Решение № 15194 от 29.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15194 гр. София, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря Теодора Ст. Велчева като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20231110141419 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от М. П. С. срещу „Стик - кредит“ АД, с която са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал.

2, т. 5 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 23, ал. 1 от сключен между страните Договор за потребителски кредит № 715628/22.07.2021г., предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение, и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 40 лв. (след допуснато изменение на осъдителния иск по чл. 214, ал. 1 ГПК чрез намаляване на първоначалния му размер от 50 лв.) – недължимо платена и подлежаща на връщане сума по процесния договор.

В исковата молба ищцата твърди, че на 22.07.2022г. е сключила с ответника Договор за потребителски кредит № 715628. Съдът съобразява, че посочената в обстоятелствената част на исковата молба дата на сключване на процесния договор очевидно е резултат от техническа грешка, доколкото указаната в петитума дата – 22.07.2021г. съответства на датата в представения като доказателство договор. Ищцата поддържа, че по силата на така сключения договор ответникът й е предоставил сумата от 800 лв., със срок на погасяване 12 месеца, при посочени в договора ГПР 43,05 % и ГЛП 36,00 %. В чл. 13, ал. 1 от договора е предвидено обезпечаване на кредита с 1 поръчителство от физически лица, отговарящи на определени условия, или банкова гаранция. Съгласно чл. 23, ал. 1 от договора в случай, че не предостави обезпечение по предвидения ред и условия, кредитополучателят дължи неустойка в размер от 0,9 % от стойността на усвоения кредит, платима разсрочено съобразно приет погасителен план. Ищцата поддържа, че тъй като не е обезпечила кредита съгласно предвиденото в договора, й е начислена така договорената неустойка в размер от 79,20 лв. Навежда подробни съображения, че процесният договор, в частност клаузата на чл. 23, ал. 1 от същия, са нищожни. В тази връзка поддържа, че не е спазена предвидената от закона форма на договора поради нарушение изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК за оформление и шрифт. Поддържа също нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради непосочване на реалния размер на ГПР и липса на ясна методика за определянето му, което съгласно чл. 22 ЗПК влече недействителност на договора. Счита, че оспорената клауза е неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Твърди още, че договорената неустойка по естеството си представлява разход, отговарящ на критериите по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, като с уговарянето й под формата на обезщетение за неизпълнение се заобикаля изискването по чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като с включването й в ГПР същият надхвърля законово допустимия размер. Твърди и нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК.

Навежда нищожност на неустоечната клауза и поради накърняване на добрите нрави, като твърди, че в нарушение на изискванията за справедливост и добросъвестност в отношенията неустойката е уговорена извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Отделно от горното, твърди нищожност на договора поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, позовавайки се на неяснота относно дължимата за срока на кредита възнаградителна лихва и съотнасянето й с ГПР, както и счита, че същата е в размер, противоречащ на добрите нрави. С тези доводи ищцата обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с изразено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва твърденията на ищцата за нищожност на процесния договор, който поддържа, че е сключен при спазване изискванията на ЗПК, като излага подробни аргументи, че договорът, вкл. оспорената клауза от него не страдат от сочените в исковата молба пороци. Моли за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на сторените деловодни разноски.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно и от събраните писмени доказателства се установява, че на 22.07.2021г. между М. П. С., в качеството на кредитополучател, и „Стик - кредит“ 2

АД, в качеството на кредитодател, е сключен чрез средства за комуникация от разстояние Договор за потребителски кредит № 715628, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата кредит под формата на кредитна линия, с общ размер на максимално разрешения лимит 800 лв. и размер на първи транш съобразно одобрената заявка за кредит, като отпускането на всеки следващ транш е под условие пълно погасяване задълженията по предходните. Уговорен е срок на действие на договора 12 месеца от датата на сключването му, срок за погасяване на първи транш 11 дни и следните условия по кредита: ГПР 43,05 %, ГЛП 36,00 %, лихвен процент при просрочени плащания 10 %. Условията по договора са разписани в изготвен Стандартен европейски формуляр, като част от съдържанието на договора са типови клаузи, обективирани в приети от кредитодателя Общи условия. Предвидено е обезпечаване на кредита, което съгласно чл. 13, ал. 1 кредитополучателят следва да осигури в срок до 3 дни от сключване на договора, под формата на поръчителство от трето физическо лице или банкова гаранция в размер на цялото задължение със срок на валидност най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Съгласно чл. 13, ал.

2 третото лице поръчител се одобрява от кредитора и следва да отговаря на изисквания, посочени в Общите условия – да е дееспособно навършило 21 години лице, с българско гражданство и постоянно местоживеене в страната, с непрекъснати осигурителни права през последните 12 месеца преди подаване на заявката за кредит, което полага труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен договор и не е в период на предизвестие за прекратяването му към датата на заявката за кредит, както и е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца, с минимален осигурителен брутен доход от 1500 лв., с добро кредитно досие и др. (чл. 20, ал. 1 и ал.

2 ОУ). Съгласно чл. 23, ал. 1 и ал. 2 при неизпълнение задължението за предоставяне на обезпечение кредитополучателят дължи неустойка в размер от 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е осигурено обезпечение, като неустойката се заплаща разсрочено заедно с всяка погасителна вноска.

Не се спори, че ищцата не е предоставила предвиденото обезпечение, като видно от представения погасителен план в размера на вноската за погасяване на първи транш е включена като дължима и начислена неустойка в размер от 79,20 лв.

От заключението на приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено, както и неоспорено от страните, се установява, че ищцата е заплатила в полза на ответното дружество обща сума в размер от 840 лв., отнесена в погашение на задълженията й по договора, както следва: за главница (отпусната по първи транш) – 800 лв., за възнаградителна лихва – 4 лв., и за неустойка – 36 лв. Съгласно констатациите на вещото лице с включване на начислената по кредита неустойка при изчисляване на ГПР по договора, вземайки предвид платената главница и лихва и срок за погасяване 11 дни по първи транш, същият би бил в размер от 2565,58 %.

3

При служебно извършена справка в деловодната система ЕИСС, във връзка с наведени от ответника твърдения за злоупотреба с процесуални права от страна на ищцата, съдът констатира, че между страните е било водено друго исково производство – по гр.д.№ 30118/2024г. по описа на СРС, 48 с-в, с предмет предявени от ищцата искове по чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожност на същата клауза на чл. 23, ал. 1 от същия Договор за потребителски кредит № 715628/22.07.2021г., и иск по чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 36 лв. недължимо платена по договора. Макар производството по посоченото дело да е било заведено след настоящото, съдебният състав, пред когото е образувано, не е приложил разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК (обяснимо с факта, че вероятно не е узнал за по-рано образуваното дело), и е постановил Решение № 21309 от 25.11.2024г., с което оспорената клауза е прогласена за нищожна поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 4 вр. ал. 1, пр. 1 ЗЗД и като неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП вр. чл. 146 ЗЗП, и ответникът е осъден да заплати на ищцата, по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 36 лв. – платена без основание сума по нищожната неустоечна клауза. По данни от ЕИСС така постановеното решение се установява да е влязло в сила и към настоящия момент делото архивирано. Съобразявайки обстоятелството, че към датата на приключване на устните състезания по настоящото дело е било налице влязло в сила съдебно решение, разрешаващо спора между страните относно нищожността на процесната неустоечна клауза и последиците от тази нищожност, настоящият съдебен състав намира, че за ищцата се явява отпаднал правния интерес от търсената искова защита по предявените установителни искове – изцяло, а по осъдителния иск – частично, до размера от 36 лв. Тъй като правният интерес съставлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на исковите претенции, за която съдът следи служебно по всяко време на процеса до приключването му, производството като недопустимо следва да бъде прекратено в посочената част.

За успешното провеждане на осъдителния иск в допустимата му част – за разликата над сумата от 36 лв., платена по неустоечната клауза, до общо платената извън чистата стойност на кредита сума от 40 лв., в тежест на ищцата е да докаже пороците, които твърди да влекат нищожност на сключения между страните договор за кредит, както и извършено плащане на исковата сума в погашение на поето с договора задължение, докато ответникът носи тежестта за доказване на валидно правно основание за получаване на сумата.

Не се твърди и не са ангажирани доказателства за това предоставеният на ищцата кредит да е предназначен и използван във връзка с упражнявана от нея професионална и търговска дейност, поради което съдът приема, че ищцата е страна по сключения договор за кредит като потребител на финансовата услуга по смисъла на 4

§ 13, т. 1 ЗЗП, предоставена й от кредитодателя – небанкова финансова институция, търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. С оглед качеството на страните по него и естеството на престациите договорът е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК и отношенията между страните се регулират от специалния закон. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Договорът се сключва в писмена форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК, и трябва да отговаря на строго определени изисквания по ЗПК за неговото съдържание. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПК досежно съдържанието на договора са императивни и нарушението им е основание за нищожност на същия. Кредитополучателят по такъв договор се ползва и от потребителската защита срещу неравноправни клаузи по чл. 143 и сл. ЗЗП, за които съдът следи служебно – арг. чл. 7, ал. 3 ГПК.