Решение № 256 от 08.10.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Плевен, 07.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря Евгения М. Русева като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20214400500594 по описа за 2021 година Производство по чл.258 и сл.от ГПК.

С решение на Плевенски Районен съд №260438 от 15.06.2021г. , постановено по гр.д.№6950/2020г.по описа на същия съд е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от Б.И.Ц.,ЕГН ********** от гр.Плевен, ******* чрез адвокат Г.Н. от САК,гр.София,******* против „ТАИН ТРАНС“ЕООД,ЕИК ******* ,със седалище и адрес на управление ******* иск с правно основание чл.344, ал.1, т. 1 от КТ,с който се иска признаване незаконност на уволнението,извършено със заповед №42

/12.10.2020г.на управителя на ответното дружество Н.А.. Със същото решение на ПРС е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от Б.И.Ц.,г.а.срещу „ТАИН ТРАНС“ЕООД,ЕИК ******* иск с правно основание чл.344, ал.1,т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност- шофьор товарен автомобил/международни превози ,с шифър по НКПД 83322006 .С решението на ПРС е отхвърлен като неоснователен и недоказан и предявения от Б.И.Ц.,г.а.срещу „ТАИН ТРАНС“ЕООД,ЕИК ******* иск с правно основание чл.344, ал.1, т. 3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ 1 за сумата 13 200лв.,претендирано обезщетение за периода от 12.10.2020г.12.04.2021г.Със същото решение на ПРС на основание чл.78 ал.3 от ГПК Б.Ц. г.а. е осъден да заплати на „ТАИН ТРАНС“ЕООД,ЕИК ******* разноски по делото в размер на 650лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът пред ПРС Б.И.Ц. ,който чрез своя пълномощник адвокат С.Б. от ПАК го обжалва пред ПОС изцяло като неправилно, незаконосъобразно ,постановено в нарушение на материалния закон,при допуснати съществени процесуални нарушения и явна необоснованост.В жалбата се навеждат доводи,че неправилно ПРС е приел ,че заповедта за дисциплинарното уволнение е издадена от компетентен орган ,че в същата освен подпис на издателя липсва информация кое е лицето,което го е положило.Твърди се,че в противоречие със събраните по делото доказателства,а именно писмо-покана от дружеството до Б.Ц.,ПРС е приел,че е спазена процедурата за изслушване на работника по повод конкретно извършеното дисциплинарно нарушение ,преди за същото да са извърши преценка и да се наложи или не дисциплинарно наказание.Изложени са доводи,че въззивникът е задържан в РУ Петрич за времето от 8.57ч.на 10.10.2020г.до 8.25ч.на 11.10.2020г. ,че разстоянието от гр.Петрич до с.******* е повече от 350км.и след като въззивникът е бил с отнета книжка и без собствен транспорт ,е било практически невъзможно да се придвижи от гр.Петрич до с.******* за помалко от един час и тридесет минути,както твърди управителя на дружеството,за да му бъдат поискани обяснения.В тази насока се твърди,че свидетелят,депозирал показания,че обясненията са искани от ищеца в РУ Петрич е заинтересован от изхода на делото,тъй като е доведен син на управителя.Посочено е,че неспазването на процедурата се потвърждава и от действията на самия управител,тъй като за исканите обяснения не е съставен протокол,това не е отразено и в самата заповед ,а напротив в деня на издаване на заповедта е отправена и писмена покана за явяване в дружеството и даване на обяснения във вр.с извършеното дисциплинарно нарушение.Твърди се,че съдът едностранчиво и тенденциозно е анализирал събраните доказателства,разглеждайки спора по същество е допуснал нарушение на процесуалния закон,вместо да отмени заповедта само на това основание.В заключение въззивникът моли Окръжния съд да отмени обжалваното 2 решение на ПРС като неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго,с което предявените обективно съединени искове по чл.344 ал.1т.1,2,3 КТ бъдат уважени.Претендира се адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.3 ЗА за оказана безплатна правна помощ на ищеца.В съдебното заседание на 15.09.2021г.пред ПОС въззивникът и неговия пълномощник не се явиха,като от адвокат С.Б. от ПАК е депозирана молба за разглеждане на делото в тяхно отсъствие,с която се поддържа подадената въззивна жалба.Претендират се направените разноски за настоящата инстанция ,съгласно списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемото дружество-“ТАИН ТРАНС“ЕООД с.*******,Община Пордим не е депозирало писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК.В съдебното заседание на 15.09.2021г.пълномощникът адвокат П.Д. от ПАК взема становище,че въззивната жалба е неоснователна ,като моли Окръжния съд да постанови решение,с което да бъде потвърдено решението на ПРС като правилно и законосъобразно.Претендират се направените разноски за въззивната инстанция ,съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Окръжният съд като прецени оплакванията направени в жалбата, становищата на страните и представените по делото доказателства приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Безспорно между страните е,че въззивникът Б.И.Ц. е заемал длъжността“шофьор товарен автомобил /международни превози“при ответното дружество „ТАИН ТРАНС“ЕООД с.*******,Община Пордим по силата на сключен между страните трудов договор №22 от 07.01.2011г.

Няма спор,че със заповед №42/12.10.2020г.на управителя и собственик на „ТАИН ТРАНС“ЕООД –Н.А. А., на Б.И. Ц. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“,за нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187 КТ,изразяващи се в явяване на работника или служителя на работа в състояние,което не му позволява да изпълнява възложените му задачи,неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и 3 технологичните правила,неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труда.Не се оспорва от страна на въззивника-ищец пред ПРС,че заповедта му е връчена,въпреки,че в същата не е отразено на коя дата е станало връчването.

Безспорно от представената в производството пред ПРС справка за нарушител,издадена от ОД но МВР Плевен,сектор „Пътна полиция“/л.60-62/ се установява,че на ищеца Б.Ц. многократно през годините са налагани административни наказания за извършени нарушения на ЗДвП.От същата справка е видно,че с влязла в сила присъда на ПРС по НОХД №722/2016г.ищецът е осъден за престъпление по чл.343б,ал.1 НК,респ.за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред.

От постъпилата от РУ Петрич справка /л.54/ безспорно е установено,че Б.И.Ц. е задържан на 10.10.2020г.в РУ Петрич със заповед №314зз335/10.10.2020г.в 8.57ч.и е освободен на 11.10.2020г.в 8.25ч. за извършено престъпление по чл.343б,ал.1 НК и е образувано БП №314ЗМ-357/2020г.Няма спор,че за това престъпление ищецът е осъден с влязла в сила присъда на РС Петрич по НОХД №682/2020г.,видно от справката ,изд. от ОД на МВР/л.62 ,гръб/.

Спорни в настоящото производство,а и пред ПРС са били въпросите законосъобразна ли е горепосочената заповед №42/12.10.2020г.на управителя и собственик на „ТАИН ТРАНС“ЕООД –Н.А. А. ,с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание уволнение,спазени ли са разпоредбите на чл.193 и на чл.195 КТ, налице ли са посочените в заповедта основания за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.

За да приеме,че процесната заповед е законосъобразна ,ПРС след съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства е изложил съображения,че работодателят е спазил императивната разпоредба на чл.193 ал.1 КТ и преди да наложи дисциплинарното наказание –уволнение е изслушал ищеца във вр.с извършените от него нарушени на трудовата дисциплина,част от които са и престъпления по НК.Първоинстанционният съд е приел за несъстоятелен и недоказан доводът на ищеца,че процесната 4 заповед е издадена от некомпетентен орган.ПРС е приел,че заповедта е мотивирана,съдържа всички задължителни реквизити и съдържание, регламентирани в чл.195 КТ.Съдът е изложил доводи,че ищецът е извършил описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина,а именно неизпълнение на възложената му работа и на задължението му да се явява на работа в състояние,което да му позволява да изпълнява възложените задачи, както и да не употребява алкохол по време на работа,неспазване на техническите и технологични правила ,както и на правилата за безопасни и здравословни условия на труд.ПРС е приел,че ищецът при изпълнение на трудовите си функции е управлявал товарния автомобил след употреба на алкохол,с концентрация 1,74 промила в кръвта,задържан е от органите на полицията за 24-часа,за това деяние е осъден за престъпление по чл.343б НК, товарният автомобил е бил спрян от движение и върнат в базата на дружеството от управителя и в резултат на деянието си ищецът не се е явявал на работа два последователни работни дни,като работодателят е съобразил тежестта на извършените нарушения и с основание е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание-уволнение. По тези съображения ПРС е отхвърлил обективно съединените искове с правно основание чл.344 ал.1т.1,2,3 КТ.Тези правни доводи на ПРС са правилни,законосъобразни,кореспондират с представените по делото доказателства и се възприемат изцяло от въззивната инстанция.

Правилни и обосновани на събраните по делото доказателства са изводите на ПРС,че при налагане на дисциплинарното наказание на ищеца е спазена процедурата по чл.193 ал.1 КТ.От обясненията на Н. А., управител на дружеството работодател се установява, че на 10.10.2020г.около 11ч. на обяд по телефона му се е обадил полицай от Гранична полиция и му е съобщил,че шофьор на фирмата е хванат за алкохол с 1,75 промила сутринта около 8.55ч.и е задържан в ареста,като му е казано ,че следва да прибере автомобила.Управителят посочва,че е отишъл да прибере автомобила и на следващия ден 11.10.след обяд около 2-3 часа,т.е.14-15ч. ищецът е дошъл в гаража на фирмата,за да си прибере багажа,като с него е бил Л.Т. /допуснат като свидетел на ищеца,но неразпитан, поради отказ на страната/.Управителят твърди,че именно тогава е искал устни обяснения от ищеца във вр.с установената от полицейските органи употреба на алкохол по 5 време на управление на товарния автомобил, като му е казал,че не се касае за нарушение,а за престъпление,а ищецът му е отговорил“Какво толкова е станало, аз на другия ден щях да си докарам камиона и аз“.В обясненията си управителят на дружеството посочва,че този разговор е станал в присъствието на ищеца,Л. и свидетеля на дружеството,че Б.Ц. е дошъл на 11.10.след обяд само ,за да си събере багажа,не се е явявал на работа и на следващия ден ,а управителят го е търсил в дома му,за да му поиска обяснения.

От показанията на свидетеля С.Д. ,заемащ длъжността организатор транспорт в ответното дружество се установява,че ищецът е бил шофьор на товарен автомобил,като е идвал на територията на дружеството само,когато се е отчитал,когато се е прибирал от път или е заминавал,а през останалото време е пътувал.Свидетелят посочва,че на 10.10.в 11ч. е бил в гаража на фирмата,когато от гранична полиция са се обадили на управителя и са му съобщили,че Б.Ц. е бил задържан от КАТ Петрич за употреба на алкохол,като му е казано,че следва да прибере товарния автомобил . Свидетелят посочва,че той лично е транспортирал управителя на фирмата до граничен пункт Кулата,който е прибрал товарния камион в гаража,което е станало на 10.10.От показанията му се установява,че на другия ден 11.10. /неделя/, след обяд Б.Ц. е дошъл във фирмата,заедно с допуснатия свидетел Л.Т./също служител във фирмата/,като си е събрал целия багаж от товарния автомобил,тъй като е бил без книжка.Свидетелят посочва, че тогава именно управителят на фирмата,в негово присъствие и в присъствие на Л.Т. е поискал устни обяснения от ищеца по каква причина е управлявал автомобила след употреба на алкохол 1,8 промила,като е преминал две държавни граници,а последният му е отговорил,че няма никакъв проблем. Свидетелят посочва,че управителят е казал на ищеца,че има подписани документи и той няма право да употребява алкохол по време на работа,че всички застраховки на фирмата не важат,ако шофьора е употребил алкохол,че е нарушил пътната безопасност и трудовата дисциплина.От показанията на свидетеля се установява,че когато е задържан,ищецът е управлявал товарен автомобил,натоварен с 23 тона алкохол,акцизна стока. Същият в показанията си е категоричен,че на 11.10.след обяд са искани устни обяснения от ищеца защо е употребил алкохол по време на работа ,а на 12.10.понеделник управителят е ходил на 6 адреса му да го търси,за да даде писмени обяснения,както и за трудовата му книжка.