Решение № 4670 от 02.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4670 гр. София, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. ИВАНОВА при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20221100509147 по описа за 2022 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20036114 от 16.05.2022г., постановено по гр.дело №65065/2020г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 82-ри състав, са отхвърлени предявените от Ш. Ч., гражданка на Израел, родена на **********г., и К. М. Ч., с ЕГН **********, срещу "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК *******, искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване недължимостта на сумата от 480.6 5 лв., представляваща стойност на начислена електроенергия за периода 31.10.2020г. – 28.11.2020г., за която са издадени следните фактури: фактура №0293224362/30.11.2020г. за клиентски №******* на стойност 189.7 4 лв., издадена на К. М. Ч.; фактура №0293224361/30.11.2020г. за клиентски №310189512474 на стойност 142.3 4 лв., издадена на К. М. Ч.; както и фактура №0293424724/30.11.2020г. за клиентски №310222737053 на стойност 148.57 лв., издадена на Ш. Ч., за обекти, находящи се в град София, ул."*******" №43Б – апартаменти във вътрешната сграда, северно крило, на партер, 1-ви надпартерен етаж и 2-ри надпартерен етаж. С решението са осъдени Ш. Ч., гражданка на Израел, родена на **********г., и К. М. Ч., с Е Г Н **********, да заплатят на "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК *******, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК сумата от 480 лв., представляваща сторени по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ищците - Ш. Ч., гражданка на Израел, родена на **********г., и К. М. Ч., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Г. В., с която се обжалва изцяло първоинстанционното решение, като са наведени доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност, като постановено в нарушение на 1 материалния закон. Поддържа се, че първостепенният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, поради което е обосновал погрешен краен извод за неоснователност на предявените отрицателни установителни искове за недължимост общо на сумата от 480.65 лв., представляваща стойност на начислена електроенергия за периода 31.10.2020г. – 28.11.2020г., за която са издадени следните фактури: фактура №0293224362/30.11.2020г. за клиентски №*******, на стойност 189.74 лв., издадена на К. М. Ч.; фактура №0293224361/30.11.2020г. за клиентски №310189512474, на стойност 142.3 4 лв., издадена на К. М. Ч.; както и фактура №0293424724/30.11.2020г. за клиентски №310222737053, на стойност 148.5 7 л в . , издадена на Ш. Ч., за обекти, находящи се в град София, ул."*******" №43Б – апартаменти във вътрешната сграда, северно крило, на партер, 1-ви надпартерен етаж и 2-ри надпартерен етаж. Поддържа се, че неправилно първостепенният съд е приел, че между К. М. Ч. и ответното дружество съществуват валидни облигационно правоотношения за доставка на ел.енергия за процесните имоти, собственост на ищците. Твърди се, че приложените по делото 2 броя заявления за продажба на електрическа енергия №1200153114 и №1200153091 от 25.10.2010г. са подадени от лицето Б.С., за което е посочено, че е бил надлежно упълномощено от К. М. Ч., но по делото не са ангажирани доказателства за надлежно учредената представителна власт, поради което следва да се приеме, че материализираните в тях изявления не са направени от К. М. Ч., съответно същият не се явява титуляр на партидите, открити на негово име при ответното дружество.

Твърди се, че ответникът не е доказал, че за посочения период е извършил реална доставка на количество на ел.енергия, което количество е на стойност в размер на начислените в издадените фактури суми, както и че е била спазена процедурата за реален отчет на количеството доставена ел.енергия и услуги за исковия период, предвид на което в тежест на ищците като потребители не може да се вмени задължение да заплатят цената на претендираното количество ел.енергия. Излага се още, че ответното дружество е монтирал без съответните разрешения ел.таблото на място, извън сградата, като по този начин е нарушил разпоредбите на Наредба №3/09.06.2004г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии и н а Наредба №6/09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните мрежи и е създал условия за нерегламентиран достъп до необезопасен кабел от страна на трети лица, респективно до свързване към кабела, изходящ от средството за търговско измерване с цел кражба на ток. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените отрицателни установителни искове. Претендират присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представят списък по чл.80 от ГПК за сторени разноски пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна - ответник – "Е.П." ЕАД, с ЕИК ******* /с предходно наименование - "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД/, чрез процесуален представител юрисконсулт А.А., депозира писмен отговор, в който взема становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Изложени са съображения, че на основание възникнало между страните облигационно правоотношение по договори за продажба на ел.енергия доставчика - "ЧЕЗ Електро България" АД е поел задължение да достави на потребителите определено количество ел.енергия, които ищците като потребители са се задължили да заплатят по ред и начин, предвиден в Общите условия към договора. Поддържа се, че в хода на производството ответникът е доказал при условията на пълно и главно доказване, фактите, пораждащи правото му да получи 2 плащане на начислените суми за доставена и потребена от ищците ел.енергия, за исковия период 31.10.2020г. – 28.11.2020г., за които са издадени процесните фактури, за обекти, находящи се в град София, ул."*******" №43Б – апартаменти във вътрешната сграда, северно крило, на партер, 1-ви надпартерен етаж и 2-ри надпартерен етаж. Твърди се, че по делото са ангажирани доказателства, че исковите суми са начислени след отчитане на количеството потребена ел.енергия за процесния период, като количествата ел.енергия са отчетени от годни средства за търговски измервания, но ищците не са изпълнили вмененото им на основание чл.13, т.1 от Общите условия на договора за продажба на ел.енергия задължение да заплатят цената на доставената ел.енергия за исковия период. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Третото лице - помагач на страната на ответника - "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД" ЕАД (с предходно наименование и правноорганизационна форма "ЧЕЗ Разпределение България" АД) не е подало отговор на въззивната жалба и не е взело участие в производството пред настоящата инстанция.

Предявени са от Ш. Ч., гражданка на Израел, родена на **********г., и К. М. Ч., с ЕГН **********, срещу „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, с ново наименование „Е.П.“ ЕАД, с ЕИК *******, при условията на субективно и обективно съединяване отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ищците не дължат на ответното дружество общо сумата от 480.6 5 лв., представляваща стойност на начислена електроенергия за периода 31.10.2020г. – 28.11.2020г., за която са издадени следните фактури: фактура №0293224362/30.11.2020г. за клиентски №*******, на стойност 189.74 лв., издадена на К. М. Ч.; фактура №0293224361/30.11.2020г. за клиентски №310189512474, на стойност 142.3 4 л в . , издадена на К. М. Ч.; както и фактура №0293424724/30.11.2020г. за клиентски №310222737053, на стойност 148.5 7 лв., издадена на Ш. Ч., за обекти, находящи се в град София, ул."*******" №43Б – апартаменти във вътрешната сграда, северно крило, на партер, 1-ви надпартерен етаж и 2-ри надпартерен етаж.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Пред настоящата инстанция на основание чл.266, ал.2, т.2 от ГПК е прието като писмено доказателство писмо от 04.04.2022г., изходящо от Кмета на СО район "Възраждане", в което е посочено, че в районната администрация няма данни за наличие на книжа относно поставянето на електромерни табла за имоти публична общинска или частна общинска собственост, находящи се на територията на СО район "Възраждане", на ул."*******" №43. Настоящият въззивен състав намира, че така приетото пред въззивната инстанция писмено доказателства е неотносимо към предмета на спора доколкото от съдържанието му не се установяват релевантни за процесните имоти факти и обстоятелства. В приетото като доказателство писмо е посочено, че в районната администрация не се съдържат данни за книжа относно поставяне на електромерни табла за имоти публична общинска или частна общинска собственост, находящи се на територията на СО район "Възраждане", на ул."*******" 3

№43, а в конкретния случай процесните имоти не представляват публична общинска или частна общинска собственост, а напротив – по делото се съдържат доказателства, че са собственост на ищците, факт, по отношение на който няма спор по делото, както и се намират на ул."*******" №43Б, адрес, различен от този, посочен за имотите в приетото по делото писмо. По тези аргументи въззивният съд счита, че приетото като писмено доказателство писмо от 04.04.2022г., изходящо от Кмета на СО район "Възраждане", е ирелевантно за конкретния спор и не води до промяна на установената по делото от първоинстанционния съд фактическа обстановка.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените от Ш. Ч., гражданка на Израел, родена на **********г., и К. М. Ч., с Е Г Н **********, срещу „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, с ново наименование „Е.П.“ ЕАД, с ЕИК *******, при условията на субективно и обективно съединяване отрицателни установителни искове с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено, че ищците не дължат на ответното дружество о б щ о сумата от 480.6 5 лв., представляваща стойност на начислена електроенергия за периода 31.10.2020г. – 28.11.2020г., за която са издадени следните фактури: фактура №0293224362/30.11.2020г. за клиентски №*******, на стойност 189.7 4 лв., издадена на К. М. Ч.; фактура №0293224361/30.11.2020г. за клиентски №310189512474, на стойност 142.3 4 лв., издадена на К. М. Ч.; както и фактура №0293424724/30.11.2020г. за клиентски №310222737053, на стойност 148.57 лв., издадена на Ш. Ч., за обекти, находящи се в град София, ул."*******" №43Б – апартаменти във вътрешната сграда, северно крило, на партер, 1-ви надпартерен етаж и 2-ри надпартерен етаж. Първостепенният съд е приел в постановения съдебен акт, че за процесния период между страните са съществували валидни облигационни правоотношения, възникнали на основание сключени договори за продажба на ел.енергия при Общи условия, действащи през този период от време. Прието е още, че от анализа на събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, ч е вземанията на ответника за исковия период от 31.10.2020г. – 28.11.2020г. за процесните имоти, находящи се в град София, ул."*******" №43Б – апартаменти във вътрешната сграда, северно крило, на партер, 1-ви надпартерен етаж и 2-ри надпартерен етаж, са изчислени по утвърдените цени на основание извършен реален отчет за изразходваното количество ел.енергия, измерено с годни СТИ, както и че до границата на собственост върху електрическите съоръжения /изходящите клеми на електромерите/ липсват нередовности относно отчитането на ел.енергия за процесните обекти. По тези съображения е прието, че по делото е установено по несъмнен начин, 4 че ответното дружество добросъвестно е изпълнявало задължението си, вменено му по закон, да доставя ел.енергия под напрежение до границата на собственост върху електрическите съоръжения, поради което исковете се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. Обжалваното съдебно решение е постановено при правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и при изпълнение на задълженията, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявените отрицателни установителни искове като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателите във връзка с незаконосъобразността на обжалваното съдебно решение. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.