Решение № 5633 от 24.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5633 гр. София, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА при участието на секретаря РАДКА Т. Х.ВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20231110158093 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от П. Д. К., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ..., чрез пълномощника му адв. Г. Ч., АК - София, с адрес в гр. София, ....против „Стик-Кредит“ АД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление в гр. Шумен, ..., представлявано от С. Н. Т.

Твърди се в исковата молба, че между ищеца и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит № 765376 от 09.12.2021 г. По силата на горепосочения договор ответникът е предоставил на ищеца сумата от 800 лв. за срок от 11 дни.

Съгласно чл. 19 вр. чл. 1, т. 11 от Договора ищецът – заемополучател, се е задължил да представи в срок от три дни от сключването на договора обезпечение – банкова гаранция или поръчителството на трето лице, което да отговаря на конкретни условия посочени изрично в чл. 17, чл. 18, чл. 19, чл. 20, чл. 21 и чл. 22 на общите условия. Съгласно чл. 29 е посочено, че при неизпълнение на задължението по чл. 19 вр. чл. 1, т. 11 на това задължение, заемополучателят дължи заплащането на неустойка, която е платима разсрочено, заедно с погасителните вноски по кредита. Съгласно чл.

30 от договора за потребителски кредит е посочен размер на неустойката 1 % от стойността на кредита за всеки ден през който не е предоставено обезпечение.

Ищецът твърди, че е погасил изцяло задълженията си по договора за потребителски кредит, като е заплатил на ответното дружество сумата от 888.00 лв.

В исковата молба се излагат подробни съображения за нищожност на договора за потребителски кредит, като съдържащ неравноправни клаузи и противоречащ на императивни законови разпоредби.

Като се позовава на абсолютна недействителност на договора за потребителски кредит, П. К. твърди, че дължимото от него задължение е само за връщане на получената в заем парична сума в размер на 800.00 лв., а сумата от 88.00 лв. е платил на ищеца при липси на основание за това.

1

Като излага тези факти и съображения, П. К. моли да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 25.00 лв. (двадесет и пет лева), частично предявена от обща сума от 88.00 лв.

С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства и за допускането и назначаването на съдебно – счетоводна експертиза.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител.

Пълномощникът му представя писмено становище, с което заявява, че поддържа предявените искове и направените доказателствени искания. Моли да бъде допуснато изменение на размера на предявения иск.

В срока по чл. 131 от ГПК процесуалният представител на ответното дружество депозира писмен отговор, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че между ищеца и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит № 765376 от 09.12.2021 г. с посочените в исковата молба реквизити, но претендира, че договорът, включително и неустоечна клауза, не противоречат на императивни законови норми и не съдържат неравноправни клаузи. Излага подробни доводи за валидността на уговорката за заплащане на неустойка поради неизпълнение на задължение на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение.

С отговора ответникът представя писмени доказателства.

За датата на откритото съдебно заседание процесуалният представител на ответното дружество представя писмено становище, с което поддържа направените в отговора възражения.

С протоколно определение от 20.11.2025 г. е допуснато изменение на размера на предявения осъдителен иск, като същият се счита заявен за сумата от 233.25 лв.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното:

Предявен е осъдителен иск по чл. 55 ал. 1 предл. първо вр. чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на исковата претенция в тежест на ищцовата страна е указано да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на Договор за потребителски кредит № 765376 от 09.12.2021 г., съгласно който ответното дружество предоставя на заемателя сумата от 800.00 лв., по който договор ищецът е платил общо сумата от 1‘033.25 лв.

С доклада по чл. 146 ГПК са отделени като безспорни по делото следните обстоятелствата- между ищцата и ответното дружество е сключен Договор за потребителски кредит № 765376 от 09.12.2021 г., съгласно който ответното дружество предоставя на заемателя сумата от 800.00 лв.

Видно от приложения по делото Договор за потребителски кредит № 765376 от 09.12.2021 г., страните са уговорили задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение- поръчител или банкова гаранция. Съгласно раздел пети от същия, в случай че страните са договорили обезпечение, какъвто е настоящият случай, потребителят следва в срок до 3 (три) дни от сключването на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и 2 други обезпечения, такси и други, или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора (включително главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 (тридесет дни) след падежа на последната вноска.

В чл. 29 от договора, в случай че потребителят не изпълни задължението си, посочено в чл. 19, същият дължи на кредитора неустойка, размера на която е посочен в чл. 30 в размер на 1,0 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл. 19 причинява на кредитора вреди, в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение.

От представения погасителен план по Договор за потребителски кредит № 765376 от 09.12.2021 г., както и заключението на съдебно – счетоводната експертиза, се установява, че общо дължимата сума по кредита възлизала в размер на 888.00 лв., от които 800.00 лв. - главница, 8.80 лв. - договорна лихва, и неустойка- 79.20 лв. Вещото лице установява, че ищецът е заплатил по процесния договор сумата от 1‘033.25 лв.

Съдът счита, че сключеният между ищеца и „СТИК-КРЕДИТ“ АД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Преценката относно действителността на договора следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на които е сключен договорът. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки- съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК.

В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби (в този см. Решение 4/2009 г. по т. д.

№ 395/2008 г. на ВКС, Решение № 1270/2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, определение № 877 по т. д. № 662/2012 г. на ВКС и др.). Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип, е 3 чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл. 8, ал. 2 и чл. 9 от ЗЗД. Според практиката на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. Поради накърняването на принципа на „добрите нрави“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на длъжника с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Предвид гореизложените принципни съображения, съдът приема, че уговорената неустоечна клауза от процесния договор за кредит е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, доколкото единствената цел, поради която е въведена, е установяване на допълнително задължение за длъжника, респ. - допълнително възнаграждение за кредитодателя. Свободата на договаряне не може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по правоотношението за сметка на другата или да води до нарушаване на други правни принципи, в т.ч. този на добрите нрави – правоотношенията следва да се сключват при спазване на общоприетите и неписани правила на добросъвестност. В процесния случай, чрез поставяне на практически неизпълними условия за предоставяне на уговореното обезпечение, кредиторът си е осигурил сигурна допълнителна печалба, прикрита под формата на уговорената неустойка. Тази неустойка е обезпечавала едно изначално неизпълнимо задължение, като това е в разрез с принципите на добросъвестността и справедливостта. Това е така, защото, за да избегне начисляването на тази неустойка, длъжникът е следвало да предостави обезпечение под формата на поръчителство, като поръчителят е следвало да отговаря на редица условия, които са кумулативно дадени и следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави поръчител, който следва да бъде одобрен единствено по преценка на кредитора. Налагането на толкова къс срок за ангажиране на поръчител препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Кредитополучателят обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчител, още по-малко да намери такъв, който да отговаря и на всички посочени условия. Всички тези условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно, тяхното изпълнение, поради което заемателят е в невъзможност да предостави уговореното обезпечение и на практика е поставен в неизпълнение на това задължение, за да заплаща неустойката.

Разпечатката съдържа 33 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5bd902b6-61b9-4454-8c83-684e2dc4516f