Определение № 3590 от 09.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3590 гр. София, 09.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитъров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Владимир Йорданов Касационно гражданско дело № 20248002103677 по описа за 2024 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Ц. Г. Ц. и Г. Н. Ц. - двете страни по в.гр.д.

№ 56/2024 г. на Варненския окръжен съд срещу въззивното решение № 525/15.05.2024 г. по делото, с което е отменено първоинстанционно решение, с което е изменен на основание чл.59, ал.9 СК режим на лични отношения между бащата Ц. Г. Ц. и децата Д. и С. и в останалата част решението е потвърдено.

Касационните жалби са допустими, подадени са в срок от страни по делото срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и жалбите са редовни.

Детето Д. е родено през 2011 г., а детето С. през 2016 г.

За мотивите на въззивния съд:

И двете страни са предявили искове по чл.59 ал.9 СК. И двете страни са обжалвали въззивното решение. Изложени са твърденията и доводите им, на които са основани исковете и жалбите им.

Двете страни нямат доводи, че фактическата обстановка не е правилно установена, поради което и на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно фактическата обстановка.

Въззивният съд е обсъдил задълбочено доводите и възраженията на страните по родителските права и местоживеенето на децата, по режима на лични отношения и по издръжката на децата.

1

По родителските права и местоживеенето на децата:

Въззивният съд е приел, че основното искане на бащата е да бъде постановено „споделено родителство“ между него и майката, но съгласно ТР № 1/03.07.2017 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС разпоредбата на чл.59, ал.2 СК изключва такава възможност в случай, че не се постигне споразумение по упражняването на родителските права.

Въззивният съд е разгледал исковете на родителите, като е изхождал от интересите на двете малолетни деца и така е приел, че майката трябва да продължи да упражнява родителските права, като е съобразил и желанието на детето Д., с което не е обвързан, както и с влошените отношения между родителите, но е преценил и това, че поведението на майката е по-зряло от това на бащата, необходимостта от установеността на децата на едно място и полаганите до момента грижи и отношението на майката към децата и възможностите за помощ от нейните родители (баба и дядо на децата) и близки при отглеждане и възпитание на децата и от социалното и обкръжение.

Въззивният съд е заявил, че споделя изводът на първоинстанционния съд, че предоставянето на родителските права на единия родител при невъзможност те да бъдат упражнявани общо от двамата не е равнозначно на отнемане на родителските права от другия съпруг (родител) по смисъла на чл.132 и сл. от СК. Родителят, който не упражнява непосредствено родителските права, не е лишен от тях. Родителите следва да положат грижи, за да подобрят комуникацията помежду си. И двамата следва да преосмислят поведението си и изказванията си към другия, тъй като и двамата с действията си проявяват признаците на отчуждаващия родител - забрана на децата да се свързват с другия родител, игнориране на другия родител при вземане на решения, касаещи децата, внушаване на децата на определени обстоятелства.

По режима на лични отношения:

Въззивният съд споделя извода на първоинстанционния съд, че от предходното произнасяне на съда с решение е настъпила съществена промяна в обстоятелствата по смисъла на чл.59, ал.9 СК, която е свързана с установяване по делото по несъмнен начин изначална липса на добро функциониране на определения режим на лични контакти между децата и техния баща, което се констатира от множество жалби и сигнали, които са подавани от родителите в ДСП-Варна, ОД на МВР-Варна, РП-Варна, включително и заведеното изпълнително дело за принудително осъществяване на режима на личен контакт между бащата и децата, както и от ангажираната кореспонденция между родителите, водена посредством електронна поща.

Искането на бащата съвпада с искането за споделено родителстване и формулирано по този начин, като претенция на режима на лични отношения, цели заобикаляне на постановеното в т.1 на ТР № 1/03.07.2017 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на 2

ОСГК на ВКС. Въззивният съд вече е изложил мотиви по това искане по това искане за съвместно упражняване на родителските права.

СК не разписва правила за това какъв да бъде интензитетът на личния контакт на детето с родителя, като дава на съда свобода да преценява конкретните правнозначими обстоятелства с оглед интереса на детето, за да се постигне възможност детето да расте и се развива под грижите и с подкрепата на двамата родители.

Въззивният съд е мотивирал извода си, че една от мерките, които могат да предотвратят задълбочаването на конфликта и запазване на връзката на децата с бащата е максимално разширен режим на лични отношения с децата.

Първоинстанционният съд е определил достатъчно разширен режим, но въззивният съд е преценил, че определеното време за осъществяване на такъв режим в делничен ден е крайно неудобен за децата, доколкото това ще попречи на ритъма на учебния процес и за подготовката им за училище, в случая съдът е длъжен да предпочете интереса на децата пред този на родителя. Неправилно е разбирането на въззивника, че във всички случаи времето, което той прекарва с децата, е абсолютно равно с това, което те прекарват с майка си.

По издръжката на децата:

Въззивният съд е мотивирал изменението на обстоятелствата, които имат значение за определяне на издръжката за изминалите повече от четири години от първоначалното и определяне. Съобразил е порасналите нужди на децата и възможността на бащата да я дава, както и настъпилите промени в общественоикономическите условия на страната, довели до нарастването на разходите. Съобразил е минималния размер на издръжката и средния общ разход на домакинствата според данните на НСИ и липсата на специфични нужди и така е определил размера на издръжката на 550 лева месечно за всяко дете, който е разпределил между родителите според техните възможности и това кой осъществява непосредствените грижи за децата. Така е определил, че бащата следва да заплаща издръжка по 300 лева месечно за всяко дете, както е определил и първоинстанционният съд.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Жалбоподателят Ц. Ц. иска съдът да предостави родителските права за съвместно упражняване от двамата родители, а децата да живеят на равни периоди при всеки един от родителите, евентуално определеният режим на лични отношения да бъде още повече разширен и да бъде съобразен с предоставения на бабата на децата по бащина линия режим на лични отношения.

Жалбоподателят поставя следните правни въпроси, за които твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за 3 допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК:

1. Следва ли при определяне на режим на лични отношения между родители и дете да бъде съобразен вече определеният със съдебно решение режим между децата и тяхната баба (майката на жалбоподателя) по начин, който позволява ефективното изпълнение на двата режима? 2. Какъв е обемът на един „максимално разширен“ режим на лични контакти? В интерес на децата ли е този „максимално разширен“ режим да бъде определен по начин, който включва освен почивно, така и учебно време, в което те да са при всеки родител? 3. Колко време от времето на детето следва да се смята за достатъчно, то да прекарва с родителя си, за да се поддържа и развива нормална връзка дете-родител и за да е изпълнено позитивно задължение на държавата по чл.8 ЕКПЧОС, за да се гарантира правото на семеен живот на детето с всеки от родителите му? 4. При равни други условия трябва ли „състезанието“ за родителските права да се „спечели“ от родителя, който предлага режим на споделено родителство, ако другият родител необосновано го отхвърля? 5. Приложим ли е при спорове между родителите относно децата им Законът за равнопоставеност между жените и мъжете? 6. Трябва ли да се преценява дали процесуалното поведение на спорещите родители е в интерес на детето при преценката на кой от тях да се предостави за упражняване на родителските права? 7. Как се прилага чл.138а СК?

Сезираният съд ли разпорежда задължителна социална услуга или указва на компетентната ДСП да издаде заповед? Може ли сезираният съд да се произнесе по чл.138а СК с определение за привременни мерки или това става само с решението по делото? 8. Може ли съдът по силата на чл.59, ал.2 и чл.127, ал.2 СК, с които съответно се дава право на съда да реши въпроса на кого (на майката или на бащата) се предоставя упражняването на родителските права да отнеме правата на единия родител с възлагането на правата на другия? Кои права съдът възлага при все, че съгласно чл.47, ал.5 от конституцията „условията и редът за ограничаване или отнемане на родителските права се определя със закон? 9. Следва ли при определянето на времето на лични отношения в най-добър интерес на детето уикендите и другото определяемо време в календара, което детето трябва да е при всеки от родителите да се определят на годишна база, а не както е масовата практика на съдилищата – на месечна база, което води освен до объркване на родителите и до загуба на време на детето с някой от родителите?

Настоящият съдебен състав намира, че от поставените от жалбоподателя Ц. Ц. въпроси са обуславящи тези, които се свеждат до правомощието на съда, който разглежда искове по чл.59, ал.2 СК, да предостави на родителите споделено упражняване на родителските права и доколко следва да дава приоритет на интересите на децата или на родителите.

Тези въпроси са разрешени в съответствие с ТР от 03.07.2017 по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС, което съгласно чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт е 4 задължително за съдилищата, поради което настоящият съдебен състав не следва да излага съображения за неговата законосъобразност и правилност, а да следи за неговото приложение, както и са разрешени в съответствие с установената практика на ВКС, която изисква съдът, който разглежда искове по чл.59, ал.2 СК да се съобразява с интересите на децата (съгласно правилото на чл.59, ал.4 СК и § 1, т.5 от ДР на Закона за закрила на детето), на които да дава приоритет пред интересите на родителите им.

Към това следва да се добави и следното:

Въззивният съд не е разрешил първия поставен въпрос. Не е приел, че има влязло в сила съдебно решение, каквото твърди жалбоподателят, с което е определен режим на лични отношения между децата и майката на жалбоподателя (тяхна баба), с което не следва да се съобрази. Жалбоподателят сочи като основание за допускане на касационно обжалване по него противоречие с решение на окръжен съд (Добрич), което не обосновава наличие на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което не следва да се обсъжда.

Вторият въпрос е хипотетичен, извън установените по делото конкретни факти и обстоятелства, които имат значение за спора. Доколкото може да се сведе до конкретните приложени от въззивния съд критерии, той не е разрешен в противоречие, а в съответствие с дадените отговори на правни въпроси в посоченото решение по гр.д. № 2778/2023 на III г.о. на ВКС: Мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения между децата и родителите се определят при отчитане в съвкупност на всички конкретни за случая обстоятелства. Водещите критерии са нормативно уредени в чл. 59, ал. 4 СК и изведени в ППВС № 1/1974 г., адоколкото списъкът не е изчерпателен, съдът може да вземе предвид и други обстоятелства, но трябва да мотивира преценката си при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права при съблюдаване най-добрият интерес на детето, съгласно легалната му дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето. След което са изброени обстоятелства, които имат значение за най-добрия интерес на детето.