Решение № 108 от 28.02.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Ямбол, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова при участието на секретаря Ц. Х. Г. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20232300500019 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София, подадена от юр.к.Я.Т., против Решение №216/28.11.2022г. на Елховски районен съд, постановено по гр.д.№20222310100396 по описа за 2022г., с което ГД "Гранична полиция"МВР - гр.София е осъдена да заплати на В. В. В. от гр.*****, на основание чл.178,ал.1,т.3, вр. с чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР (ред. преди изм. ДВ бр.60/2020г.) сумата 683,96лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 20.06.2019г.-09.07.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната върху главницата, считано от подаване на исковата молба, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД - да му заплати сумата 154,67 лева - лихва за забава върху главницата за периода на забавата по тримесечия до подаване на исковата молба в съда и разноски по компенсация в размер на 297,82лв., като ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София е осъдена да заплати ДТ в размер на 50лв., разноски в размер на 200лв. в полза на ЕРС и ДТ в размер на 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Оплакването на въззивника е за неправилност на решението на първата инстанция, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага се, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови смени съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано и чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове, му е заплащан като извънреден труд на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Въззивникът изтъква, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца и за компенсиране на положения извънреден труд, е приложима нормативната уредба по специалния закон - ЗМВР, като на основание чл.187, ал.9 ЗМВР редът на организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като за процесния период приложими са Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018г. Това според въззивника е нормативната база, която изчерпателно урежда 1 основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, КТ не намира субсидиарно приложение и неправилно районният съд е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. За неприложимостта на НСОРЗ следвало да се има предвид, че защитата на служителите в МВР, полагащи нощен труд, се изразява в предвиденото в ЗМВР по-високо заплащане и по-висока социална закрила от тези на държавните служители по ЗДС и на работещите по трудово правоотношение по КТ, като разпоредбата на ЗМВР, уреждаща формирането на основното трудово възнаграждение на служителите на МВР отчита спецификата на тяхната дейност, включително полагането на нощен труд и им гарантира повисоко основно възнаграждение в сравнение с другите категории служители. Въззивникът изтъква, че за нощния труд на служителите в МВР е неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, тъй като, за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не са налице - продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми, и при деление на нощното и дневното работно време коефициентът е 1.

По тези съображения се моли за отмяна на решението на ЕРС в оспорената част и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Въззиваемият В.В., чрез адв.М.Д., е депозирал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба и по подробно изложени съображения, споделящи мотивите на районния съд и позовавайки се на съдебна практика на съдилища в страната, е настоял за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, с присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивникът ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София не се представлява.

Пълномощник ъ т н а въззиваемия В.В. - адв.М.Д. депозира писмена молба с изложени съображения по съществото на спора и с искане за потвърждаване на обжалваното решение, както и за присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по исковата молба на В. В.

В. от гр.*****, с която против ГД"Гранична полиция" на МВР гр.София са предявени главен иск по чл. чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т. 2 ЗМВР и акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД, които искове след изменение на размерите им са за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 683,96лв., представляваща дължимо и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд , положен в периода 20.06.2019г.-09.07.2020г. , получен след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от ищеца нощен труд в дневен, както и на обезщетение за забава върху тази главница в размер на сумата 154,67лв. , ведно със законната лихва върху сума та на главницата от депозиране на исковата молба до окочнчателното й изплащане.

С депозирания отговор на исковата молба ответникът е оспорил исковете по съображения, ч е положеният от ищеца извънреден труд е надлежно начислен и заплатен, съобразно разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР и при приложение на уредбата по специалния закон - ЗМВР, а именно: Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №8121з908/02.08.2018г., която нормативна база изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР и изключва 2 приложението на Наредбата на структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание КТ и приложима само за работници и служители по трудово правоотношение.

Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните и правилно е разкрита от районния съд.

Не е налице спор, че през процесния период - 20.06.2019г.-09.07.2020г., страните са били обвързани от служебно правоотношение, като В. В. В. е заемал длъжността "мл.инспектор/ст.полицай" в група "Охрана на държавната граница" в ГПУ-Болярово към РД"ГП"-Елхово – на структурно подчинение на ГД „Гранична полиция“ – София , т.е е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР. С оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд на 12часови смени, т.е и през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумирано, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

Пред ЕРС е била назначена и изслушана ССЕ, основана на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, видно от която за периода от 20.06.2019г.-09.07.2020г., ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., т.е. и през нощта – общо 562 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението ва ВЛ-це се установява, че положеният от ищеца нощен труд от общо 562 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.14 3, възлиза на 642,37 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/ , като разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в размер на 80.37 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца. ВЛ-це е посочило, че допълнителното възнаграждение за този положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 683,96лв., изчислена съобразно разпоредбата на чл.

187, ал.6 от ЗМВР, а обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 20.06.2019г.-09.07.2020г., с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия, възлиза на общата сума от 154,67лв.

При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение районният съд е уважил изцяло предявените искове, тъй като е приел, че при липса на специално правило относно превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време на държавните служители в МВР, е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Правилно исковете за заплащане на възнаграждение и лихва за забава върху него са квалифицирани от първоинстанционния съд - главния по чл.178, ал. 1, т. 3, вр. с чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР - ред. ДВ бр.81/2016г. и акцесорния с правно основание чл.86 ЗЗД.

По иска за главница: Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал.1, т.3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР - ред. ДВ бр.81/2016г.) Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното 3 месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. ал.6 ЗМВР- ред. ДВ бр.81/2016г.).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.187, ал. 9 ЗМВРред. ДВ бр.81/2016г.). Издадените от министъра на вътрешните работи и действали наредби в рамките на процесния период от 20.06.2019г.-09.07.2020г., които са относимите към спора, както правилно е посочил в решението си първоинстанционния съд, са Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020г., но следва да се анализират и Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. и Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г.