Разпореждане № 274 от 15.03.2023, Окръжен съд - Перник

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 274 гр. Перник, 15.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Съдия:

Борислава П. Борисова-Здравкова като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Въззивно гражданско дело № 20231700500169 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.рег. № 18991/26.09.2022 г. от К. К. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. *** чрез пълномощника адв. В., срещу Решение № 812 от 17.07.2022 г., постановено по гр.д. № 4819 по описа за 2021 г. на Районен съд – П. , с което К. К. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. *** е осъден да заплати на „ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК 175133827, с адрес: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, БенчМарк Бизнес Център, сумата 500,63 лв., представляваща неплатено задължение по фактура № 0237128349/23.02.2018 г. за електрическа енергия, начислена за периода от 27.10.2017 г. до 24.11.2017 г., ведно с обезщетение за забава от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното плащане на задължението, както и да му заплати сумата 170,85 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху неплатената процесна главница по фактура № 0237128349/23.02.2018 г. за периода на забава от 02.09.2018 г. до 02.09.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 02.09.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 400,00 лв., представляваща сторени от ищеца разноски на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необосновано. Излагат се съображения, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице идентичност между вземането, предмет на настоящото производство, и вземането по гр.д. № 15979/2018 г. на СРС, 169-ти състав, за което предявеният от К. К. Р. отрицателен установителен иск е отхвърлен с влязло в сила решение. Твърди се, че по делото не е установено, че ищецът законосъобразно е извършил корекция на сметката за електроенергия на ответника, а съдът неправилно се е позовал на влезлите в сила съдебни решения. Навеждат се подробни доводи 1 за незаконосъобразното провеждане на корекционната процедура. Възразява, че вземанията са погасени с изтичане на тригодишна давност, която не е прекъсната с решението по гр.д.

№ 15979/2018 г. на СРС. Моли се за отмяна на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски за производството пред двете инстанции. Възразява за прекомерност на възнаграждението на насрещната страна.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Електрохолд продажби“ ЕАД чрез пълномощника си юрк. М., е подала отговор, с който изразява становище, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Излага, че предявеният иск е допустим, тъй като към установителната защита се прибавя санкцията на изпълнителното основание. Сочи, че съобразно Решение № 32 от 10.03.2016 г. по гр.д. № 4741/2015 г. на ВКС отхвърлянето на отрицателен установителен иск е равнозначно на това да се уважи положителен установителен иск относно същото право, предявен от ответника по отрицателния установителен иск. Тъй като с отрицателния установителен иск длъжникът отрича изпълняемото право, той трябва да изчерпи всички свои възражения срещу него.

Пропуснатите възражения на длъжника не могат да бъдат предявени по-късно, тъй като се преклудират от силата на пресъдено нещо, с която ще бъде установено съществуването на изпълняемото право към деня на решението, отхвърлящо отрицателния установителен иск /Решение № 85 от 22.06.2015 г. по гр.д. № 2/2015 г. на ВКС/. Навежда доводи, че тъй като процесното вземане не е по ежемесечно издаваните фактури за потребена електрическа енергия, а по отделно установен по реда на специален нормативен административен акт случай на манипулация на СТИ, нормата на чл. 111, б „в“ ЗЗД и постановките на ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС относно давността при периодичните плащания са неприложими, поради което давността за вземането е пет години. По изложените съображения се моли обжалваното решение да бъде потвърдено и да му се присъдят разноските за производството.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и редовна, поради което производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, с призоваване на страните.

Страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.

С оглед на горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.04.2023 г. от 10,10 ч., за която дата и час да се призоват страните.

ДОКЛАДВА делото съобразно мотивната част на разпореждането.

2

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане, ведно с обективирания в него доклад по делото, а на въззивника и препис от подадения отговор на въззивната жалба.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

3