Решение № 264 от 21.10.2023, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. Сандански, 21.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бисерка Н. Бакалова Тилева при участието на секретаря Надежда Ж. Малинова Смиленска като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело № 20221250100889 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл.

22, във връзка с чл. 19 от ЗПК и чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 143 от ЗЗП и е образувано въз основа на иск, предявен от В. Й. М. от гр. Сандански против „Нет Кредит“ ООД, със седалище и адрес на управление от гр. София, представлявано от Ирина Христова Станкова.

Ищцата сочи, че между нея и ответното дружество е бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние, по силата на който й е бил предоставен кредит от 900 лева със задължението да го върне разсрочено на вноски, заедно с договорна лихва и ГПР или задължението да плати общата сума 1104 лева. Сочи, че в чл. 4, ал. 3 от договора е било уговорено задължение за нея да предостави на кредитора обезпечение, отговарящо на определени условия. Сочи, че в чл. 6 от договора е било уговорено задължение в случай на неизпълнение на задължението по чл. 4, ал. 3 да заплати на кредитора неустойка в размер на 1 104 лева, която е да заплати разсрочено на вноски. Ищцата твърди, че не е предоставила уговореното обезпечение и кредиторът й е начислил неустойката. Твърди, че към момента на предявяване на иска е платила всичките си задължения за главница и лихви, но дължи на кредитора начислената неустойка. Твърди, че клаузата в чл. 6 от договора е нищожна, поради противоречие с разпоредби на ЗПК, поради противоречие с добрите нрави и като неравноправна.

Иска от съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожна клаузата в чл. 6 1 от процесния договор за заем, с която е задължена да заплати на ответника неустойка в размер на 1 104, 00 лева, поради противоречие със закона, с добрите нрави и като неравноправна.

Ответникът оспорва иска. Оспорва, че клаузата в чл. 6 от договора е нищожна, навежда правни доводи. В законния срок предявява насрещен иск с правно основание чл. 9 от ЗПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД.

В насрещната искова молба ответникът сочи, че процесният договор за потребителски кредит е бил сключен на ...... г. и заемната сума от 900 лева е била усвоена, като на ответницата е била преведена сумата от 362,20 лева, а остатъкът е бил използван съгласно уговореното между тях за погасяване на други нейни задължения по други договори. Сочи, че заемната сума е следвало да бъде заплатена на вноски по уговорен погасителен план в срок до .............. г. Насрещният ищец сочи, че ответницата е направила три плащания, с които е погасила част от задълженията и към момента на предявяване на насрещната искова молба е изпаднала в забава на 9 вноски, поради което твърди, че съгласно уговореното в договора е кредита за изцяло предсрочно изискуем.

Насрещният ищец иска от съда да постанови решение да осъди насрещната ответница да му заплати сумата от 922, 83 лева, от която сумата от 706, 67 лева, дължима главница по договора, сумата от 116, 16 лева, договорна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Насрещният ответник подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Прави възражение за недействителност на договора за потребителски кредит, поради противоречие със ЗПК, както и възражение на основание чл. 103 от ЗЗД за прихващане на вземането на насрещния ищец с нейното вземане срещу него в размер на 510 лева, платено като неустойка и без основание по недействителен договор за потребителски кредит № ...................

В съдебно заседание ищцата поддържа иска. Ответникът поддържа оспорването на първоначалния иск и поддържа насрещната искова молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На .......... год. в гр. София между „Неткредит“ ООД, като кредитор и В. Й. М., като кредитополучател е бил сключен договор за потребителски кредит № .............., по силата на който на ищцата е бил предоставен кредит в размер на 900 лева. Съгласно чл. 1, ал. 2 и чл.

3, ал. 1 от договора, кредитополучателката се е задължила да върне кредита, както и да заплати уговорената лихва и другите разходи по кредита в срок до ........ год. на вноски съгласно погасителен план, описан в чл. 11, ал. 2 от договора, а именно на 12 броя месечни вноски от по 92 лева с начало от ........ год., платими на 23- то число на месеца. Съгласно чл.

11, ал. 1 от договора, кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитора възнаграждение годишна лихва в размер на 39,51 % от главницата по кредита. В чл. 11, ал.

4 е било уговорено, че ГПР възлиза на 47, 51 % от заетата сума, а в чл. 11, ал. 5 било 2 посочено, че общата дължима сума възлиза на 1 104, 00 лева. В погасителния план в чл. 11, ал. 2 от договора е било посочено какъв размер от месечната вноска от 92 лева представлява вноска за главница и какъв размер вноска за лихва. В чл. 4, ал. 3 от договора е било уговорено задължение за кредитополучателя в срок до края на следващия ден от сключване на настоящия договор за представи на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в Общите условия по договора- банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция трябвало да бъде за сума в размер на 1 104 лева със срок на валидност до ....... год. В чл. 6 от договора е било уговорено, че ако кредитополучателят не предостави гаранцията по чл.4, ал. 3 в установения срок да плати на кредитора неустойка в размер на 1 104, 00 лева, която се начислявала на месец, считано от изтичането на срока по чл. 4, ал. 3 и се дължала само за периоди, в които кредиторът е бил без осигурена гаранция, плащала се заедно със следваща погасителна вноска съгласно погасителния план. В тази клауза е било уговорено, че ако кредитополучателят осигури надежда гаранция по кредита и след изтичането на срока, неустойката спирала да се начислява. В случай на неизпълнение непогасяване в срок на изискуемо задължение на кредитополучателя за заплащане на главница и/или лихва или друга дължима сума, съгласно чл. 8 от договора, кредиторът можел да изисква предсрочно погасяване на предоставения кредит, като обяви договора за предсрочно изискуем.

На ........год. е бил сключен анекс към договора, съгласно който клаузата на чл. 2 от договора се изменяла и в т. 2 от анекса страните се уговорили кредиторът с част от отпуснатия кредит, а именно със сумата от 503, 89 лева да погаси главница в размер на 500 лева, лихва в размер на 3, 89 лева по друг договор, а именно Договор за потребителски кредит № ...... от .......... год., сключен между страните по делото. С друга част от заемната сума възлизаща на 33, 91 лева кредиторът се е задължил да погаси задължение на кредитополучателя по договор за гаранция № .......... от ......... г. сключен между кредитополучателя М. и „Кр.. Г.. БГ“ ООД. Кредиторът се е задължил еднократно и в пълен размер остатъка от заемната сума възлизаща на 362, 20 лева да предостави на М. чрез системата „Е..П... Б...

От цитирания в анекса договор за потребителски кредит „......“ № .........., сключен на ........ г. между М. и „Н.. кр..“ ООД се установява, че на кредитополучателката е бил предоставен кредит в размер на 500 лева, а тя се задължила да го върне заедно с уговорената лихва и другите разходи по кредита – чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от договора. И в този договор в клаузата на чл. 4, ал. 3 е било уговорено предоставянето от кредитополучателя на обезпечение – гаранция - банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция в размер на 1 000 лева. В клаузата на чл. 6, ал. 1 от този договор, било уговорено, че в случай че кредитополучателят не осигури и не предостави в срок обезпечението по кредита съгласно сроковете и условията по чл. 4, ал. 3 от договора, кредитополучателят да заплати неустойка в размер на 4,00 лева плюс 0,89% от сумата на усвоения транш за първия ден от всеки лихвен период и 0,89 % от сумата на усвоения транш за всеки следващ период.

3

От заключението на допуснатата и изслушана по делото съдебно- счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и пълно се установява, че сумата от 362, 20 лева от заемната сума от 900 лева по договор № ........./ ........... г. е била преведена на ищцата М. на ....... год. чрез паричен превод. Останалата сума е била отнесена за погасяване на стари задължения на ищцата по предходни два договора с настъпил падеж.

Относно по- ранния договор за потребителски кредит „Д.“ № ............., сключен на ... г., експертът в заключението си депозирано на ......... год. (лист 118 от делото) заключава, че кредитополучателката в изпълнение на задължението си по този договор е предоставила поисканата гаранция и неустойка не е била начислявана.

До ищцата от „Н.. кр..“ ООД е било изпращано уведомление за обявяване на кредита по договор № ............. за предсрочно изискуем с изх. № ......../ ......... год., с което е била уведомена, че кредитът ще бъде обявен за предсрочно изискуем и размерът на задълженията й по него възлизал на 822, 24 лева, от които главница в размер на 706, 67 лева и лихви в размер на 115, 57 лева. По делото не е ясно на коя дата ищцата е получила уведомлението, но същото е достигнало до нея, тъй като се представя по настоящото дело като доказателство от самата ищца.

Според вещото лице по договор за потребителски кредит № ........... от 22.10.2021 год. ищцата на .............год. е направила плащания в общ размер на 680 лева. Заключава, че с тази сума е била погасена договорната лихва в размер на 202, 24 лева и част от главницата в размер на 477, 76 лева. На страница 3 и стр. 4 от заключението, депозирано на 30.05.2023 година (лист 109 и 110 от делото) експертът сочи, че по този договор към 05.10.2022 год. когато кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, има неизплатен, дължим остатък от главница в размер на 422, 24 лева и няма неизплатени задължения за договорна лихва.

Вещото лице сочи, че по този договор № 20211022113550005/ 22.10.2021 г. неустойка не е била начислявана и не е била плащана.

Съдът не обсъжда като доказателство по делото разписка №00500017025055673 от 01.10.2022 год., издадена от „Изи Пей“, тъй като от нея не става ясно основанието за превеждане от ищцата в полза на ответното дружество сумата от 400 лева и връзката й с двата описани по – горе договори за потребителски кредит.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:

По първоначалния иск за обявяване на клаузата на чл. 6 от договор № ...../ .........г. за нищожна:

Съдът намира, че така, както е уговорено заплащането на тази неустойка противоречи на добрите нрави. Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи за обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката има обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.

Задължението за заплащане на неустойка е акцесорно и зависи от изпълнението на главното задължение. В казуса неустойката е начислена заради неизпълнение от страна на кредитополучателя не на главното задължение за връщане на заемната сума, а за 4 неизпълнение на задължение за даване на обезпечение. Съдът намира, че неустойката, така както е уговорена, е един вид оскъпяване на заема, тя е уговорена извън присъщата й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и като такава противоречи на принципа на справедливостта, тя е уговорена в ущърб на по- слабата страна в договора и представлява 100% от общия размер на задължението на кредитополучател 1 104 лева, поради което приема, че тази клауза от договора противоречи на добрите нрави, на изискването за добросъвестност, което води до нейната нищожност на основание чл. 26, ал.1, предложение трето ЗЗД.

Следователно предявеният от кредитополучателката М. иск за прогласяване на тази клауза за нищожна съдът намира за основателен, които следва да се уважи и съдът не пристъпва към обсъждане на останалите основания за нищожност, твърдяни от ищцата.