Решение № 1424 от 03.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1424 гр. Варна, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20243110203227 по описа за 2024 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. Г. П., с ЕГН: **********, с адрес: *, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. М. Ц. от АК – Варна срещу Наказателно постановление № 24 – 0819 – 001790 от 19.07.2024 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.

Варна, с което на жалбоподателя П. са наложени следните административни наказания: на основание разпоредбата на чл. 185 от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за това, че на 27.05.2024 г. в 00:30 часа в гр. Варна, по ул. „Дубровник“ управлява лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № В 0661 КА, собственост на Е.Ш.-П., като до блок № 18 при движение назад блъска паркирания зад него автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № Н 2569 ВР, като причинява ПТП с материални щети – нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата; на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата, са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец за това, че на 27.05.2024 г. в 00:30 часа в гр. Варна, по ул.

1

„Дубровник“ управлява лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № В 0661 КА, собственост на Е.Ш.-П., като до блок № 18 при движение назад блъска паркирания зад него автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № Н 2569 ВР, като причинява ПТП с материални щети, като след причиняване на ПТП го напуска, без да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието – нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „а“ от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят П. Г. П. намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. Оспорва фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, като заявява, че не е извършил описаните административни нарушения. Посочва, че при издаването на наказателното постановление, административно – наказващият орган не е взел предвид всички факти и обстоятелства, установени по административната преписка и релевантни към вменените му нарушения, без обаче да влага някаква конкретика в това свое възражение. Оспорва правилността на решението на административно – наказващия орган да индивидуализира административното му наказание въз основа на разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата. Намира, че в хода на административно – наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като също така счита, че в случая би могла да намери приложение разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. Поради гореизложените съображения, жалбоподателят П. Г. П. моли за цялостна отмяна на наказателното постановление.

В проведеното на 06.11.2024 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3227 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят П. Г. П. не се явява лично, а се представлява от своя процесуален представител адв. М. Ц. от АК – Варна, която поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление, поставяйки акцент в своята пледоария върху поведението на жалбоподателя след настъпване на ПТП, за което, според нея не може да се ангажира отговорността му за нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „а“ от Закона за движение по пътищата. Адв. Ц. моли за отмяна на наказателното постановление и 2 претендира присъждането на сторените от нейния подзащитен разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна не се явява лично, не изпраща и процесуален представител в проведеното на 06.11.2024 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3227 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд. В депозирани на 25.10.2024 г. в деловодството на 44 състав на Варненския районен съд писмени бележки, изготвени от гл. юрисконсулт К.Л.-А. – процесуален представител на въззиваемата страна, се застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба, моли се за потвърждаване на наказателното постановление и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

Около 00:30 часа на 27.05.2024 г. жалбоподателят П. Г. П. управлявал лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № В 0661 КА, собственост на Е.Ш.-П., по ул.

„Дубровник“ в гр. Варна, като в близост до жилищен блок № 18, при движение назад блъснал паркирания зад него автомобил „Рено Лагуна“ с рег.

№ Н 2569 ВР, собственост на Х.К.Х..

В автомобила, управляван от жалбоподателя П., пътувала и съпругата му св. Е.А.Ш.-П., която след настъпване на ПТП се свързала със св. М.Г.Г., която практикувала адвокатска професия и я попитала какви действия да предприемат със съпруга й по отношение настъпилото ПТП.

Св. Г. посъветвала жалбоподателя да остави лист хартия с телефонния си номер на предното стъкло на увредения автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № Н 2569 ВР, за да може собственика на увреденото превозно средство да се свърже с жалбоподателя, за да уредят въпроса с настъпилите имуществени щети.

Св. П. обаче оставил на предното стъкло на увредения автомобил лист хартия с регистрационния номер на автомобила си (№ В 0661 КА) и се прибрал в дома си.

На сутринта на 27.05.2024 г. Х.К.Х. установил щетите по автомобила си „Рено Лагуна“ с рег. № Н 2569 ВР, като сигнализирал органите на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна за случилото се ПТП, както й представил бележката, съдържаща регистрационния номер на автомобила, 3 управляван от жалбоподателя П..

На 12.06.2024 г. св. Д. И. Д. – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна съставил акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал жалбоподателя П. за извършени от него нарушения на разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата и на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „а“ от Закона за движение по пътищата.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 19.07.2024 г. Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 185 от Закона за движение по пътищата наложил на жалбоподателя П. административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за извършено нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата и наложил на жалбоподателя П. административни наказания „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „а“ от Закона за движение по пътищата.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл.

59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за частично основателна, поради следните съображения:

По отношение нарушението на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, съдът го намира за безспорно и категорично установено. В тази посока са показанията и на тримата разпитани в хода на съдебното следствие свидетели – св. Д., св. Ш. – П. и св. Г., които са единодушни, че именно управлявания от жалбоподателя автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № В 0661 КА при движение назад е блъснал паркирания на ул. „Дубровник“ в гр. Варна лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № Н 2569 ВР.

4

Вярно е, че св. Д. и св. Г. не са преки очевидци на самото ПТП, но показанията им макар да представляват косвени доказателства са изцяло в посоката, че именно жалбоподателя П. е причинил самото ПТП.

На практика със своите действия, жалбоподателят П. е признал, че именно той е причинил ПТП на ул. „Дубровник“, като е оставил лист хартия върху който собственоръчно е написал регистрационния номер на автомобила, който е управлявал.

Показанията на неговата съпруга св. Ш. – П.а също са напълно логични и последователни, като самата тя сподели, че именно съпруга й, при управление на автомобила й „Тойота Ярис“ с рег. № В 0661 КА, при движение на заден ход е ударил паркирания лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № Н 2569 ВР.

Ето защо според съда е напълно доказано извършването на нарушението на разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, поради което и според съда в тази си част Наказателно постановление № 24 – 0819 – 001790 от 19.07.2024 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, следва да бъде потвърдено, още повече, че санкцията, предвидена в разпоредбата на чл. 185 от Закона за движение по пътищата е строго фиксирана като размер, административно – наказващият орган изцяло се е съобразил с нея, поради което и пред съда не е поставен въпроса за нейната завишеност, респ. евентуална несправедливост.

По отношение нарушението на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „а“ от Закона за движение по пътищата, съдът намира, че в случая неправилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение на посочената разпоредба.

Мотивите на съда за така застъпената позиция са следните:

От показанията на св. Ш. – П. и св. Г. се установява, че лично жалбоподателят П. е оставил лист хартия, върху който е написал регистрационния номер на автомобила си и лично е поставил този лист хартия, съдържащ описаната информация върху предното стъкло на увредения в ПТП – то автомобил.

Това негово поведение изключва субективна съставомерност на нарушение чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „а“ от Закона за движение по пътищата.

От показанията на св. Г. се установява, че същата е посъветвала 5 жалбоподателя да остави лист хартия със своя телефонен номер, за да могат двамата със собственика на увредения автомобил да уредят своите имуществени взаимоотношения. Съдът ще се въздържи от коментар доколко е бил уместен този съвет, но в крайна сметка именно благодарение на информацията, оставена от жалбоподателя, същият е бил установен като лицето, причинило ПТП.

Ето защо не може да се твърди, че жалбоподателят съзнателно и умишлено е напуснал мястото на ПТП, за да избегне възможността последиците от ПТП да бъдат свързани по някакъв начин с него, поради което и според съда неправилно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност по този текст.

Поради тази причина, съдът намира, че следва да отмени Наказателно постановление № 24 – 0819 – 001790 от 19.07.2024 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна в частта, в която е била ангажирана административно – наказателната отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „а“ от Закона за движение по пътищата.

С оглед изхода на делото, и на двете страни следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско, респ. за юрисконсултско възнаграждение.

В тази връзка съдът би желал да отбележи, че намира за основателно възражението за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя П. адвокатско възнаграждение. В крайна сметка делото не се отличава с фактическа и правна сложност и приключи в рамките на едно единствено открито съдебно заседание, поради което и тавана, въз основа на който следва да се определят разноските за адвокатското възнаграждение възлиза на сума в размер на 500 лева, съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като в случая следва да се подчертае, че хипотезата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е неприложима, защото в случая административните наказания са две на брой и едното не представлява имуществена санкция или глоба, поради което и би било незаконосъобразно, а и несправедливо за положения от процесуалния представител труд адвокатското възнаграждение да бъде определено по реда на чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за 6 минималните размери на адвокатските възнаграждения.