Решение № 6509 от 10.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6509 гр. С., 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б.Р. при участието на секретаря В.К. като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20221110164731 по описа за 2022 година

Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 261634/28.11.2022г. на СРС, подадена от А. Д. М. срещу В. Ф. Р..

Ищецът А. Д. М. чрез адв. С. Ц. е предявил срещу ответника В. Ф. Р. претенции с правно основание по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва:

5000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени от ищеца страх, гняв, обида, засягане на достойнството и неудобство, последица от осъществена от ответника на 01.08.2021г. около 16:20-17:05ч., в град С., в ж.к. „**********“ ІІ, близо до бл. 272А, закана с убийство с думите „I will kill you, I will finish you“ /“Ще те убия, ще те довърша“ – на английски език/, като му нанесъл и удар с меч тип „катана“ /с обща дължина от 77 см., с дължина на работната част 51 см. и ширина 3 см./ в областта на лицето, като с тази закана е могъл да възбуди основателен страх за осъществяването на заканата, ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане (01.08.2021г.) до окончателното ú изплащане;

12000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства, последица от осъществен от ответника на 01.08.2021г. на 01.08.2021г. около 16:20-17:05ч., в град С., в ж.к. „**********“ ІІ, близо до бл. 272А, спрямо ищеца удар с меч тип „катана“ /с обща дължина от 77 см., с дължина на работната част 51 см. и ширина 3 см./ в областта на лицето, при което му била нанесена порезна рана в областта на бузата с дължина от 3,5 см. и разположение към скулата, съставляваща по медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота, лека телесна повреда, ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане (01.08.2021г.) до окончателното ú изплащане.

Ищецът твърди, че на 01.08.2021г. около 16:20-17:05ч., в град С., в ж.к. „**********“ ІІ, близо до бл. 272А, ответникът му се заканил с думите „I will kill you, I will finish you“ 1

/“Ще те убия, ще те довърша“ – на английски език/, като му нанесъл и удар с меч тип „катана“ /с обща дължина от 77 см., с дължина на работната част 51 см. и ширина 3 см./ в областта на лицето. Ищецът работел в Кралство Дания и разбирал добре английски език.

При нападението той изпитал силна и основателна уплаха за живота си, тъй като използваното от ответника средство – меч можело да предизвика веднага смъртта му.

Изпитал невровегетативни симптоми на витална застрашеност, като чувствал несигурност, страх и безпокойство, които продължавали и към момента на подаване на исковата молба – имал безсъние и тревожност. Поведението на ответника провокирало и чувства на гняв, обида и засегнало достойнството му. С нанесения с меча-катана удар на ищеца била нанесена рана на лицето. Тя провокирала силни болки към момента на нанасянето и след това. Наложила се хирургическа обработка и шиене, както и последващо третиране. Наред с болката и последващите неудобства по грижа за нараняването, ищецът следвало да промени плановете си за годишен отпуск, намалил активностите си и променил начина си на живот.

Върху лицето му останал белег, влияещ върху самочувствието. Нападението породило и шок и уплах. За деянията си ответникът се признал за виновен в извършване на престъпления по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК и чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК, като сключил споразумение и му били наложени съответни наказания по нохд 5896/2022г. на СРС, НО, 109 състав. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът не се явява или се явява лично, като се представлява от адв. Ц., която поддържа иска, включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. Ф. Р. не се е възползвал от правото си да подаде отговор на исковата молба. Явява се само в едно от проведените по делото публични съдебни заседания, като оспорва претенциите на ищеца, а в останалите заседания не се явява.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, становището на ответника, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от производството, като предявеният с нея иск е допустим и следва да бъдат разгледан по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Ищецът е заявил претенциите си, разделяйки ги в два отделни иска, единият от които е за овъзмездяване на неимуществените вреди – страх, гняв, обида, засягане на достойнството и неудобство, последица от извършеното спрямо него нападение и отправените към него закани, а вторият е за репариране на неимуществените вреди от нанесените му с меча „катана“ наранявания. Отчитайки фактическата обстановка по делото, съдът намира, че отделните болки, страдания, уплаха, неудобства и т.н., претърпени от ищеца, съставляват цялостно и комплексно последица от осъщественото спрямо него нападение, като не представляват самостоятелни основания за предявяване на отделни искове, а са по естеството си са едно комплексно неделимо основание за обезщетяване на пострадалия. Когато същият твърди, че е претърпял неимуществени вреди като последица от определено поведение на ответника /в случая изразяващо се в съчетание от заплахи и физическо посегателство/, той заявява извършването на един деликт, претенцията за обезщетяване на вредните последици от който от своя страна съставлява един иск, по който съдът определя едно общо и глобално обезщетение. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд – р.214/08.03.2018г.-т.д.1069/2017г.-ВКС, I т.о., р.23/04.02.2019г.гр.д.2750/2018г.-ВКС, IVг.о., р.164/30.06.2016г.-гр.д.5255/2015г.-ВКС, IVг.о. Поради това и съдът намира, че е сезиран с един иск с правно основание по чл. 45, ал. 1 ГПК в размер на 17000,00 лева. Допълнителен аргумент е и това, че на ответника в проведеното наказателно 2 производство е определено наказание по реда на чл. 23, ал. 1 НК.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно доказване да установи извършено от ответника деяние, неговия противоправен характер, наличието, естеството и интензитета на причинените от него вреди, причинната връзка на същите с извършеното противоправно деяние. В тежест на ответника е да установи, че е заплатил търсените спрямо него суми, както и наличието на обстоятелства, които го освобождават от това задължение. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Видно от изисканото за послужване нохд № 5896/2022г. на СРС, НО, 109 състав, ответникът В. Ф. Р. се е признал за виновен в извършването на две престъпления:

- престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, изразяващо се в това, че на 01.08.2021г. в град С., ж.к. „**********“ 2, близо до бл. 272А, се заканил с убийство на А. Д. М., като произнесъл думите „I will kill you, I will finish you! /“Ще те убия, ще те довърша!/ и му нанесъл удар с меч тип „катана“ с обща дължина на меча 77 см., с дължина на работната му част 51 см. и ширина 3 см., в областта на лицето, като това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му;

- престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК, изразяващо се в това, че на 01.08.2021г. в град С., ж.к. „**********“ 2, близо до бл. 272А, нанесъл на А. Д. М. удар с меч тип „катана“ с обща дължина на меча 77 см., с дължина на работната му част 51 см. и ширина 3 см., в областта на лицето, с което му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в порезна рана на лицето вляво, в областта на бузата, с дължина на раната 3,5 см. и разположение към скулата, като в дъното на раната се вижда надкостницата на лявата скулна кост, което е реализирало медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, като деянието е извършено по хулигански подбуди – без да е предизвикан от пострадалия, осъществено е на публично място, грубо нарушаващо обществения ред и изразяващо явно неуважение към обществото, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнството на отделната личност;

Споразумението е одобрено с определение на наказателния съд от 26.10.2022г., влязло в сила на същата дата. На основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия е определено общо наказание „пробация“ за срок от една година при пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни срещи с пробационен служител.

Съгласно чл. 383, ал. 1 НПК сключеното по реда на гл. 29 НПК споразумение има последиците на влязла в сила присъда. Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. При това положение следва да се приеме за установено и в настоящото производство, че ответникът е извършил описаното в исковата молба нападение, при което е заплашвал и наранил ищеца, че това негово поведение има противоправен характер и е извършено виновно. Задължителната сила на крайния съдебен акт в наказателното производство обхваща и съставомерния резултат от престъплението. Тъй като причиняването на телесна повреда е резултатно престъпление, то за целите на настоящото производство следва да се приеме за установено причиняването на леката телесна повреда, описана в одобреното по нохд 5896/2022г. на СРС споразумение (ППВС № 7/1959 г., опр.1003/06.03.2024г.гр.д.2482/2023г.-ВКС, IIг.о.).

При това положение по настоящото дело следва да бъдат установени естеството и интензитета на последвалите неимуществени вреди, връзката им с престъпното поведение на ответника и размерът на съответстващото им справедливо обезщетение.

3

По делото като свидетели са разпитани В.С. и Н.Б.. Съдът, като прецени показанията им внимателно с оглед обстоятелствата по чл. 172 ГПК, кредитира същите като вътрешно и помежду си непротиворечиви, в съзвучие с останалия събран по делото доказателствен материал и без данни да са дадени целенасочено пристрастно. Свидетелят С. се познава с ищеца от деца. Ищецът живеел в Дания. Знае за процесния инцидент, но не е присъствал на него. Свидетелят отишъл да го види на следващия ден у тях. Ищецът бил с марля на бузата, а след като свалили конците е виждал и самата рана. След този инцидент М. не искал да излиза. Свидетелят оценява психо-емоционалното му състояние като „спраскан“. Стоял си вкъщи, а марлята свалили до най-много двайсетина дни. По принцип, когато си дойдел от чужбина, се събирали с компании, гледали да оползотворят времето за почивка и навън, тъй като било лято. Ищецът обаче останал вкъщи нервен и в недобро настроение, а приятелите му ходели да го виждат. Не е забелязал по някакъв начин нараняването да му пречи, освен при бръснене. Заявявал, че не иска да излиза и да се ходи на места с много хора. Свидетелят установил също така, че, като има повече хора и някой повиши глас, М. ставал по-нервен.

Уплашен бил от случилото се, тъй като, ако раната била малко по-надолу, можело изходът да е фатален. Проучвал как да махне белега, който бил на лицето му /„като стоножка“/, не му харесвал. Раната била по-силно изразена в началото, после си стоял белегът, като ищецът вдигнал брадата си малко по-високо. През 2022г. свидетелят гостувал на М. в Дания и ходили на обиколка. Последният обаче не искал да ходи по заведения, където има хора, тъй като се притеснявал от наличието на много непознати хора. Преди инцидента ищецът нямал такова поведение, като свидетелят заявява, че именно ищецът бил „по-купонджия“.