Решение № 8040 от 04.11.2016, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.София, 04.11.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

ЧЛЕНОВЕ:АНЕЛИЯ МАРКОВА

Мл.с.

МАРИЯ ДОЛАПЧИЕВА

При секретаря Н.С. сложи за разглеждане докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 11140 по описа за 2016 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК /въззивно обжалване/.

С решение № 8697 от 15.06.2016 г., постановено по гр.д.№ 15147 по описа за 2016 г., СРС, ІІ ГК, 76 с-в:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.С.К., срещу „Б.е.х.“

ЕАД, искове с пр.осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ; да се отмени Акт за прекратяване № РД-ЛС-20 от 20.01.2016г.; и ищецът да се възстанови на заеманата до уволнението длъжност - „експерт финанси” в дирекция „финанси и бюджет“, като НЕОСНОВАТЕЛНИ;

ОСЪЖДА „Б.е.х.“ ЕАД ,на основание чл.

128 от КТ, да заплати на Д.С.К., сумата от 7 372 (седем хиляди триста седемдесет и два) лева, брутно трудово възнаграждение за седем работни дни от месец януари, цялото възнаграждение за месеци февруари и март 2016г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 17.03.2016г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 7 517,04 (седем хиляди петстотин и седемнадесет лева и четири стотинки) лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН;

ОСЪЖДА „Б.е.х.“ ЕАД, на основание чл.

285 и 357 от КТ, да заплати на Д.С.К., сумата от 588 (петстотин осемдесет и осем) лева, средства за храна за седем работни дни от месец януари, цялото възнаграждение за месеци февруари и март 2016г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 17.03.2016г. до окончателното им изплащане; и сумата от 392 (триста деветдесет и два) лева, средства за възстановяване и рехабилитация за седем работни дни от месец януари, цялото възнаграждение за месеци февруари и март 2016г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 17.03.2016г. до окончателното им изплащане.

По разноските:

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал.

1 от ГПК, ищеца, да заплати на ответника сумата от 600 (шестстотин) лева, сторени деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от иска; ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК, ответника да заплати по сметка на Софийски районен съд, сумата от 444,88 (четиристотин четиридесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки) лева – дължима държавна такса и възнаграждение за вещо лице, съобразно уважената част от исковете.

ДОПУСКА предварително изпълнение на съдебното решение по реда на чл. 242, ал. 1 от ГПК по отношение на присъдената ГЛАВНИЦА (7 372 лева + 588 лева + 392 лева).

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел че:

1-по исковете по чл.344, ал.1,т.1 и т.2 КТ:

Работодателят можел да промени изискванията си относно необходимата, според него, квалификация по време на действието на вече сключен трудов договор, като това по правило било законосъобразно поведение. Тези нови изисквания не подлежали на съдебен контрол от гледна точка на целесъобразност, освен при довод за злоупотреба, какъвто в случая не бил налице.

2-по иска по чл.128 КТ:

СРС е извършил следното изчисление по реда на чл.162 КТ:

В случая нямало принципно оспорване на претндираната сума, като следвало да се има предвид, че основната заплата + процента за стаж представлявали една претенция, а не два иска.

2 625 лева Х 2 месеца = 5 250 лева;

2 625 лева / 21 работни дни = 125 лева Х 5 работни дни (= 7 дни или една седмица) = 625 лева.

Общо – 5 875 лева. Към тази сума следвало да се прибави и искания размер за стаж (но с лека редукция) – 1 500 лева. Или, претендирала се сумата от 6 013,63 лева + 1 503,41 лева = 7 517,04 лева.

Искът бил основателен за сумата от 7 372 лева.

Искането за прихващане било неоснователно, тъй като уволнението било законосъобразно, което означавало, че и обезщетението било дължимо.

3- по исковете по чл.285 и чл.357 КТ:

СРС се е позовал на извършеното изчисление по реда на чл.162 КТ по иска по чл.128 КТ.

Постъпили са въззивни жалби от:

1-Д.С.К., ищец пред СРС. Решението се обжалва в частта, в която са отхвърлени претенциите по чл.344, ал.1,т.1 и 2 КТ. Излагат се доводи за допуснати от съда нарушения на материалния и процесуален закон, изразяващи се в необсъждане на представените по делото доказателства. Сочи, че към момента на преминаването му на длъжността „експерт финанси“ – 30.07.2013 г. не притежавал нито една от специалностите, които се изискват за длъжността. Независимо от това работодателят бил приел, че ищеца може да изпълнява задълженията, произтичащи от длъжностната характеристика и трудовия договор. С обжалвания акт за прекратяване на ТПО било отразено, че ищеца не притежава изискуемото се образование, но липсвали данни да е въведено ново образование за „експерт финанси“, което той да не притежава. След 16.11.2015 г. не му бела връчена нова длъжностна характеристика, нито бил уведомен да представи доказателства за притежаваното от него образование. Не било налице основанието на чл.328, ал.1,т.6 КТ. Затова СРС неправилно бил приел, че прекратяването на ТПО е законно. Решението било и необосновано и немотивирано. Относно иска по чл.344, ал.1,т.3 КТ СРС не му бил дал възможност да конкретизира същия по размер и период. В доклада този иск не бил приет за разглеждане. При оспорване на доклада като непълен, СРС не дал указания да се отстрани нередовността на този иск. Затова решението в тази си част следвало да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане на друг състав. В останалата обжалвана част се иска решението да бъде отменено и постановено друго, с което претенциите по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ да се уважат като основателни. Претендират се разноски.

Постъпил е отговор от „Б.е.х.“ ЕАД, ответник пред СРС. Излага се становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на решението на СРС в частта по исковете по чл.344, ал.1 КТ. Сочи, че ТПО било прекратено на основание чл.328, ал.1,т.6 КТ, а не на основание чл.328, ал.1,т.11 КТ. Посоченото основание за прекратяване било налице и затова уволнението било законно, както правилно бил приел СРС. Счита, че не били допуснати сочените от въззивника нарушения на процесуалния закон. Сочи, че по отношение на претенцията по чл.225 КТ били налице предпоставките на чл.313 ГПК. Затова решението не било недопустимо.

Поддържа се възражението за прихващане направено с отговора по исковата молба.

Сочи, че това възражение не било разгледано от СРС, поради липсата на конкретизиране на исковите претенции от ищеца, което се установявало от протокола за с.з.

По допустимостта на въззивната жалба:

В публичното съдебно заседание на 09.06.2016 г. СРС е посочил, че ще се произнесе на 08.07.2016 г., но е постановил решение на 15.06.2016 г. В самото решение е посочено, че срокът за обжалване тече от връчването му на страните.

За обжалваното решение въззивника е бил уведомен на 04.07.2016 г. Въззивната жалба е подадена на 18.07.2016 г., следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване; въззивната жалба е допустима.

2- въззивна жалба от „Б.е.х.“ ЕАД, ответник пред СРС.

Решението се обжалва в частта, в която са уважени претенциите по чл.128 КТ за сумата от 7 372 лв. БТВ, ведно със законната лихва, както и в частта по иска по чл.285 и чл.357 КТ за сумата от 588 лв.-средства за храна и сумата от 392 лв.- средства за възстановяване и рехабилитация. Сочи, че ТПО било прекратено, считано от 20.01.2016 г. и след тази дата не му се полагало трудово възнаграждение. В ИМ ищецът бил претендирал обезщетение по чл.225 КТ, а не трудово възнаграждение по чл.128 КТ за период, през който не бил полагал труд.

С отговора по ИМ ответникът бил представил доказателства за заплащането на трудовото възнаграждение на ищеца до момента на прекратяване на ТПО; след този период такова възнаграждение не се дължало; не се следвали и средства за храна и възстановяване и рехабилитация; тези средства били акцесорни на трудовото възнаграждение.След като трудово възнаграждение не се дължало, то и акцесорните такива били недължими. Иска се да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната от въззивника част. Претендира разноски.

От въззиваемият

– Д.С.К., ищец пред СРС, отговор по въззивната жалба е подаден. Излагат се доводи за неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение в тази му част. СРС бил чел доклад по чл.140 ГПК, в който правилно била разпределена доказателствената тежест. Ответникът не бил оспорил доклада. СРС не бил приел иск по чл.225, ал.1 КТ, а искове по чл.128 КТ. В отговора по исковата молба нямало оспорване на иск по чл.128 КТ. Недопустимо било да се извършва оспорване в производството пред въззивната инстанция. Сочи, че по отношение на претенцията за мораторна лихва исковата молба била върната. Претендират се разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

В публичното съдебно заседание на 09.06.2016 г. СРС е посочил, че ще се произнесе на 08.07.2016 г., но е постановил решение на 15.06.2016 г. В самото решение е посочено, че срокът за обжалване тече от връчването му на страните.

За обжалваното решение въззивника е бил уведомен на 04.07.2016 г. Въззивната жалба е подадена на 14.07.2016 г., следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване; въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

Относно исковете по чл.344, ал.1 КТ:

Не се спори по делото, а и от събраните доказателства се установява, че ищеца /пред СРС/ притежава диплома за завършено висше образование, издадена от ВИАС със специалност „В и К“. Към момента на сключване на трудовия договор изискваното образование за заемане на длъжността – „експерт финанси“ в дирекция „Финанси и бюджет“ е бакалавърска степен по финанси, счетоводство, бизнес администрация или друга финансово икономическа специалност/л.22/.

Съгласно чл.

328, ал. 1, т. 6 КТ, работодателят може да прекрати трудовия договор едностранно, когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, за работодателя възниква право да прекрати трудовия договор при промяна в изискванията за заемане на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях. Разликата между така уредените в закона възможности следва от съдържанието на самите текстове - в първия случай, трудовият договор е сключен при липса на необходимото образование или квалификация на работника за изпълнение на длъжността. Втората хипотеза визира настъпването на промяна в изискванията, т.е. изменението е настъпило след сключване на трудовия договор. И двете хипотези включват всички изисквания за заемане на длъжността - образование и квалификация, в т.ч., квалификация компютърна грамотност, квалификация като водач на превозно средство, владеене на чужди езици и пр. и уреждат възможността за прекратяване на трудовия договор с работник, който не отговаря на изискванията за заемане на определена длъжност в зависимост от това дали трудовият договор е сключен при начално несъотвествие на изискванията за заемане на длъжността или тези изисквания са променени впоследствие. Разбирането, че чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е приложим само в случаите, когато липсата на образование или квалификация се явява след сключване на трудовия договор, би изключило възможността работодателят да прекрати трудовия договор, сключен при липсата на тези изисквания, виж в този смисъл РЕШЕНИЕ № 295 ОТ 09.12.2014 Г. ПО ГР. Д. № 979/2014 Г., Г. К., IV Г. О.

НА ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, поради което и задължителна съдебна практика.