Решение № 496 от 10.12.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 496 гр. Плевен, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.А

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500638 по описа за 2025 година ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от С. Д. В. с ЕГН**********, П. Г.

И. с ЕГН********** и В. Г. И. с ЕГН********** срещу Решение рег. № 513/ 17. 04. 2025 г. по гр. д. № 1831/ 2024 г. по описа на Плевенския районен съд.

Въззивните жалбоподатели твърдят, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд в уважената част от предявените искове и да бъдат отхвърлени същите, като бъдат присъдени натправените по делото разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна К. В. М. с ЕГН********** не е изразила становище по въззивната жалба.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:

1

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С обжалваното решение районният съд е осъдил ответниците да заплатят на К. В. М. с ЕГН*** основание чл. 554, ал.1, пр.1 ЗЗД следните суми: С. Д. В. с ЕГН *** да заплати сумата от 9335, 67 лв., В. Г. И. с ЕГН********** да заплати сумата от 4667, 84 лв. и П. Г. И. с ЕГН********** да заплати сумата от 4667, 84 лв., всяка една от тях представляваща платени парични средства по нищожен договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане от 29. 05. 2018 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, като исковете за разликата до 9774, 67 лв. срещу С. Д. В., за разликата до 4887, 34 лв. срещу В.

Г. И. и срещу П. Г. И. всеки поотделно са отхвърлени като неоснователни. С решението на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответниците са осъдени да заплатят на ищцата деловодни разноски съобразно уважената част от иска, съответно ищцата е осъдена да заплати на ответниците направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска.

За да постанови решението си районният съд въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел, че Г. Д. И.а е починала на 17.

12. 2020 г. и е оставила законни наследници ответниците по иска: С. Д. като сестра с 1/ 2 дял от наследството, В. И. и П. И. получават по 1/ 4 идеална част като нейни племенници. Въз основа на представен нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот е прието, че между ищцата и Г. Д. И.а е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане на 29. 05. 2018 г., който с влязло в сила решение на 26. 10. 2023 г. Решение № 93/ 14. 12. 2021 г. по гр. д. № 1099/ на ВОС е прогласен за нищожен.

Районният съд е приел, че са предявени три обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

С обжалваното решение е прието, че е налице неоснователно обогатяване на законните наследници на Г. Д. предвид извършените разходи от ищцата за нейна сметка и в полза на наследодателя на ответниците, като размерът на неоснователното обогатяване за всеки от тях се определя от наследствените им права. Съдът е приел въз основа на доказателствата по 2 делото, че ищцата е извършила разходи в размера на претендираните суми във връзка с обявения за нищожен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, като плащанията са извършени към „***“ ЕООД с основание за издръжка за Г. И.а по договор с хосписа от 27. 11. 2016 г., който с анекс е превърнат в безсрочен. Съдът е приел, че разходите са извършени за консумативи и грижи за Г. Д. в хосписа, което е посочено във всяка една от представените към исковата молба квитанции.

С отговора на исковата молба ответниците са направили възражения за изтекла погасителна давност на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД, които районният съд не е приел. Съдът е счел, че следва да бъде приложена общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, тъй като случаят не попада в хипотезите на чл. 111 ЗЗД – не се касае за възнаграждение за труд, за което не е предвидена друга давност, за вземания за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор или за вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Съдът е приел, че вземането на ищцата поради неоснователно обогатяване е възникнало от момента на получаване на недължимото и от този момент става изискуемо съгласно т.7 ППВС № 1/ 1979 г. и от този момент е започнал да тече давностният срок по чл. 110 ЗЗД.

Въззивният съд възприема изложените мотиви в обжалваното решение относно наследствените права на ответниците, извършените плащания от ищцата и наличието на неоснователно обогатяване на ответниците като законни наследници на Г. Д. по отношение на претендираните от ищцата парични суми, изплатени за издръжка и грижи за Г. Д. в „***“ въз основа на сключен договор, представен по делото.

Въззивният съд счита обаче, че направеното възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111, б.“в“ ЗЗД от ответниците в първоинстанционното производство е основателно и неправилно районният съд е приел, че не следва да бъде уважено. От сключения договор става ясно, че ищцата се е задължила да изплаща определени суми при поискване от хосписа за грижите и медицинското обслужване на Г. Д.. В тази връзка ищцата е представила платежни документи, които въззивният съд възприема като безспорно установяващи извършените плащания.

Съдът счита, че са осъществени периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.“в“ ЗЗД и ТР №3/2011 от 18. 05. 2012 г. на ВКС, ОСГТК за грижите за Г. Д., поради което 3 следва да бъде съобразен тригодишния давностен срок за предявяване на иска.

Видно от исковата молба първото плащане по договора с хосписа ищцата е направила на 27. 03. 21019 г. и последното плащане е извършено на 26. 11.

2020 г. Следователно погасителната давност е изтекла през 2022 г. за плащанията през 2019 г. на съответната дата, а за 2020 г. давностният срок е изтекъл през 2023 г. на съответната дата, като крайната дата е 26. 11. 2023 г.

От делото става ясно, че исковата молба е подадена на 01. 04. 2024 г., което означава, че е подадена след изтичането на давностния срок за всички претендирани суми за периода от 27. 03. 2019 г. до 26. 11. 2020 г.

Съдът приема, че е налице петгодишен давностен срок за исковата претенция на ищцата в размер на 1439 лв. разноски за погребението и гроба на Г. Д., тъй като това задължение не е периодично и не попада в групата на задълженията по чл. 111 ЗЗД.Този разход е направен след смъртта на Г. Д. на 17. 12. 2020 г., поради което към датата на предявяване на иска на 01. 04.2024 г. давностният срок не е изтекъл (същият е изтекъл на 01. 04.. 2025 г.). По делото се установява, че този разход е направен от ищцата за Г. Д., поради което сумата е дължима от ответниците като законни наследници на Г. Д. и с която сума същите са се обогатили неоснователно. По тези съображения ответницата С. В. дължи сумата от 719, 50 лв., а ответниците В. И. и П. И. дължат по 359, 75 лв. всеки поотделно, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска 01. 04. 2024 г. до окончателното изплащане на сумите.

Във въззивната жалба са изложени доводи за недопустимост на обжалваното решение поради произнасяне на съда по непредявен иск и че е налице злоупотреба с право от страна на ищцата.

Въззивният съд счита, че тези доводи на въззивниците не са основателни, тъй като районният съд се е произнесъл по предявените искове с правилно определена правна квалификация на исковете. Съдът счита, че липсва основание да се приеме, че е налице злоупотреба с право от страна на въззиваемата ( ищцата), тъй като същата разполага с право на иск спрямо ответниците за направените разходи за починалата Г. Д., с която няма родствени връзки и не е задължена по закон да полага грижи за нея, още повече след прогласената нищожност на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане.

4

Следователно решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно и следва частично да бъде отменено по отношение на С. В. за разликата от 719, 50 лв. до 9335, 67 лв., съответно за В. И. и за П. И. за разликата от 359, 75 лв. до 4667, 84 лв. за всеки поотделно, като следва да бъдат отхвърлени предявените искове за посочената разлика като погасени по давност.

Следва първоинстанционното решение да бъде отменено и в частта за разноските, присъдени на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК, като следва ищцата на основание чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК да бъде осъдена да заплати на С. Д. В. на основание чл. 78, ал.3 ГПК направените деловодни разноски в размер на 1250 лв. и на В. Г. И. и П. Г. И. направените деловодни разноски в размер на 784, 09 лв. за всеки поотделно, съобразно отхвърлената част от иска.

При този изход на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.1 и чл. 80 ГПК въззиваемата следва да заплати направените деловодни разноски във въззивната инстанция съобразно уважената част от въззивната жалба, както следва: на С. В. - сумата от 1047, 60 лв., на В. И. и П. И. – по 523, 80 лв. за всеки поотделно.

В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр.2 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Решение рег. № 513/ 17. 04. 2025 г. по гр. д. № 1831/ 2024 г. по описа на Плевенския районен съд в ЧАСТТА, в която С. Д. В. с ЕГН********** е осъдена да заплати на основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД на К. В. М. с ЕГН********** сумата за разликата от 719, 50 лв. до 9335, 67 лв.; в ЧАСТТА , в която В.

Г. И. с ЕГН********** е осъден да заплати на основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД на К. В. М. с ЕГН********** сумата за разликата от 359, 75 лв. до 45667, 84 лв. и в ЧАСТТА, В КОЯТО П. Г. И. с ЕГН********** е осъден да заплати на основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД на К. В. М. с ЕГН********** 5 сумата за разликата от 359, 75 лв. до 45667, 84 лв. и в ЧАСТТА за присъдените на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК деловодни разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност предявеният на основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД иск от К. В. М. с ЕГН********** срещу С. Д. В. с ЕГН********** за сумата от 8616, 17 лв.( разликата от 719, 50 лв. до 9335, 67 лв.), ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на предявяване на иска 01. 04. 2024 г. до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност предявеният на основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД иск от К. В. М. с ЕГН********** срещу В. Г. И. с ЕГН********** за сумата от 4308, 09 лв.( разликата от 359, 75 лв. до 4887, 34 лв.), ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на предявяване на иска 01. 04. 2024 г. до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност предявеният на основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД иск от К. В. М. с ЕГН********** срещу П. Г. И. с ЕГН********** за сумата от 4308, 09 лв. (разликата от 359, 75 лв. до 4887, 34 лв.), ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на предявяване на иска 01. 04. 2024 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и чл. 80 ГПК К. В. М. с ЕГН********** да заплати на С. Д. В. с ЕГН********** направените деловодни разноски в първоинстанционното производство в размер на 1250 лв. съобразно отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и чл. 80 ГПК К. В. М. с ЕГН********** да заплати на В. Г. И. с ЕГН********** и на П. Г. И. с ЕГН********** направените деловодни разноски в първоинстанционното производство в размер на 784, 09 лв. за всеки поотделно съобразно отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл.78, ал. 1 и чл. 80 ГПК К. В. М. с ЕГН********** да заплати на С. Д. В. с ЕГН********** направените деловодни разноски във въззивното производство в размер на 1047, 60 лв. съобразно уважената част от въззивната жалба.