Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 4915 от 02.11.2026, Административен съд - Пазарджик

Съд
Административен съд - Пазарджик
Дело
632/2026
Подписан
02.11.2026

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 147, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2, предл. второ · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 114 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 114, ал. 1 и ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 114, ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 114, ал. 1 и ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "д" · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 117, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 118, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 118, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 53 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 53, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 53, ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
  • § 1 т. 3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 164 · Кодекс на труда
  • чл. 164, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл. 164, ал. 3 · Кодекс на труда
  • чл. 13, т. 1 · Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване
  • чл. 5 · Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване
  • чл. 9 · Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване

РЕШЕНИЕ

№ 4915

Пазарджик, 02.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XVI състав, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

СВЕТЛОЗАРА СТОЙНОВА

При секретар ДИМИТРИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛОЗАРА СТОЙНОВА административно дело № 20267150700632 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на 145 от и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Ш. А. О. против Решение №1012-12-121-1/07.05.2026г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-12-02163639/26.03.2026г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което Ш. А. О. е задължена да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 27.01.2025 г. до 14.11.2025 г. в размер на 4205,25 евро, от които 3879,33 евро - главница и 325,02 евро – дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. Релевирани са доводи за неправилност на решението. Счита, че оспореният акт е незаконосъобразен като издаден в противоречие с материалния и процесуалния закон, с оглед което моли за неговата отмяна, алтернативно претедира отмяна на акта и връщане делото като административна преписката на органа за ново разглеждане, а в режим на евентуалност моли за изменението му, като сумата бъде редуцирана. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът - Директорът на ТП на НОИ - Пазарджик, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, излага съображения за неоснователност и моли за отхвърлянето й, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Административен съд – Пазарджик, въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката упражнява трудова дейност, считано от 09.05.2024 г. по трудов договор № 202 от 08.05.2024 г., сключен с осигурителя „Еделвайс 83“ ЕООД. При извършена от контролен орган при ТП на НОИ – Пазарджик проверка в „Еделвайс 83“ ЕООД, приключила с констативен протокол № КП-5-12-02158200/12.03.2026 г. е установено, че на Ш. А. О. е разрешен отпуск за отглеждане на малко дете до 2 години в качеството й на баба, считано от 01.12.2024 г. до 15.11.2025 г. (със заповед № 28/03.12.2024 г., на основание чл. 164, ал. 3 от КТ) за детето Р. М. К., родено на 15.11.2023 г. Въз основа на подаденото от „Еделвайс 83“ ЕООД удостоверение – приложение №10 към чл. 9 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) прието с вх. № Р14-12-000-00-**********/03.12.2024 г. в НОИ на Ш. О. е изплатено парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 53 от КСО за периода от 01.12.2024 г. до 14.11.2025 г.

На 03.12.2024 г. Ш. А. О. е представила в осигурителя заявление-декларация, прието с вх. № 15/03.12.2024 г. за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст на основание чл. 53 от КСО. Със същото Ш. О. в качеството си на баба е декларирала, че осигуряването на майката Ф. О. не е прекратено, и че в срок до 3 работни дни от промяна в декларираните обстоятелства, свързани с изплащането на парично обезщетение по чл. 53 от КСО ще подаде ново заявление-декларация.

Впоследствие от административния орган е констатирано, че трудовото правоотношение на майката Ф. И. О. е прекратено на 27.01.2025 г. По данни от дневник/регистъра на болничните листове и трудовото досие на жалбоподателката Ш. О., същата не е декларирала с подаване на ново заявление-декларация в осигурителя „Еделвайс 83“ ЕООД, че осигуряването на майката Ф. О. е прекратено от 27.01.2025 г., съгласно изискванията на чл. 5 от НПОПДОО.

В резултат на така установеното и на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 КСО, поради нарушение на разпоредбата на чл. 5 от НПОПДОО, от ръководителя на контрола по разходите на ДОО е издадено Разпореждане № РВ-3-12-02163639 от 26.03.2026г., с което е разпоредено Ш. А. О. да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 27.01.2025 г. до 14.11.2025 г. в размер на 4205,25 евро, от които 3879,33 евро главница и 325,02 евро – дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. Разпореждането е обжалвано по административен ред и е потвърдено с процесното Решение №1012-12-121-1 от 07.05.2026г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик.

Въз основа на така установената фактическа обстановка Административен съд - Пазарджик намира жалбата за допустима като подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, за което оспореният административен акт създава задължения, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО предмет на съдебен контрол е Решение №1012-12-121-1/07.05.2026г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-12-02163639/26.03.2026г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което О. е задължена да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете.

Предвид разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 3 и 4, за прихващане по чл. 114, ал. 5 и за възстановяване по чл. 115, ал. 2. Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. С оглед това, съдът констатира, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма и съдържа визираните в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, изложени са правни и фактически основания за издаването му, както и мотиви. Не са налице и съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

По делото е безспорно установено, че въз основа на подаденото заявление-декларация, на Ш. О. е било изплатено парично обезщетение по чл. 53, ал. 2 от КСО за периода от 01.12.2024 г. до 14.11.2025 г. по декларираната от нея лична банкова сметка.

Разпоредбата на чл. 164, ал.1 от Кодекса на труда КТ) предвижда, че след използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, а ал.3 постановява, че отпускът по ал.1 със съгласието на майката се разрешава на бащата или на един от техните родители, когато работят по трудово правоотношение.

Подобна регламентация е предвидена в чл. 53, ал.1 от КСО, след изтичане срока на обезщетението за бременност и раждане, през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, на майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО), а според ал.2, когато допълнителният платен отпуск за отглеждането на детето вместо от майката (осиновителката) се ползва от бащата (осиновителя) или от лицето, което е поело отглеждането на детето, се изплаща месечно парично обезщетение в размер определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

Според чл. 46, ал.1 от НРВПО, отпускът за отглеждане на дете до две годишна възраст по чл. 164, ал.1 от КТ се ползва въз основа на писмено заявление на майката или на лицата, посочени в чл. 164, ал.3 от КТ. Предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, предприятието е длъжно да го уведоми за това незабавно като мотивира отказа си.

Видно от нормата на чл. 5 от НПОПДОО, в срок до 3 работни дни от промяна на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричните обезщетения, включително при промяна на платежната сметка за изплащането им, осигурените лица следва да представят нова декларация или заявление-декларация и съответните доказателства към нея. А в чл. 13, т. 1 от НПОПДОО е регламенирано, че удостоверенията съгласно приложения № 9, 10 и 11 с данни относно промяна в обстоятелствата, свързани с изплащането на обезщетенията, се представят в НОИ от осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси в срок до 3 работни дни от получаване на декларация или заявление-декларация по чл. 5 и/или настъпване на съответните обстоятелства по чл. 10.

С оспорения акт административният орган е приел, че след като О. не е депозирала декларация за променените обстоятелства, в срока предвиден в чл. 5 НПОПДОО е налице недобросъвестност от страна на жалбоподателката, предвид което е намерил жалбата за неоснователна и е потвърдил Разпореждане № РВ-3-12-02163639/26.03.2026г. г. на Ръководител на "Контрола по разходите на ДОО" при ТП на НОИ – Пазарджик, с което на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО във вр. с чл. 5 НПОПДОО е разпоредено възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение.

Съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113.

Видно от редакцията на цитираната норма, за да е законосъобразно разпореденото по реда на чл. 114, ал. 3 от КСО възстановяване на получени суми за осигурителни плащания следва да е налице недължимо получено осигурително плащане, като получателя следва да е недобросъвестен. Установяването на недобросъвестността е от особено значение. Следва да се отбележи, че добросъвестността на лицата се презюмира, освен ако не се докаже, че са действали недобросъвестно. Предвид последното, доказателствената тежест по отношение наличието на недобросъвестно поведение от страна на лицето получило плащане от ДОО, лежи върху административния орган. Последният следва да мотивира тези свои твърдения, а не само декларативно да маркира тяхното наличие, а в конкретната хипотеза да ги предполага, с оглед липсата на установени от него обстоятелства водещи до преценката му за наличие предпоставките на чл. 114, ал.2 от КСО.

Макар да липсва легално определение за понятието „недобросъвестност“ при получаване на осигурителни плащания, то в практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това обезщетение, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства.

Добросъвестност е налице, когато осигуреният е със съзнанието и субективното отношение, че сумите му се дължат. Без значение за добросъвестността е, дали се дължи на неправилна преценка на фактите или на правото. В този смисъл е трайната съдебна практика на Върховен административен съд.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на Ш. А. О., като баба на Р. М. К., роден на [дата]., е разрешен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст на основание чл. 164, ал. 3 вр. ал. 1 от КТ. Не се спори между страните, че във връзка с този отпуск по повод подадено от жалбоподателката заявление от 03.12.2024г., на същата е изплащано парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл.53 ал.2 от КСО за периода 01.12.2024 г. - 14.11.2025 г. В производството също така се установява, че жалбоподателката работи по трудов договор, който не е прекратен, като за същата са внасяни дължимите осигурителни вноски.