Решение № 1330 от 14.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1330 гр. Пловдив, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20245330204806 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следвното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано Наказателно постановление № 24-1030-005250 / 16.07.2024 година на Началник-група в Областна дирекция на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на Й. Б. А., ЕГН **********, с адрес: г***6, за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДП) на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение 1. от същия Закон е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева.

В Наказателното постановление е отбелязано отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 / 2012 година на министъра на вътрешните работи.

С Жалбата си Й. Б. А. оспорва по същество вмененото му нарушение, като излага аргументи за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони. Моли за отмяна на Наказателното постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание на въззивната инстанция чрез процесуалния си представител адвокат К. П. Р. от Адвокатска колегия Пловдив жалбоподателят поддържа направеното с Жалбата искане с довод за недоказано обвинение; претендират се разноски за процесуално представителство.

Въззиваемата страна – Началник-група в Областна дирекция на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ - Пловдив – редовно призована, не се явява, не изпраща представител; с Молба-становище, с която е изпратена административнонаказателната преписка, изразява мнение за недопустимост 1 на Жалбата, алтернативно – за нейната неоснователност, а при евентуално уважаване на Жалбата, прави възражение да се намалят разноските до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 / 09.07.2004 година; не се претендират разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

На 08.06.2024 година свидетелят М. Р. М. (*** при Сектор „Пътна полиция“ при в Областна дирекция на МВР - Пловдив) и негов колега изпълняват служебните си задължения като автопатрул на обслужваната територия в град Пловдив.

При извършване на обход в 00:55 часа на булевард „Цар Борис ІІІ Обединител“ до № 98 органите на реда забелязват движещ се в посока от север на юг лек автомобил „Мерцедес Е 350“ с рег. № ***, чийто шофьор е без обезопасителния колан, с който е оборудвано моторното превозно средство. В тази връзка лекият автомобил е спрян за проверка, в хода на която е установено, че водач на моторното превозно средство е жалбоподателят Й. Б.

А.. Същият е изпробван за наличие на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“ с фабричен № ARPM 0715, като уредът отчита 0,34 промила алкохол в кръвта на водача по издишания въздух.

Прието е от полицейския инспектор, че Й. А. нарушава разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДП и в негово му съставя и връчва Акт за установяване на административно нарушение, серия GA № 1260410 / 08.06.2024 година, в който, след запознаване със съдържанието му от жалбоподателя, е посочено, че няма възражения.

Въз основа съставения Акт е издадено атакуваното Наказателно постановление, в което са възпроизведени вписаните в Акта обстоятелства по нарушението.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция полицейски служител М. Р. М. и от приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства – приложените по административнонаказателната преписка и изисканите служебно от Съда.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля М., който макар да не си спомня в конкретика процесния случай, потвърждава авторството на съставения от него АУАН и положения от него подпис, както и констатациите, 2 отразени в Акта.

Настоящият съдебен състав кредитира доказателствената съвкупност по делото като обективна, взаимно допълваща се и кореспондираща помежду си, въз основа на чието логическо единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка, като във възприетите доказателства не се констатират противоречия, в състояние да повлияят върху преценката на Съда за виновно извършеното от жалбоподателя нарушение на правилата за движение на пътищата.

От правна страна:

По фактически установеното и липсата на доказателства, опровергаващи или дори внасящи съмнение в достоверността на отразеното в Акта за установяване на административното нарушение и издаденото по него процесно Наказателно постановление, Съдът приема за безспорно установено извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДП, съгласно чийто текст Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Безспорно процесния лек автомобил „Мерцедес Е 350“ с рег. № *** попада сред категориите превозни средство по чл. 137а, ал. 1 от ЗДП, при които е дължимо използването на обезопасителен колан от водача и пътниците. Недоказано и в противоречие с кредитираната от Съда доказателствена съвкупност остава твърдението на Й. А. в жалбата му, че управляваното от него МПС не е оборудвано с обезопасителен колан.

Следователно такова предпазно средство е имало, като по делото не се установява, а и не се твърди от страна на жалбоподателя, че е имал обективна пречка за неговото използване, каквито изключения са предвидени в чл. 137а, ал. 2 от ЗДП. Ирелевантно в случая е че същият не е собственик на лекия автомобил и няма задължението да поддържа техническата изправност на автомобила, каквито твърдения са наведени в жалбата. Като водач на пътно превозно средство по смисъла на § 6, т. 25 от ЗДП, което обстоятелство също не се оспорва от страните, е длъжен, преди да предприеме действия по неговото управление, да се увери, че същото е технически изправно, включително и че е оборудвано с обезопасителен колан, което не е сторено от Й. А.. В този смисъл от обективна страна е изпълнен съставът на вмененото в отговорност нарушение по ЗДП.

Административното нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДП е извършено виновно, тъй като жалбоподателя е правоспособен водач на МПС и като такъв е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и вменени му със Закон задължения, като от поведението му настъпват общественоопасните последици.

Правилно е посочена и следващата се санкционна норма на чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение 1. от ЗДП в относимата й към датата на нарушението 3 редакция, а именно: Наказва се с глоба 50 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. Наложеното наказание е в границите на посоченото в Закона съгласно нормата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, тъй като санкцията е конкретно определена и административнонаказващият орган не може да преценя размера й.

Що се отнася до посоченото в Наказателното постановление отнемане на контролни точки, за пълнота следва да се упомене, че съгласно чл. 157 от ЗДП контролните точки служат за отчет на извършваните нарушения и се отнемат съобразно допуснатото нарушение, което е фактическо действие с контролноотчетен характер, извършвано от наказващия орган в условията на обвързана компетентност, като в случая отнетите с Наказателното постановление 10 контролни точки за нарушението във връзка с чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение 1. от ЗДП е в съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 18 от Наредба № Iз-2539 / 2012 година за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

Неприложим се явява институтът на маловажния случай, защото по делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се прави извод, че конкретното поведение на жалбоподателя разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид – видно от приложената по административната преписка Справка за нарушител/водач, до момента на жалбоподателя с 14 наказателни постановления и с 51 фиша е ангажирана административнонаказателната отговорност за нарушения на правилата за движение по пътища, като от тях четири наказателни постановление (включително и разглежданото) са издадени за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДП, което разкрива Й. А. като лице със завишена степен на обществена опасност.

Нарушението е описано надлежно в АУАН и Наказателното постановление от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези, представляващи елементи на изпълнителното деяние и очертаващи съставомерните признаци на нарушението, а именно – автомобилът е в движение, оборудван е с обезопасителен колан, който не се използва от водача. С оглед на това несъстоятелни са възраженията в жалбата за неяснота при изложение на обстоятелствата по нарушението. Съобразени са и всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН, като двата документа са издадени от компетентен орган в съответствие със Заповед № 8121з-1632 / 02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи.

Предвид горното атакуваното Наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а съгласно изхода на спора на 4 жалбоподателя не се дължат разноски за процесуално представителство. От въззиваемата страна не се претендират и не са представени доказателства за такива.

По изложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63в от ЗАНН Районен съд - Пловдив, ХІІ наказателен състав

РЕШИ:

Потвърждава Наказателно постановление № 24-1030-005250 / 16.07.2024 година на Началник-група в Областна дирекция на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на Й. Б. А., ЕГН **********, с адрес: г***6, за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение 1. от Закона за движението по пътищата е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5