Решение № 193 от 30.10.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Разлог, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Давид Люб. Сукалински при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Давид Сукалински, Адм. нак. дело №

20251240200304 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по жалба, подадена от М.Ц.М., с ЕГН*, с адрес: *, против НП №10/16.01.2025 на Директора на Д„НПР.”, с което на основание чл.81, ал.1, т.2 от ЗЗТ, на жалбоподателя е наложено адм. наказание „глоба“ от 800.00 лева, за нарушение по чл.21, т.16 от ЗЗТ, вр. раздел II, т.4.0, подраздел 1, т.1 от ПУ на „НПР“, приет с решение №522/04.07.2001 г. на МС.

С жалбата се твърди, че обстоятелствата и фактологията, описани в АУАН и НП не отговарят на действителното положение и протичане на събитията. Оспорва се авторството не деянието и се твърди, че оспореното НП издадено при съществени нарушения на процесуалните правила.

В проведените ОСЗ, жалбоподателят се явява лично, като същият се представлява и от адв.

С. от АК-Б., който подържа жалбата на всички основания, посочени в нея. Претендира съд. разноски. В ход по същество доразвива доводите си за отмяна на атакуваното НП.

Въззиваемата страна изпраща представител - адв. Б. от АК-Б., която оспорва жалбата и излага съображения, според които същата е неоснователна.

РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не взема становище по делото.

Съдът след като прецени събраните по делото док-ства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 10.08.2024 г. в 10:10 часа при извършване на проверка на територията на НП„Р.“, Парков уч-к „Б.“, III-ти охранит. участък, о-л 1100, подо-л „е“, на 30 м. от х. Д. в присъствието на свидетелите Г.Х.О. - гл. специалист в Д„КО”, при Д„НПР.“, Р Т.Л. - гл. специалист ПУ „Б.“, о-л „КО-Ю.“, в Д„КО”, при Д„НПР.“ и Б.А.Л. - гл. специалист ПУ„Б.“, о-л „КО-Ю.“, в Д„КО”, при Д„НПР.“ е установено, че е допуснало отклонение от правилата и нормите за поведение в защитена територия, изразяващо се в отсичане и подготовка за извозване на 12 броя немаркирани с марка на Д„НПР.“ сухи дървета от дървесен вид бял бор, от които10 броя с дължина 5 м. и диаметър 16 см, един брой с дължина 4 м. и диаметър 28 см. един брой с дължина 5 м. и диаметър 25 см, с обща кубатура 0,80 кубични метра.

За констатираното нарушение в присъствието на жалбоподателя М.Ц.М. е съставен АУАН №1322/10.08.2024 г., в който било посочено, че последният е нарушил чл.чл.21, т.16 от ЗЗТ, вр. раздел II, т.4.0, подраздел 1, т.1 от ПУ на „НП-Р.“, приет с решение №522/04.07.2001 г. на МС. При предявяването на акта, М. е възразил като е отбелязал: „Възразявам - дърветата, 1 които са рязани не съм присъствал на рязането. Не съм бил на хижата през същия период“.

Въз основа на съставения АУАН, АНО, в лицето на Директора на Д„НПР.“ издал процесното НП №10 от 16.01.2025 г., с което на жалбоподателя на основание чл.81, ал.1, т.2 от ЗЗТ, било наложено адм. наказание „глоба“ от 800.00 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите Г.Х.О., Р.Т.Л., Б.А.Л., И.Ю.Ю., Р.М.К., О.Л.Б., както и от писмените док-ства - заверени копия на разписка за връчване на НП №10/16.01.2025 г.; Известие за доставяне; Писмо до И.Д. – Кмет на с.Д., с изх. №* от 17.04.2025 г.; НП №10/16.01.2025 г.; Доклад от И.Ю.Ю.; АУАН №1322 от 10.08.2024 г.; Заповед №*/01.08.2023 г.; Заповед №*/01.08.2023 г.; Заповед №*/24.09.2024 г.;

Писмо до М.Ц.М. с изх. №* от 08.10.2024 г.; Писмо до М.Ц.М. с изх. №№* от 08.10.2024 г..

Съдът кредитира писмените док-ства, които оценява като еднопосочни, последователни и непротиворечиви.

Относно свидетелските показания. Съдът кредитира показанията на свидетелите Г.Х.О., Р.Т.Л., Б.А.Л., И.Ю.Ю., Р.М.К., в частта от която се установява времето и мястото на извършената проверка; вида и количеството на установената дървесина, и обстоятелствата при които същата е установена. В тази част показанията на свидетелите са еднопосочни, последователни, взаимнодопълващи се и кореспондиращи с изготвения доклад за проверката /л.14 от делото/.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното адм. наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона срок, срещу акт подлежащ на съд. контрол.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че АУАН и НП са издадени в сроковете предвидени в нормата на чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В този смисъл съдът не констатира допуснати съществени нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да опорочават производството и да накърняват правото на защита на наказаното лице. НП е издадено от компетентен орган – Директора на Д„НПР.“, съгласно заповед №* от 01.08.2023 г. на МОСВ. АУАН също е съставен от компетентен орган – гл. специалист Д„КО“ при Д„НПР.“, оправомощен със заповед №* от дата 01.08.2023 г.

Въпреки това, от събраните по делото док-ства, не се доказва по безспорен начин авторът на процесното адм. нарушение. В адм. нак. производство тежестта на доказване на извършеното адм. нарушение и неговото авторство е на АНО, който следва да докаже, че съответното лице е извършило виновно деяние, което представлява адм. нарушение. Отговорността на лицето не може да бъде ангажирана въз основа на предположения, съмнения и догадки, като следва безспорно да се установи дали именно наказаното лице е отговорно за констатираното деяние. В този смисъл отговорност за конкретно деяние следва да се ангажира въз основа на конкретни док-ства, че е извършено именно визираното в АУАН нарушение, и то от лицето, сочено като нарушител.

Санкционната норма на чл.81, ал.1, т.2 от ЗЗТ предвижда, че се наказва с глоба от 500.00 до 5`000.00 лв. ФЛ, което осъществява дейност в защитена територия без разрешение или съгласуване, предвидено в този закон.

В случая по делото не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателя адм. нарушение, като въззиваемата страна не ангажира достатъчно док-ства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка, касателно направеното самопризнание. В тази насока са Решение №195 от 21.07.2021 г. по а. н. д.

№169/2021 г. на АС-К., Решение №234 от 26.10.2021 г. по а. н. д. №225/2021 г. на АС-К. /.

2

Първоначално нарушението е установено от свидетеля Г.Х.О., който в показанията си пред съда заявява, че процесната дървесина е установена в непосредствена близост до хижата на около 30 м. от сградата и по негова преценка е рязана преди два-три дни. Свидетелят отбелязва, че след като е установил вида и количеството на дървесината е попитал хижаря М.М. (жалбоподателя), „защо се случва това“, а той му отговорил: „какво сега, сухи са“.

Свидетелят О. уточнява още, че в разговора М. му казал, че установеното „не е кой знае какво нарушение, тъй като дърветата били сухи“. Като е взел предвид горните реплики, свидетелят Г.О. е сигнал до субективния извод, че М.М. е направил самопризнание. По делото липсват док-ства за извършено от М. самопризнание. Именно свидетелят О. заявява:

„Кой ще каже аз го рязах лично?“. О. посочва, че самопризнанието за авторството на М. се подразбирало от разговора, който е водил с него.

След което е решил, че М. е направил самопризнание, свидетелят О. се е обадил на н-ка му – свидетелят И.Ю., като му казал, че М. е направил самопризнания. В своя разпит свидетелят И.Ю. заявява, че на 10.08.2024 г. служителят Г.О. се е свързал с него по телефона и му е докладвал, че е установил незаконно отрязани дървета близо до х. Д., както и обстоятелството, че в кратък разговор хижаря е признал, че той ги е отрязал.Свидетелите Р.Л. и Б.Л. твърдят, че са разбрали за самопризнанието от свидетеля Ю..

По делото липсват свидет. показания, от които може да се направи категоричен извод, че М.М. е направил самопризнание пред свидетеля О. за авторството на вмененото в АУАН и НП деяние. Цитираните от свидетеля О. думи: „какво сега, сухи са“ и репликата: „не е кой знае какво нарушение, сухи са“ – не обективират самопризнание за авторството на деянието.

Отделно от горното, авторството на деянието се разколебава и от показанията свидетеля Р.М.К. – н-к о-л в Д„КО”, при Д„НПР.“,, който заявява, че е разбрал, че отрязването и изтеглянето на процесната дървесина е извършено от работник от съседна фирма на територията на горското стопанство по указание на М..

Предвид свидетелските показания съдът приема, че липсват категорични док-ства обосноваващи, че именно М.М. е отрязал процесната дървесина и я е подготвил за извозване.

При това положение настоящият съд. състав намира, че твърдението за направено самопризнание за авторството на деянието се основава на субективни възприятия, като същото не се доказва с безспорни док-ства, поради което в тази част показанията на свидетелите не следва да се ценят с доверие.

Само фактът, че лицето е хижар на х. Д., в близост до която е установена процесната дървесина не може да доведе до обоснован извод, че лицето е извършител на деянието, за което е привлечено към отговорност още по-малко може да се направи извод за субективната страна на деянието. НО не е извършил допълнителна проверка и не е ангажирал док-ства за авторството на деянието. В случая изпълнителното деяние е „осъществява дейност“, което изисква НО да докаже с всички допустими от закона док-ства, че конкретният нарушител, чиято адм. нак. отговорност се ангажирана е лицето, което е осъществило описаната в НП конкретна дейност (отсичане и подготовка за извозване на процесната дървесина), без да е получило преди това разрешение или съгласуване по ЗЗТ. В този смисъл съдът намира, че не е доказано извършването на противоправното деяние именно от наказаното лице.

Изложените съображения обуславят извод за недоказаност на субекта на нарушението, което води до незаконосъобразност на процесното НП, поради което същото следва да бъде отменено.

По разноските:

При този изход на делото, право на разноски на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, има жалбоподателят, каквато претенция е заявена в ОСЗ. Жалбоподателят доказва извършването на разноски от 550.00 лв. за заплатено адв. възнаграждение.

Предвид изложеното, Д„НПР.” следва да заплати на М.Ц.М., с ЕГН*, с адрес: *, разноски от 550.00 лв. за осъществено процесуално представителство в производството по а. н. дело 3

№304/2025 г. пред Рг.РС.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП №10/16.01.2025 на Директора на Д„НПР.”, с което на основание чл.81, ал.1, т.2 от ЗЗТ, на М.Ц.М., с ЕГН*, с адрес: *, е наложено адм. наказание „глоба“ от 800.00 лева, за нарушение по чл.21, т.16 от ЗЗТ, вр. раздел II, т.4.0, подраздел 1, т.1 от ПУ на „НПР“, приет с решение №522/04.07.2001 г. на МС.

ОСЪЖДА Д„НПР.” да заплати на М.Ц.М., с ЕГН*, с адрес: *, сумата от 550.00 лв. - сторени съд. разноски по делото за адв. възнаграждение.

Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4