Решение № 246 от 29.06.2022, Административен съд - Добрич

Р Е

Ш Е Н И Е

№246 гр. Добрич, 29.06.2022 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Добрички административен съд, в публично заседание на седми юни, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска при участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа докладваното от председателя административно дело № 168 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по жалба на „Грегъри транс 73“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Попгригорово, община Добричка, представлявано от И.Д.М., подадена чрез адв.Н.В.-*** срещу Заповед № 851з-18/02.03.2022 г., издадена от Ж.

М. - началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Добрич, с която е отказана пререгистрация на влекач „ххххххх.

В жалбата са изложени аргументи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради нарушение на материалния закон. Излагат се съображения, че процесното превозно средство вече е било регистрирано на територията на страната. Жалбоподателят счита, че издадената заповед противоречи на разпоредбата на чл.143, ал.3 от ЗДвП. Иска заповедта да бъде отменена, а преписката да се върне на ответника за продължаване на процедурата по пререгистрация на превозното средство. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв.В. заявява, че поддържа жалбата и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата, Началник на сектор "ПП" при ОДМВР-Добрич, се представлява от главен юрисконсулт М.Ж., който оспорва жалбата и изразява становище, че заповедта е правилна и законосъобразна, като са спазени всички изисквания, поради което жалбата следва да се отхвърли. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149 от АПК от адресата на оспорения акт, за когото е налице правен интерес от обжалването. Обжалваната заповед съдържа белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като представлява отказ за пререгистрация на автомобил, вече регистриран в страната, дължима по закон, съобразно чл. 143, ал. 1 от ЗДвП.

От фактическа страна се установява, че оспорената Заповед № 851з-18/02.03.2022 г. на началника на Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР е издадена по Заявление за промяна на регистрацията, подадено от дружеството-жалбоподател, поради промяна на собствеността на МПС-Седлови Влекач, модел „……, рама № ….. и двигател № ….., с първа регистрация от 08.06.2009г.

Към заявлението са приложени Договор за покупко-продажба на МПС от 25.01.2022 г. с нотариална заверка на подписите на представителите на продавача „Макс Логистик 96“ЕООД гр….. и купувача, жалбоподателя, „Грегъри Транс 73“ ЕООД с……, община Д…. Представено е и Свидетелството за регистрация част І, от което се установява, че процесният автомобил има първоначална регистрация, като е посочено по-горе.

За да откаже регистрация на автомобила началникът на Сектор "Пътна полиция" се е позовал на заключение в Експертна справка № 04 от 07.02.2022 г. на А.Христов - експерт в СНТЛ при ОД на МВР - Добрич, според която идентификационният номер не може да се разчете в областта на предвиденото от завода-производител място, поради напреднала корозия и следи от опити за зачистването й. Експертът е посочил, че не може да отговори дали невъзможността за разчитане на идентификационният номер на автомобила е поради напредналата корозия или поради опитите за зачистването й.

В мотивите на заповедта е посочено, че поставената табелка с данни за VIN, не установява по безспорен начин, че номерът е автентичен, тъй като сама тя не била неподвижна-можела да се промени с калината. Изведен и извода, че не може да се твърди по категоричен начин, че номерът на рамата по документи на процесното МПС бил автентичен.

По делото бе изслушано заключение на вещото лице, инж. Н.Н., който дава категорично заключение, че идентификационният номер на автомобила е този, който е по документи, а именно WJM M1VTH4 04 356338. Според заключението при огледа се установява, че е имало поставен номер чрез набиване на определеното от производителя място- на дясната носеща греда в нишата на предното дясно колело.

Почти всички символи и знаци били заличени от корозия, единствено се разчитали, но трудно последните цифри 3 и 8. При първоначалния оглед не са си личали никакви символи затова мястото било обработено с пясъкоструен апарат, боята и лаковото покритие било свалено, но с тях при премахването на корозията на мястото на номера останали само фини драскотини и трудно забележими последни цифри 3 и 8. Според вещото лице невъзможността от разчитане номера на рамата се дължи на продължителната експлоатация на автомобила при всякакви атмосферни условия, довели до силна корозия. В тази част заключението е обосновано с факта, че автомобилът е произведен през 2009 г. и към момента е бил експлоатиран 13 години, а на мястото, където е поставен заводския номер, т.е. идентификационния номер, в нишата на предното дясно колело се събират кал, сняг др. нечистотии по време на движение. Вещото лице посочва, че на това място липсват следи от рязане, заваряване, шлайфане, триене, набиване и др. механични интервенции по купето освен почистването с пясъкоструен апарат.

Вещото лице установява, че върху напречна метална греда над радиатора на автомобила, видима след отваряне на предния капак с декоративна решетка, е поставена с изтеглящи нитове заводска идентификационна табела с изписана 17-цифрено-буквена комбинация VIN код - WJM M1VTH4 04

356338. Металната пластина била закрепена с помощта на изтеглящи нитове, оригинално заводски поставена, без следи от каквато и да е интервенция.

Вещото лице установява също, че същият идентификационен номер на автомобила, VIN код - WJM M1VTH4 04 356338 е поставен на вертикалната колонка на предна лява врата на купето в горната половина върху самозалепващ се ПВС заводски стикер, върху който липсвали следи от механични интервенции или опити за разлепяне. Експертът уточнява, че не е получил отговор на отправено от него запитване към официалния представител на Ивеко, Булавто България за гр.Варна.

Заключението по допуснатата техническа експертиза не бе оспорено от страните и съдът го приема за компетентно изготвено и обосновано.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Заповедта е издадена от компетентен орган. В Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи ( Наредба № І - 45/2000 г. ), са определени условията и реда за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица. Съобразно чл.2 от Наредбата, моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, се представят за регистриране от звената "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) или областните дирекции на МВР (ОДМВР) по постоянния адрес на собственика - за физическите лица, или по адреса на регистрация - за стопанските субекти. В конкретния случай, жалбоподателят е подал заявление за пререгистрация пред сектор "ПП" при ОДМВР Добрич, където е седалището и адреса на управление на дружеството-собственик.

Съгласно чл. 143, ал. 3 от ЗДвП и Наредба № 1-45/24.03.2000 г. на МВР- компетентността е на ръководителя на структурното звено "ПП", тъй като на същото звено е възложена конкретната дейност, съгласно чл. 2 от наредбата. Предвид изложената регламентация, съдът приема, че компетентен да се произнесе с акт, с който да откаже регистрация на моторно превозно средство или да издаде документ за регистрация, е началникът на съответния сектор "Пътна полиция" към ОД МВР-Добрич.

Като правни основания са посочени нормите на чл. 143, ал. 1 и ал. 3 от Закона за движение по пътищата и чл. 7, ал.1 от Наредба № І - 45/2000 г. Съгласно нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗДвП, пътното превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. А според, ал. 3, пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя, с изключение на изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, като регистрацията на пътно превозно средство се извършва след поставяне на нов идентификационен номер по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 7, ал.

1 от Наредба № І - 45/2000 г., превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер (VIN), не се регистрират, с изключение на превозно средство (ПС), изоставено, конфискувано или отнето в полза на държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, като регистрацията му се извършва след поставяне на нов идентификационен номер.

Съдът намира, че оспорената заповед е издадена при съществени процесуални нарушения и при неправилно прилагане на материалния закон.

Между страните няма спор, а се установява и от представения по делото договор за покупко-продажба на МПС, че жалбоподателят е собственик на товарния автомобил, представляващ Седлови Влекач, модел „Ивеко Стралис“ …, с номер на рама № …..-по документи и по заводски поставени самозалепващ стикер и закрепена с нитове метална табела, и с двигател № …., с първа регистрация от 08.06.2009г Следователно в случая е налице първото условие по чл. 143, ал. 1, пр.1 ЗДвП във вр. 16 от Наредба № І-45/2000 г. на МВР за пререгистрация на това превозно средство.

По отношение на второто условие, с императивната разпоредба на чл. 143, ал. 2 от ЗДвП се забранява заличаването и/ или подправянето на идентификационния номер на рамата и номера на двигателя на превозното средство. Целта на нормативната уредба - ЗДвП и Наредба № І - 45/2000 г. е да не се допусне регистрирането на МПС с подменен, заличен или повреден ИН, поставен от производителя. За да бъде постановен отказ на административния орган за регистрацията на лекия автомобил, е необходимо да бъде установена външна умишлена интервенция на идентификационния номер, данни за каквато в случая по делото няма. Законовото изискване е да не се допусне движението на пътни превозни средство, които не носят поставен от производителя идентификационен номер като гаранция за тяхното разпознаване, както и за съответствието им с фабричните стандарти.

Като фактическо основание за издаване на оспорения отказ са изложени мотиви, че идентификационния номер не е разчетен, поради силна и напреднала корозия в областта на предвиденото от завода-производител място за нанасянето му, но следи от механична, т.е. умишлена, интервенция не са установени.

От събраните по делото доказателства се установи безспорно, че заводският идентификационен номер на автомобила е автентичен, че в областта на предвиденото от завода-производител място за нанасяне на идентификационния номер на автомобила няма следи от механична, умишлена, интервенция, а само силна корозия и почистване с пясъкоструен апарат с цел разчитане на поставения там номер.

В административното производство не е отчетено обстоятелството, че номерът на рамата е установим и съвпада с този по документи от поставената заводска табела-метална пластина и самозалепващ се стикер, за които вещото лице след оглед дава категорично заключение, че са без следи от външна интервенция.

Затова направеният в оспорения отказ извод, че е констатирана невъзможност да бъде установен автентичният идентификационен номер на автомобила, не съответства на установените в преписката и по делото факти.

С оглед изложеното и предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че оспореният отказ е неправилно постановен с позоваване на чл. 7 от Наредбата и чл. 143, ал. 3 във връзка с, ал. 1 от ЗДвП, поради което са налице предпоставките за отмяна на заповедта и на основание чл. 146, т. 4 от АПК.