Решение № 5312 от 29.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5312 гр. София, 29.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТАНКА П. ЦОНЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ като разгледа доклад.ото от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20221110208391 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образу.о е по жалба на О. О. М. чрез пълномощника му –адв.Д. К. - САК против Наказателно постановление № 22-4332-008466/11.05.2022 г., издадено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя на осно.ие чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 (две хиляди) лева и „лиша.е от право да управлява МПС” за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП и на осно.ие чл.183, ал.1 т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи, че при съставяне на АУАН и при изда.е на обжал.ото наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които обуславяли неговата незаконосъобразност и били осно.ия за отмяната му.

Излагат се аргументи, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не отговаряла на действителната такава. Твърди се, че на инкриминираната дата жалбоподателят О. М. заедно с двама свои приятели –С. Ф. и С. Л. около 04:00 часа трябвало да приберат работниците от нощната смяна, които работели в цеха за производство на пакетирани храни, собственост на Л..

Жалбоподателят М. уравлявал лек автомобил „Б****“ с рег. № *******, като пътувал сам в автомобила си, а неговите приятели пътували в друг лек автомобил. Двата автомобила тръгнали от частен паркинг, находящ се на ул.“Христо Белчев“.

1

Преди да излезе от паркинга жалбоподателят забелязал полицейски автопатрул, който се приближил към неговия лек автомобил, след което бил спрян за извърш.е на полицейска проверка. Жалбоподателят М. представил на контролните органи документите на автомобила и СУМПС. След извърш.е на проверката, полицейските служители казали на М., че ще му съставят АУАН за това, че не използва обезопасителен колан, но след това му върнали документите, като не му бил съставен АУАН.

След като напуснал паркинга по ул.“Христо Белчев“ с посока на движение от ул.“Алабин“ към бул.“П.Евтимий“, автомобилът управля. от жалбоподателя О. М. отново бил спрян от полицейски служители. М. възразил, че му се извършва нерегламентирана полицейска проверка, след което на място пристигнал друг полицейски екип. Проверката завършила със съставяне на АУАН срещу жалбоподателя М., а впоследствие била издадена и Заповед № 1026/23.09.2022 г. за временно отнемане на СУМПС.

Жалбоподателят твърди, че не се е запознал със съдържанието на съставения му АУАН, с което било нарушено правото му на защита.

По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с решение, с което да отмени обжал.ото наказателно постановление.

В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно призо., не се явява. Същият се представлява от пълномощника си –адв.О. М., който в дадения ход по същество на делото пледира за отмяна на атаку.ия санкционен акт. Сочи, че на процесната дата е възникнал конфликт между водача на лекия автомобил и полицейските служители, при който водачът е отказал да му бъде извършена повторна проверка. Свидетели на инцидента били приятелите на жалбоподателя, като св.Ф. потвърдил пред съда обстоятелствата, изложени в жалбата, поради което и същата следвало да бъде уважена от съда.

Административно-наказващият орган, редовно призо. не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.

Съдът, след като служебно провери обжал.ото наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 23.04.2022 г. около 04:25 ч. по ул. „Христо Белчев“ с посока на движение от ул. „Алабин“ към бул. „Патриарх Евтимий“ жалбоподателят О. О.

М. управлявал лек автомобил „Б****“ с рег. № *******, собственост на „У.

Л.“ЕАД.

Автомобилът бил спрян за извърш.е на проверка от полицейски екип от СДВР – ОПП в състав –свидетелите И. и В. К. Я..

За констатациите от извършената проверка свидетелят И. П. съставил против водача на лекия автомобил О. О. М. АУАН, серия GA, № 310928/23.04.2022 г., в който квалифицирал установените нарушения по чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП (водачът отказал да бъде тест. за употреба на алкохол с техническо средство и не представил на 2 полицейските служители контролен талон към СУМПС). Актът бил предявен и връчен на нарушителя, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал без възражение.

На водача О. М. бил издаден талон за медицинско изслед.е № 0006048 с отбеляз.е, че следва да се яви в УМБАЛ „Света Анна“ в указания срок от 45 минути след връч.е на талона срещу подпис. Жалбоподателят подписал талона за медицинско изслед.е, но не се явил в указаното лечебно заведение, за да даде кръв за анализ.

На място било иззето и свидетелството за правоуправление на МПС на водача.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е било депозирано писмено възражение против съставения на водача АУАН.

Въз основа на така съставения акт било издадено обжал.ото в настоящото съдебно производство Наказателно постановление № 22-4332008466/11.05.2022 г., с което при идентичност на описанието на нарушенията и правната им квалификация, жалбоподателят бил санкциониран на осно.ие чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП с „глоба” в размер на 2000 (две хиляди) лева и „лиша.е от право да управлява МПС” за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушението по чл.174, ал.3 ЗДвП и на осно.ие чл.183, ал.1 т.1, пр.2 от ЗДвП с „глоба” в размер на 10 (десет) лева за нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на жалбоподателя на 01.06.2022 г.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84 –АУАН № 310928/23.04.2022 г., талон за медицинско изслед.е № 0006048, справка-картон на водача, Заповед № 513 з-458/24.01.2017 г. на Директор СДВР, Заповед №

8121К-13770/29.10.2019 г. и Заповед № 8121-З1362/02.12.2021 г. на министъра на МВР; както и от гласните доказателствени средства- показанията на разпитаните по делото свидетели – С. Ф., И. П. и В.

Я..

В случая следва да се отбележи, че по делото са обособени две противоречиви групи свидетелски показания. Първата са тези на полицейските служители – И. П. и В. Я., които нямаха ясен спомен за конкретния казус, но след предявя.е на АУАН заявиха, че водачът на МПС е бил спрян за извърш.е на полицейска проверка, в хода на която отказал да бъде тест. с техническо средство-дрегер за употреба на алкохол. След това на водача бил издаден и връчен срещу подпис талон за медицинско изслед.е. Втората група показания са тези на св. С. Ф. – очевидец на случилото се на инкриминираната дата, който потвърди пред съда изложената в жалбата фактическа обстановка, че жалбоподателят М. въпросната вечер е бил спиран два пъти от полицейски патрул за извърш.е на проверка, както и че между него и полицейските служители е възникнал конфликт. Св.Ф. беше категоричен в 3 показанията си пред съда, че не е чул и разбрал, че М. е отказал да бъде тест. за употреба на алкохол с техническо средство.

От доказателствената съвкупност на делото безспорно се установява, че жалбоподателят О. М. е управлявал процесния лек автомобил, когато е бил спрян за извърш.е на полицейска проверка. Този факт не се оспорва от жалбоподателя и еднопосочно се потвърждава от показанията както на свидетелите П. и Я., така и от показанията на св.Ф.. Недоумение обаче буди обстоятелството, че двамата полицейски служители след предя.е на АУАН си спомниха, че водачът е отказал да бъде тест. за употреба на алкохол, но не си спомниха, че същият не им е представил контролния талон към СУМПС, каквото нарушение е било констатирано от тях и описано в АУАН.

Настоящият съдебен състав намира, че макар и поддържаната от защитата теза да не звучи житейски особено достоверна, то тя е принципно напълно възможна. Същевременно тя не може да се определи и като абсурдна, или противоречаща на правилата на формалната логика. В контекста на изложеното в жалбата и в показанията на св.Ф. е повече от очевидно, че органите на МВР са поставили знак за равенство между отказа от извърш.е на повторна полицейска проверка на жалбоподателя М. в рамките на няколко минути и отказа за извърш.ето на проверка с техническо средство за установя.е употребата на алкохол, предвид възникналото спречк.е помежду им относно осно.ията за извърш.е на нова полицейска проверка на водача М..

Ето защо, съдът намира, че детерминираните в акта фактически положения са доказателствено необезпечени и се опровергават от инкорпорираните в съдебната фаза реле.тни източници на информация.

По тези съображения съдът приема, че по делото не се събраха категорични еднопосочни и убедителни доказателства, които да установят отказът на водача да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол, както и за това, че в хода на проверката водачът не представил на полицейските служители контролен талон към СУМПС.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, с оглед на което жалбата се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжал.ото НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от осно.ията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи, в рамките на тяхната материална и териториална компетентност. При съставянето на АУАН и изда.ето на НП не са нарушени сроковете, визирани в разпоредбата на чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Налице е редовна процедура по връч.е на АУАН и НП на жалбоподателя.

На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че и по двата пункта на обвинението (относно двете вменени във вина на М. нарушения) са 4 налице годни фактически твърдения за всички обстоятелства, включени в предмета на доказ.е. Същевременно, обаче, по пункт първи се констатира процесуално нарушение, от категорията на съществените. Съдебната практика е константна (аналогично е и становището на ВАС застъпено в ТР 13/2021 по т. д. № 1/2021 г. на ОСС, I и II колегия) по въпроса, че в разпоредбата на чл.

174, ал. 3 ЗДвП се съдържат два самостоятелни състава на административни нарушения. Същевременно, АНО в атаку.ото НП е инкриминирал както отказ за тест.е с дрегер, така и отказ от да.е на кръвна проба, налагайки, обаче, наказание само за едното нарушение (без посоч.е за кое от тях). Налагането на една санкция за две нарушения винаги е било коментирано от касационната инстанция, в контекста на процесуалните нарушения, от категорията на съществените (Р от 17.06.2009 по кнахд 2946/2009 АССГ, II кас. с-в; Р от 14.12.2007 по кнахд 5098/2007 АССГ, VII кас. с-в; Р 283/2013 АССГ, V кас. с-в;

О 4595/2010 АССГ, X кас. с-в; Р 407/2011 АССГ, IX кас. с-в и др.), респективно – за наличието на самостоятелно отменително осно.ие.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и атаку.ото наказателно постановление следва да се отмени изцяло.

При този изход на правния спор и на осно.ие чл. 63д от ЗАНН разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който не е поискал своевременно присъждането на такива (до приключ.е на съдебните прения), поради което и съдът не дължи произнасяне в тази насока.