Решение № 2 от 19.01.2026, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№2 гр. гр. Димитровград, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Андрей Г. Андреев при участието на секретаря Д. М. П. като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Административно наказателно дело № 20255610200186 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от В. К. В. от гр.Лъки, чрез адвокат С. П. от АК – Пловдив, срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К № 9565328, издаден от ОД на МВР - Хасково, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 50 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата са релевирани оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и материална незаконосъобразност на издадения ЕФ. Разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП визирала, че електронния фиш се издава при нарушение, установено и заснето н отсъствието на контролен орган и на нарушител и следвало да има описание на нарушението. Твърди се, че нарушението не е точно и в пълнота описано, с което се нарушава правото на защита на жалбоподателя. Използването на такъв вид мобилно/автоматизирано техническо средство изключвало отсъствието на контролните органи на мястото, където се извършва и установява нарушението. В подкрепа на изложеното била и разпоредбата на § 6, т.65 от ДР на ЗДвП, която по недвусмислен начин очертавала какво представляват автоматизираните технически средства и системи и от какъв вид могат да бъдат те. Спорно било и дали техническото средство, с което било отчетено нарушението е от одобрен тип и е вписано в регистър за одобрените за използване типове средства за измерване.

Моли съда да постанови решение, с което атакуваният електронен фиш да бъде отменен и да осъди ответника да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В представената по делото молба, процесуалният представител на жалбоподателя заявява, че поддържа жалбата и моли съда да постанови решение, с което атакуваният електронен фиш да бъде отменен.

1

Издателят на електронния фиш - ОД на МВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител по делото. В съпроводителното писмо, подадената жалба се оспорва и се излага становище направените в нея оплаквания и изложените обстоятелства да не се вземат предвид и същата да бъде оставена без уважение. При условията на евентуалност, възразява за прекомерност на направените от другата страна разноски.

Районна прокуратура Хасково, ТО Димитровград, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 28.06.2024 г. в 11,13 часа в гр. Димитровград по ул. „Хасковска“ до Автомаркет „Паоло“ в посока Юг-Север , с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) “TFR1-М“596 , представляващо преносима система за контрол на МПС с вградено разпознаване на номера, е регистрирано и заснето движещото се в посока Юг-Север, моторно превозно средство (МПС) лек автомобил марка „Опел“ модел Астра“ с рег. № РВ 4158 АВ, със скорост 64 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 14 км/ч. (след приспадане на допустимата грешка от 3 км/ч).

След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден процесният ЕФ на името на жалбоподателя в качеството му на собственик, съгласно приложена справка ЦБД- КАТ.

В обстоятелствената част на ЕФ, съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв. Фишът е връчен на лицето на дата 10.05.2025 година (видно от Справката за нарушител/водач) като възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство. За работата и използването на конкретното АТСС автоматизирано техническо средство или система, е представен протокол от дата 28.05.2024 г., която е дата различна от датата на посочената дата на нарушението. В приложения Протокол, съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е проверен от Началника на структурното звено срещу подпис, приложен е по делото и приет като доказателство.

От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС – 28.05.2024 г. и времето (10.40 часа до 11.40часа), но очевидно представеният протокол е относим към друга дата, когато също е било използвано АТСС, тъй като и посочения първи номер на статичното изображение/видеозапис е 38 700, а № на последното е 38 709, а се прилага клип № 39063, който очевидно не е бил заснет в деня на съставяне на протокола.

ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, като по АНПр е налична един брой снимка,от която се установява рег.номер на процесния лек автомобил и др. данни, снета от Клип № 39063. От представения Протокол № 4-52-24/15.05.2024 г., издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на преносима система за видеоконтрол TFR-1M, 2 според който съответства на одобрения тип. След получаването на ЕФ няма данни жалбоподателят да се е възползвал от правото си на възражения по него по чл. 189, ал.

6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Димитровград.

Изложената фактическа обстановка е установена от приложените към АНП писмени доказателства. По отношение на приложения снимков материал от заснет на 28.06.2024г. клип с автоматизирано техническо средство или система (АТСС), представляващо преносима система за контрол на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникационен тип “TFR1-М“596, съображения ще бъдат изложени по – долу в изложението на правните изводи. На това място следва единствено да бъде отразено законовото положение, че снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административно-наказателния процес и като такова бе приобщено по делото.

При така установените фактическа обстановка, съдът намира от следното правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл.

189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на връчването на санкционния акт от АНО на 10.05.2025 г., като същата е с вх. № от 16.05.2025г. в регистратурата на АНО от легитимирано лице и е процесуално допустима.

На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, съдът констатира, че процесната глоба не е платена – видно от Справката за нарушител, ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на ЕФ, в резултат на плащане на финансовата санкция. Преценена по същество, съдът намира подадената жалба за основателна по следните съображения:

В настоящия случай административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство “TFR1-М“596, представляващо преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера за установяване на нарушенията на правилата за движение на основание издаден против него ЕФ. Последният според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС. ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни реквизити, изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Тъй като разпоредбата е специална по отношение на разпоредбите на общия административно-наказателен процес - конкретно чл. 57 от ЗАНН, поради което при преценка формалната законосъобразност следва да се държи сметка за спазването на намиращата приложение специална норма. Т.е. процесуалните изисквания относно съдържанието на НП, не са приложими са ЕФ, независимо, че по правното си действие той е приравнен на санкционен акт - аргумент от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, едновременно с това материализиращ и констативния такъв (Акт за установяване на административно нарушение). В процесния ЕФ са налице посочените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП обективни признаци, наред с вписаните данни в обстоятелствената част на ЕФ - цифровите стойности на разрешената - максимално допустима скорост на движение, на засечената с АТСС и конкретното й превишение.

По този начин съдът приема, че описанието на нарушението съдържа всички релевантни обективни признаци, поради което е удовлетворено това изискване за 3 реквизита по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Т.е. самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението, което е достатъчно относно авторството. И тук отново, изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият задължителен реквизит, съдът приема че е налице, видно от съдържанието на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР - Хасково в структурата на МВР.

Посочването на дата на издаване на ЕФ не е след задължителните реквизити на ЕФ. От приложените по делото доказателства се установява, че след съобщаването на ЕФ на жалбоподателя, той не е посочил друго лице като извършител на нарушението при съблюдаване на изискванията на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, което изключва предвидената в цитираната разпоредба възможност за анулиране на Фиша. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., по автомагистрала – 140 км. ч.,като са посочени и съответните стойности и за останалите категории пътни превозни средства от другите категории, а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Видно от данните, обективирани в издадения ЕФ, лицето се е движело в населено място, при предвидено в нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП общо ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населеното място.

Следва да се отбележи, че ЕФ не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че ЕФ всъщност се явява и предметът на обжалване, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на съда по същество – аргумент от чл. 189, ал. 10 и ал. 11 от ЗДвП. С оглед на това принципно положение, следва и друго такова, а именно: че в тежест на издателя на ЕФ е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна и субективна страна на нарушението, чрез предвидените доказателствени средства.