Решение № 55 от 18.02.2026, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Търговско дело 3/2025
- Вид
- Решение № 55
- Подписан
- 18.02.2026
- Състав
- Иванела Атанасова Караджова
Цитирани разпоредби
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 12-13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 12-13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.3-5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.3-5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.3-5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл.15 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 55 гр. С., 18.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично засеД.е на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Иванела Ат. Караджова при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Търговско дело № 20255500900003 по описа за 2025 година
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. чл.45 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че Н. А. К. и М. А. К. са синове на починалата Г.Е. К., на 60 години.
На 25.05.2024 г., около 23:00 ч., по път 1-6 в общ. П., км. 287+800 е настъпило ПТП, при което водачът на л.а. марка и модел „Фолксваген Пасат“, с peг. № **, А. А. К., нарушил правилата за движение по пътищата, като изгубил контрол над управляваното МПС, излезнал от посоката си на движение и се блъснал в крайпътни дървета, преобърнал се неколкократно. В следствие на настъпилото ПТП е причинена смъртта на Г. К., пътник в увреждащия автомобил.
Твърди се, че по случая е образувано ДП № 858/2024 г. на РУ К., пр.пр.
№ 2233/2024 г. на ОП С., което към настоящия момент не е приключило с окончателен съдебен акт. Посочва се, че причина за настъпване на ПТП са допуснатите от водача А. К., нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за него са били нА.це определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата. С оглед на изложеното, ищците считат, че в случая съществува 1 пряка причинна връзка между деянието общественоопасни последици - смъртта на Г. К.. на
А. и настъпилите
Посочено е, че за увреждащия л.а. „Фолксваген Пасат“ с peг. № **, управляван от А. К., има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, BG/02/123002907304 със срок на вА.дност една година, считано от 27.09.2023 г. до 26.09.2024 г. със ЗД „Б.“ АД, гр. С..
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищците са предявили претенциите си за изплащане на обезщетение пред ЗД „Б.“ АД, гр. С., като са представени всички документи, с които разполагат, получени от застрахователя с обр.р. на 07.06.2024 г. По случая е заведена щета № 2410018742 от 25.05.2024 г. и щета № 412487/07.06.2024 г., по които застрахователят не е заплатил застрахователно обезщетение.
С оглед на изложеното, ищците считат, че в случая са нА.це предпоставки за ангажиране отговорността на ЗД „Б.“ АД, гр. С. за причинените неимуществени и имуществени вреди.
Изложени са съображения, че в резултат на процесното ПТП е загинала Г. К.. Тя е била дейна, активна, работоспособна и в добро здравословно съС.ие. Майка на двама сина, грижовна и отговорна.
Н. К. и М. К. са синове на Г.. Неочакваната смърт на майка им е била изключително травмираща и съкрушителна за тях. Двамата търпят огромни болки и страД.я. Чувстват се объркани, апатични и безпомощни. Болката и празнината в сърцата им ще ги съпътства до края на животите им. Загубили са най-близкия си и важен за тях човек - своята майка.
Твърди се, че между синовете и майка им е съществувала огромна обич и уважение. Н. и М., дори и вече пораснА., продължавА. да разчитат и да се уповават на майчината си подкрепа. Г. винаги е била насреща да ги изслуша, да им помогне с каквото може и да им даде ценни съвети. Когато синовете й са пораснА. и са станА. зрели мъже близостта между тях не се е загубила, а напротив - засилило се е приятелството и уважението помежду им. Занапред Н. и М. ще трябва да се научат да живеят без моралната подкрепа, грижите и съветите на майка си. Те не могат да приемат и преодолеят случилото се, мъката им е огромна, говорят само за инцидента. Внезапната загуба им се отразява изключително негативно. Не спират да мислят за случилото се. Вечер не могат да спят, сънуват кошмари и се будят често. Не се хранят, психиката 2 им е разклатена, а болката - нестихваща. Ищците посочват, че са станА. мрачни и некомуникативни. Усещат огромна празнота в душите и сърцата си.
В резултат на внезапната трагедия двамата са в много тежко емоционално съС.ие. Изпитват чувство на страх и безпокойство. ИзпаднА. са в депресия и скръб, която трудно ще превъзмогнат. И към настоящия момент Н. и М. не могат да преодолеят мъката от преживяната трагедия. Без съмнение ще скърбят до края на дните си.
Предвид изложеното, считат, че причинените им болки и страД.я следва да бъдат компенсирани. Посочват, че паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страД.ето и да постигне някакво, макар и минимално, зА.чаване на неблагоприятните последици от причинената смърт.
Ищците твърдят, че причинените им вреди са в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия лек автомобил А. К., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото ЗД „Б.“ АД, гр. С.. Излагат съображения, че съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което считат, че за тях е нА.це правен интерес да искат от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените им неимуществени и имуществени вреди. Посочват, че претендираната сума е съобразена от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страД.я от причинената загуба на майка им, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника ЗД „Б.“ АД, гр. С. да заплати на Н. А. К. и М. А. К., обезщетение в размер на по 26 000 лв., частичен иск от по 200 000 лева за всеки един, за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страД.я, вследствие смъртта на тяхната майка, в резултат на процесното ПТП.
Претендират законна лихва върху всяка една от сумите, считано от 07.06.2024 г. датата, на която пострадА.те са уведомили застрахователя, до окончателното изплащане.
3
Претендират присъждане на направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислено ДДС.
В съдебно засеД.е от 19.01.2026 г. съдът е допуснал увеличение на размера на предявените искове за неимуществени вреди, които да се считат предявени в размер на 170 000 лв. за всеки един от ищците частични искове от 200 000 лв. за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страД.я в следствие на ПТП от 25.05.2024г., при което загива Г.Е. К., ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано от 07.06.2024г. до окончателното изплащане.
Постъпил е отговор на исковата молба, с който ответникът заявява, че оспорва изцяло исковата молба. Счита, че предявените обективно съединени искове са недопустими. Твърди, че ищците не са изпълнили задължителната процедура, уредена в чл.380 КЗ и не са отправили надлежна писмена застрахователна претенция пред застрахователя. Твърди, че предмет на настоящото производство не могат да бъдат факти и обстоятелства, които не са заявени пред застрахователното дружество в рекламационното производство. Счита, че е нА.це несъответствие между съдържанието на застрахователната претенция и твърденията на ищците в исковата им молба, което води до недопустимост на исковата претенция в частта й, с която са предявени искове за неимуществени вреди, обосновани с факти и обстоятелства, за които липсват твърдения в застрахователната претенция.
Счита, че е нА.це и противоречие между обстоятелствената част на застрахователната претенция и нейната заключителна част.
Счита, че предявените искове за неимуществени вреди са недопустими на още едно основание. Освен, че застрахователната претенция е несъответна на твърденията в исковата молба, касаещи описанието на претърпените от ищците неимуществени вреди, в застрахователната претенция липсва искане за определяне и плащане на конкретен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Счита, че ищците са били длъжни да посочат какво по размер обезщетение за неимуществени вреди претендира всеки един от тях от застрахователя. Посочва, че задължителен елемент от съдържанието на исковата молба по предявен такъв иск е цената на иска.
4
Счита, че предявените искове следва да бъдат оставени без разглеждане, като недопустими, исковата молба да бъде върната на ищците, а производството по делото да бъде прекратено.
Ответникът излага съображения, че предявените субективно и обективно съединени искове са изцяло неоснователни. Оспорва изцяло както главните искове, така и акцесорните искове за законна лихва. Оспорва всички обстоятелства, на които се основават исковете на ищците. Оспорва нА.чието на елементите от фактическия състав на генералната клауза на деликта, респ. нА.чието на основания за ангажиране отговорността на застрахователя.
Претендираното обезщетение за неимуществени вреди счита за несъответно на твърдените по вид, характер и интензитет негативни засягания на неимуществената правна сфера на ищците. Отделно, житейски и правно невъзможно е двамата ищци, макар и братя, да са претърпели абсолютно едни и същи по вид, характер и интензитет негативни засягания на неимуществената им правна сфера, както е посочено в застрахователната претенция и в исковата молба. Счита, че размерът на претенциите за обезщетение за неимуществени вреди не съответстват на установените в задължителната съдебна практика критерии, изразяващи принципа за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД и задължителната съдебна практика по приложението на последно посочената правна норма.
Оспорва изцяло, всички заявени с исковата молба твърдения на ищците.
Оспорва твърденията, че процесното ПТП е настъпило на посоченото място и по описания от ищците начин. Оспорва твърденията на ищците, че водачът на лек автомобил марка и модел „Фолксваген Пасат“, с peг. №** - А. К., е нарушил правила за движение по пътищата, в резултат на което е настъпило процесното събитие и смъртта на Г. К.. Счита, че в случая се касае за случайно събитие, до невиновно /случайно/ деяние по смисъла на чл.15 НК, тъй като водачът на МПС не е бил длъжен или не е могъл да предвиди общественоопасните му последици, нито пък е имал техническа възможност да предотврати настъпване на вредоносния резултат.
Счита, че с поведението си Г.Е. К. обективно е допринесла за настъпване на вредоносния резултат и в частност за собствената си смърт, тъй като е пътувала в автомобила без поставен обезопасителен колан, в резултат на което при удара на автомобила и неколкократното му преобръщане Г. К. е получила 5 такива травматични уврежД.я, които са станА. пряка причина за нейната смърт - тези травматични уврежД.я са получени както от ударите на тялото вътре в купето, така и в резултат на това, че при процесното събитие тялото на Г. К. е изхвърчало извън купето на автомобила и се е ударило в земята.
Твърди, че Г. К. е допринесла за вредоносния резултат и в частност за собствената си смърт, тъй като е поела неоправД.я риск да пътува в автомобил, управляван от водач, който е употребил алкохол.
Посочва, че степента на допринасяне /съпричиняване/ на вредите следва да бъде отчетена от съда и при определяне размера на обезщетението, то да бъде намалено до размера на приетата степен на съпричиняване.
Счита, че в конкретната пътна ситуация наследодателката на двамата ищци, с поведението си обективно е допринесла за настъпване на вредоносния резултат в степен не по-малка от 65%.
Ответникът заявява евентуално възражение за съпричиняване, което моли да бъде прието за съвместно разглеждане заедно с предявените срещу него искове и в случай че съдът приеме, че на ищците се дължи обезщетение, то размерът му за всеки от ищците да бъде намален със степен не по-малка от 65%.
Моли съда да отхвърли изцяло, като неоснователни, предявените от ищците искове за осъждане на застрахователното дружество да им плати обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от посочената в исковата молба дата, като неоснователни. Евентуално, в случай че съдът приеме, че на ищците се дължи обезщетение за вреди, моли да бъде уважено заявеното възражение за съпричиняване и да бъде намалено с не помалко от 65% определеното от съда обезщетение за всеки от ищците.