Определение № 882 от 27.04.2023, Върховен касационен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 882 гр.София, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4811 по описа за 2022 г., приема следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Б. Г. против решение № 81 от 29.3.2022 г., постановено по въззивно гражданско дело № 1815 по описа за 2021 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 462 от 5.11.2021 г. по гр. д. № 1905 по описа за 2021 г. на Старозагорския районен съд относно режима на лични отношения между касатора и детето Б. П. Г..

Касаторът твърди, че решението на Старозагорския окръжен съд в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения – основание за касационно обжалване по чл. 281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК по следните въпроси:

1. В производството по чл.127, ал.2 от СК следва ли въззивната инстанция да допусне събирането на поискани във въззивната жалба доказателства, относими и необходими за правилното определяне на режима на лични отношения с детето на родителя, комуто не е предоставено упражняването на 1 родителските права, въпреки разпоредбата на чл.266, ал.1 във връзка с ал.2, т.1 и т.2 от ГПК?

2. Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на своето решение да изследва и обсъди всички възражения и доводи на страните, както и да анализира всички събрани по делото доказателства и да посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени?

3. Кои обстоятелства следва да се преценяват при определяне режима на лични отношения между децата и родителя, който не упражнява родителските права, кои обстоятелства могат да наложат постановяване на силно ограничителен режим на лични отношения на детето с бащата, налице ли са те в случая и съобразен ли е интересът на детето с оглед определения режим на лични контакти на детето с бащата?

4. Когато в производството по определяне на режима на лични контакти с детето е допуснато нарушение на принципа на спазване на нормални взаимоотношения и недопускане на синдрома на родителско отчуждение, следва ли преценката на съда относно ефективността на действащия режим на лични контакти между детето и този родител да се извършва с оглед преодоляване на отчуждението, респективно-следва ли съдът и служебно да постанови мерки, насочени към неговото преодоляване?

Ответницата по касационната жалба М. К. застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за присъждане на 1600 лв. разноски за касационното производство.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

В своето решение Старозагорският районен съд, предоставяйки родителските права по отношение на детето Б. П. Г. на майката М. К., е определил режим на лични отношения с бащата Б. П. Г., при който бащата следва да вижда детето в дома на майката до навършване на двегодишна възраст, след това до навършване на петгодишна възраст-да вижда и взема детето, но без преспиване. За да обоснове този режим, в мотивите си съдът се е позовал на обстоятелството, че бащата живее в друго населено място и не е представил доказателства, че е в състояние да осигури подходящи условия за 2 преспиване на детето при него в [населено място].

Във въззивната си жалба срещу определения режим на лични отношения бащата е изложил съображения, че може да вижда детето с преспиване в [населено място], което се намира в близост до Стара Загора, но при необходимост детето може да остава в жилището му в [населено място], където е неговият постоянен адрес и където пребивава нерядко. За установяване на възможността детето да преспива в Стара Загора в неговото жилище е представил нотариален акт за собственост, поискал е допълнителен разпит на майка си относно готовността и да оказва помощ при обгрижването на детето по време на престоя му при него и е пожелал съдът да изиска нов социален доклад за условията за пребиване на детето в неговото жилище в Стара Загора. С определение № 22 от 11.01.2022 г. по гр. д. № 1815 по описа за 2021 г. Старозагорският окръжен съд е оставил без уважение доказателствените искания на бащата, тъй като е приел, че те са преклудирани по смисъла на чл.266, ал.1 във връзка с ал.2, т.1 и т.2 от ГПК. След това с решението си по делото въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение относно режима на лични отношения с касатора. Приел е, че детето до петата си година е на твърде ниска възраст, за да пътува до местоживеенето на бащата в [населено място]. Въззивният съд е достигнал до този извод, пренебрегвайки твърдението на бащата във въззивната жалба, че преспиването на детето може да се извърши в Стара Загора, без да се наложи пътуване до [населено място], като е отказал да събере поисканите с въззивната жалба доказателства в този смисъл. По този начин е дал разрешение на първия въпрос на касатора, което противоречи на т. 1 от ТР №1 от 9.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и на решение № 60169 от 17.06.2021 г. по гр. д. № 3484/2020 г. на III ГО на ВКС. Указанията в тази точка на тълкувателното решение предвиждат, че когато въззивният съд следи служебно за интереса на ненавършилите пълнолетие деца, е длъжен да допусне поисканите от страните относими доказателства без ограничения във времето. Осъществяването на пълноценен контакт с бащата е не само в негов интерес, но и в интереса на детето, поради което Старозагорският окръжен съд е следвало да допусне поисканите от касатора доказателства относно обстоятелството, че режимът на лични отношения може да се осъществи в жилището му в [населено място]. Ето защо по първия въпрос следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на 3

Старозагорския окръжен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.

По останалите въпроси касационно обжалване не следва да се допуска.

Съдът не е разрешил втория и третия въпрос в противоречие с практиката на ВКС, тъй като не са били събрани поисканите от касатора доказателства.

Няма данни по делото, че е налице родителско отчуждение спрямо бащата, следователно четвъртият въпрос не е относим към изхода на спора.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 81 от 29.3.2022 г., постановено по въззивно гражданско дело № 1815 по описа за 2021 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 462 от 5.11.2021 г. по гр. д. № 1905 по описа за 2021 г. на Старозагорския районен съд относно режима на лични отношения между касатора и детето Б. П. Г..

Дава седмичен срок на касатора, считано от съобщението, да внесе 40 лв. държавна такса по сметката на ВКС и да представи вносния документ. В противен случай производството ще бъде прекратено.

След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на докладчика за прекратяване.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

4