултат на което да е причинено произшествието и да е настъпил вредоносният резултат за Ищцата. Счита, че 2 вина за процесното ПТП има единствено Е. И. Д., която, пресичайки коридора на движение на л.а. и/или се е движела неправилно по пътното платно.

В случай, че се приеме, че вина за процесното ПТП няма единствено Е. И. Д., то правя възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, която се е движела неправилно по пътното платно и/или е предприела пресичане на неопределено за целта място, както и не е съобразила с приближаващите се пътни превозни средства в нарушение на чл. 107, чл. 108, ал. 2, чл. 113 и 114 от ЗДвП. Е. И. Д. е имала възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не е предприела пресичането на пътното платно в момент и по начин, в който е било невъзможно да премине безопасно; движила се е неправомерно по пътното платно, при наличие на прилежащ банкет и/или тротоар; предприела е пресичането на пътното платно на необезопасено и необозначено място, на място, на което е забранено пресичането на пешеходци, без да се огледа и да съобрази действията си с интензитета на движението, с разстоянието и посоката на движението на превозните средства. Ако Е. И. Д. не бе предприел подобно пресичане удар не би настъпил. Предприето движение от страна на пострадалия по платното за движение не е било безопасно по начин, място и време.

Пешеходецът има установени в закона задължения. В случай, че не се изследва наличието на виновно поведение от страна Е. И. Д., смятам, че е от значение причинно следствената връзка на личното му поведение с настъпването на вредоносния резултат.На самостоятелно основание, счита, че не са налице основания за ангажиране отговорността на ГФ, тъй като процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило при преимуществен принос от страна на Е. И. Д.. Твърдя, че е налице самоувреждане, тъй като приносът на пострадалата за настъпване на вредите, надвишава 50%. Преимущественият принос на пострадалата за настъпване на произшествието, респ. вредата - изключва изобщо отговорността на водача на процесното МПС, а оттам на ГФ. Оспорва твърденията на ищеца, че Е. И. Д. търпи болки и страдания. Посоченото в исковата молба е твърде общо и без конкретика. Не са представени никакви доказателства в подкрепа на тези твърдения. Не съществува основание в закона, въз основа на което, съдът да презюмира действително претърпените неимуществени вреди.

При непозволеното увреждане вредата не се предполага, а подлежи на пълно и главно доказване от тази страна, който претендира обезщетение, в случая - ищците. Съгласно чл. 51, ал.2 от ЗЗД, обезщетението се дължи за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Тези вреди трябва да са действителни, да съществуват обективно и да са причинени от делинквента. Оспорва размерите на предявените искове за имуществени и неимуществени вреди, като счита същите за прекомерно и неоснователно завишени съобразно претърпените от ищците вреди, социално-икономическите условия на живот в страната, в противоречие с принципа на справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД и с практиката на съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело. твърдя че видът и интензитетът им в никакъв случай не могат да имат за паричен еквивалент на стойност претендирания от ищците размер. В предявените размери исковете са прекомерно завишени с оглед принципа на справедливостта, съществуващите към момента в страната икономически условия, стандарт на живот, степента на увреждане на 3 ищците и трайната съдебна практика за процесната 2023 година на ПТП. Счита, че обезщетението трябва да е достатъчно, но не следва да е прекомерно - да е в размер, който деморализира и ненужно обогатява ищците и който смущава общественото нравствено чувство (за сравнение Решение № 204 от 07.11.2016 г по т.д.№ 3568/2015 г на ВКС,ТК, I Търговско отделение). Гаранционен фонд, към настоящия момент вече е бил сезиран във връзка с процесното ПТП и по образуваната претенция № 23210203/04.10.2023г., е уведомил ищеца, че следва да представи доказателства, от които да е видно по безспорен начин, че е налице хипотезата на чл. 557, ал.1, т. 2, б. "а" от Кодекса за застраховането, които и до ден днешен не са представени в ГФ по щетата, а и по настоящото дело. Оспорва по основание искането за присъждане на законна лихва върху обезщетенията, предвид акцесорния й характер. Неоснователността на главните искове води и до неоснователност на исковете за присъждане на законна лихва. Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 3 от КЗ застрахователят не дължи лихва за забава, ако лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение не представи данни за банкова сметка. В конкретния случай Ищцата чрез своя пълномощник не е изпълнил императивните изисквания на чл. 380 във вр. с чл. 558, ал. 5 от КЗ, поради което липсва правно основание за присъждане на лихва. Моля да отчетете, че Ищцата не е представил данни за банкова сметка и след изрично изпратено до неговия представител писмо с изх. № 24-01- 526/23/06.02.2024 г., съдържащо искане за представяне на банкова сметка. Ищцата не е представила към претенцията си Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, поради което по арг. от чл. 496, ал. 3 КЗ Гаранционният фонд не е изпаднал в забава, следователно не следва да се присъждат лихви за периода от датата на уведомяването му - 04.10.2023г. В случай, че следва Фондът да заплати законна лихва, то оспорва началния момент на законната лихва и моля, Гаранционен фонд да се счита в забава от датата на завеждане на исковата молба в съда - 17.06.2024г.

Не възразява да бъдат приети като доказателство по делото, приложените към исковата молба писмени документи. Не възразява срещу сторените в исковата молба доказателствени искания с изключение на: Искането за допускане на разпит при режим на довеждане на двама свидетели на ищеца. Възразява срещу направеното искане по чл. 190 от ГПК Гаранционен фонд да бъде задължен да представи претенция № 23210203/04.10.2023г., образувана в ГФ по повод ПТП от 05.01.2023г. Ищцата не е обяснила значението й за спора и какво ще доказва с представянето й, предвид че ГФ не оспорва факта, че процедурата по чл. 557 от КЗ е изпълнена. Моли, с оглед доказване стореното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна пострадалия, на основание чл. 186 от ГПК да изискате и приобщите в цялост ДП № 458/2023 ОД МВР ПЕРНИК, пр.пр. № 1638/2023 РП Перник.

Моли за допускане и назначаване на КСМАТЕ, по които вещите лица само след като се запознаят с относимите материали по ДП № 458/2023г. ОД МВР ПЕРНИК, пр.пр. № 1638/2023 РП Перник и личен преглед да дадат заключение по поставени въпроси.