Решение № 210 от 16.02.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2076/2025
- Вид
- Решение № 210
- Подписан
- 16.02.2026
- Състав
- Анна Иванова, Емилия Лалева, Иван Анастасов
Цитирани разпоредби
- чл.164 ,ал.1,т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 ал.1 пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 210 гр. Пловдив, 16.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анна Иванова
Членове:
Иван Анастасов
Емилия Лалева при участието на секретаря Валентина Василева като разгледа докладваното от Анна Иванова Въззивно гражданско дело № ***5300502076 по описа за 2025 година
Производството е въззивно по чл.258 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от адв.Г. П. в качеството му на пълномощник на Д. П. Л., ЕГН **********, от с.***** против решение № 24/2.1.2025 г. гр.д. № 17608/2022 г. на ПдРС, в частта, с която Л. е осъден на основание чл. 55 ал.1 пр.3 от ЗЗД да заплати на К. Д. С. ЕГН **********, от с. *****, и В. Г. С. ЕГН **********, от с. *****, сумата от 9 000,00 лв., получена на отпаднало основание, представляваща платена цена по сключения с Нотариален акт № *****, том III, peг. № ***, нот. дело № *****.2020 г. по описа на Нотариус Иван Иванов № 230 в регистъра на НК, договор за покупко-продажба на недвижими имоти.
Обжалва се решението в частта, с която е уважен предявеният от ответниците насрещен иск със следните оплаквания: Ответниците С. не са твърдели и не са ангажирали доказателства, че сумата 9 000 лв. е била заплатена на наследодателя на ищеца. В отговора на насрещната искова молба е направено изрично възражение за това, въпреки това съдът е приел, че не са представени доказателства, оборващи, че сумата 9000 лв. е заплатена като продажна цена на имота. Не може на ищеца да се вмени доказателствената тежест да доказва отрицателен факт при недоказване от страна на ответниците на положителния факт. Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната част и отхвърляне на насрещния иск. Претендират се разноски за производството.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от адв.С. М. в качеството му на пълномощник на К. Д. С., ЕГН: ********** и В. Г. С., ГГН:**********, двамата от с.***** с 1 който се оспорва същата като неоснователна, иска се потвърждаване на решението.
Неоснователно е оплакването, че С. не са твърдели, че са платили продажната цена от 9000 лв. на Л.. С отговора на исковата молба, подаден по гр.д. № 4092/2021 г. на ПдРС, ІХ гр.с., С. изрично са оспорили твърдението на Л., че не е получавал цената на имотите. В насрещната искова молба е наведено твърдението, че 9000 лв. е била платена от В. С. и К. С. на Д. Л. за закупуване на недвижимите имоти, както и че с влязло в сила решение № 3546/31.10.2022 г. по гр.д. № 4092/2021 г. на ПдРС договора за покупко-продажба е бил обявен за недействителен по отношение на настоящия жалбоподател, вследствие на което платената продажна цена в размер на 9 000 лв. се явява получена на отпаднало основание и се дължи връщането й. Неоснователно е оплакването, че въззивникът следва да установи отрицателен факт. По делото е приложено като доказателство гр.д. № 4092/2021 г. на ПдРС, ІХ гр.с., от съдържането на приложения там нот. акт № *****/2025 г. се установява, че покойният Д. П. Л., дядо на ответника по насрещния иск, е получил продажната цена от 9 000 лв. от купувача К. С. изцяло и в брой преди подписване на договора за покупкопродажба, което е установено с влязло в сила решение № 3546/31.10.2022 г. по същото дело, при което по отношение на плащането е налице сила на присъдено нещо. Цитира се ТР № 5/14.11.2012 г. по т.д. № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че право да се оспори истинността на представен по делото документ може да се упражни в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК - най-късно с отговора на процесуалното действие, с което документът е представен.
Плащането на цената е категорично доказано от показанията на разпитания по гр.д. № 4092/2021 г. на ПдРС свидетел Д. Й. С.. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
Постъпила е и въззивна жалба от Д. Л. против решение № 514/7.2.2025 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в съдебно решение № 24/2.1.2025 г. по гр.д. № 17608/2022 г. на ПдРС. Изложени са оплаквания, че решението е неправилно в частта, с която е уважена молбата за поправка на явна фактическа грешка, тъй като РС е нарушил принципа на равнопоставеност на страните, не се е произнесъл по искането за разноски на ищеца за иска по чл. 108 ЗС, за което също е изложил мотиви.
Постъпил е отговор на въззивната жалба срещу решението, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка. Счита се, че жалбата е недопустима, тъй като редът, за защита на другата страна, за изменение на решението в частта за разноските е по чл. 248 ГПК и съдът не е сезиран с такава молба. Иска се да се остави въззивната жалба без разглеждане като недопустима, евентуално като неоснователна. Претендират се разноски. и
ПОС, след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта основателността на жалбата, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от легитимирана да обжалва решението страна срещу подлежащ на обжалване акт,поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 2 валидността на решението,а по допустимостта–в обжалваната му част,като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Предявен е иск с пр.осн.чл.108 ЗС и насрещен иск с пр.осн.чл.55, ал.1,пр.3 ЗЗД във вр. с чл.87 ЗЗД.
Решението на ПРС в частта по отношение на иска с пр.осн.чл.108 ЗС – не е обжалвано и е влязло в сила.
С определение №1372/9.5.2025 г. ПОС, 14 гр.с. по в.гр.д.№674/2025 г., ПОС е прекратил производството по делото и е върнал делото на ПРС за произнасяне за поправка на ЯФГ като РС се произнесе по искането за разноски на ищеца по иска по чл.108 ЗС. С решение №2873/9.6.2025 г. по гр.д.№117608/2022 г. РС е допуснал поправка на ЯФГ в диспозитива на решение №24/02.01.2025 г. на ПРС, 14 гр.с. като е осъдил К. и В. С. да заплатят на Д. Л. разноски по делото по съразмерност в размер на 1274 лв.
Предмет на ВЖ е насрещният иск на К. и В. С. против Д. Л. с пр.осн.чл.55 ЗЗД.
Ищците твърдят, че, поради което искат да бъде осъден ответникът да им заплати сумата 9000лв. като платена продажна цена на отпаднало основание по обявения за недействителен с вл.с. решение по гр.д.№4092/2021 г. на ПРС, 9 гр.с. договор за продажба по НА № *****, том III, peг. № ***, нот. дело № *****.2020 г. по описа на Нотариус Иван Иванов № 230.
Ответникът е депозирал отговор, в който оспорва иска и излага следното: оспорва наследодателят му Д. Л.- продавач по договор за продажба да е получил сумата 9000 лв.
От приетите по делото писмени доказателства се установява следното:
С вл.с. решение по гр.д.№4092/2021 г. на ПРС, 9 гр.с. договорът за продажба по НА № *****, том III, peг. № ***, нот. дело № *****.2020 г. по описа на Нотариус Иван Иванов № 230 е обявен за недействителен като сключен във вреда на представлявания.
В НА е записано, че „продажната цена от 9000 лв. купувачът е заплатил на продавача изцяло и в брой днес преди подписване на настоящия договор“.
За да уважи искът, РС е приел, че нотариусът не удостоверява заплащането на цената по нотариалната сделка, поради което при оспорване се прилагат ограниченията за опровергаване на изходящо от страната изявление; че записаното в нот.акт изявление на страните за заплащане на цената има характер на разписка, цит.съд.практика – о.
№599/3.7.2017 г. по гр.д.№895/2017 г. на ВКС,3 ГО, о.№62/18.1.2016 г. по гр.д.№5315/2015 г. на ВКС, 4ГО, р.№8684.7.2018 г. по гр.д.№2862/2017 г. на ВКС, 2 ГО, о.№697/27.7.2018г. по гр.д.№4917/2017г на ВКС, 4 ГО.
ПОС намира, че след като договорът за продажба по НА № *****/*****.2020 г. е обявен за недействителен като сключен във вреда на представлявания, недействително е и изявлението на купувачът доварящ сам със себе си, че е платил продажната цена. Ищецът по 3 насрещния иск следва да представи доказателства, че има валидно изявление от представляваната страна, че е получила продажната цена. РС при разпределяне на доказателствената тежест е указал на ищеца по насрещния иск да ангажира доказателства за плащането на цената. В този смисъл доказателства, че е платена продажната цена не са представени. По делото са не са разпитани свидетели; не е допустимо да се анализират свидетелски показания, дадени по друго дело. Съгласно чл.164 ,ал.1,т.3 от ГПК – свидетелски показания са недопустими за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лв.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че искът е основателен, поради което решението на ПРС е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част и следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с отхвърлителен диспозитив. С оглед изхода от спора, основателна е и въззивнаТА жалба от Д. Л. против решение № 514/7.2.2025 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в съдебно решение № 24/2.1.2025 г. по гр.д. № 17608/2022 г. на ПдРС по отношение на разноските, присъдени в полза на С. по съразмерност, което следва да се отмени. По отношение на разноските с оглед изхода на делото следва да бъдат осъдени въззиваемите- ищци по насрещния иск да заплатят на въззивника направените от него разноски по делото в размер на 2580лв./ или1319.13 евро/ – съгласно приложения списък /платен адвокатски хонорар по гр.д.№17608/22 г. на ПРС в размер на 1440 лв. по насрещния иск, ДТ-180 лв. и адвокатски хонорар по в.гр.д. -960 лв./
Водим от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 24/2.1.2025 г. по гр.д. № 17608/2022 г. на ПдРС. в частта, с която е осъден Д. П. Л., ЕГН **********, от с.***** на основание чл. 55 ал.1 пр.3 от ЗЗД да заплати на К. Д. С. ЕГН **********, от с. *****, и В. Г. С. ЕГН **********, от с. *****, сумата от 9 000,00 лв., получена на отпаднало основание, представляваща платена цена по сключения с Нотариален акт № *****, том III, peг. № ***, нот. дело № *****.2020 г. по описа на Нотариус Иван Иванов № 230 в регистъра на НК, договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обявен за недействителен;
ОТМЕНЯ решение № 514/7.2.2025 г. по гр.д. № 17608/2022 г. на ПдРС., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в съдебно решение № 24/2.1.2025 г. по гр.д. № 17608/2022 г. на ПдРС по отношение на разноските, присъдени в полза на К. Д. С.
ЕГН ********** и В. Г. С. ЕГН ********** по съразмерност и вместо тях ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от К. Д. С. ЕГН ********** и В. Г. С.
ЕГН ********** против Д. П. Л., ЕГН ********** насрещен иск за осъждането му да им заплати сумата от 9000 лв., получена на отпаднало основание, представляваща платена цена по сключения с Нотариален акт № *****, том III, peг. № ***, нот. дело № *****.2020 г. по описа на Нотариус Иван Иванов № 230 в регистъра на НК, договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обявен за недействителен.
ОСЪЖДА К. Д. С. ЕГН ********** и В. Г. С. ЕГН ********** да заплатят на Д. П.
Л., ЕГН ********** сумата 1319.13 евро / равностойност на 2580лв./- разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от 4 съобщението пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5