Решение № 566 от 23.04.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 566 гр. Пл, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Ст. Томов при участието на секретаря Петя Ст. Иванова като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело № 20264430100827 по описа за 2026 година

Иск с правно основание чл. 439 от ГПК.

Постъпила е искова молба от С. В. Х. от гр. Пл против „Е.М.“ ЕООД гр.

Сф. В молбата се твърди, че по заявление на „ОББ АД срещу ищеца е било образувано ч. гр. дело № 4227/ 2016 год. по описа на Плския районен съд, по което е издаден изпълнителен лист от 13. 06. 2016 год. Твърди се, че съгласно същия ищецът е бил осъден да заплати следните суми: 18 672, 30 лв. главница по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 03.

10. 2014 год.; 1 363, 56 лв. договорна лихва за периода от 28. 02. 2015 год. до 08. 06. 2016 год.; 2 893, 39 лв. наказателна лихва за просрочени главници за периода от 28. 02. 2015 год. до 08. 06. 2016 год. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10. 06. 2016 год. до окончателното й изплащане, както и 458,59 лв. разноски по делото и 1 155, 53 лв. адвокатско възнаграждение. Твърди се, че по силата на горепосочения изпълнителен лист и молба от „ОББ АД от 30. 06. 2016 год. е било образувано изпълнително дело № 492/ 2016 год. по описа на частен съдебен изпълнител Н.В. с район на действие Плския окръжен съд. Твърди се, че с договор за цесия от 31. 01. 2018 год. взискателят „ОББ АД е прехвърлил вземанията си по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 03. 10. 2014 год. на ответника „Е.М.“ ЕООД. Твърди се, че последното изпълнително действие по 1 цитираното по- горе изп. дело № 492/ 2016 год. е по молба за налагане на възбрана върху недвижим имот от 03. 08. 2017 год., направена от взискателя.

Твърди се, че след тази дата не са извършвани никакви изпълнителни действия както от „ОББ АД, така и от неговия правоприемник „Е.М.“ ЕООД, който да водят до прекъсване на погасителната давност на задълженията, и които да са насочени към принудително удовлетворяване на вземанията по изпълнителния лист. Твърди се, че с писмо от 10. 03. 2025 год. на частен съдебен изпълнител Н.В. е било потвърдено, ч е последното изпълнително действие п о изп. дело 492/ 2016 год. датира от 03. 08. 2017 год., както и че самото изпълнително дело е прекратено с постановление на 01. 04. 2024 год. на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Твърди се, че тъй като перемпцията по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК настъпва по силата на закона същата е настъпила още на 03. 08. 2019 год., респ. делото е прекратено ex lege. Твърди се, че считано от датата на последното изпълнително действие /03. 08. 2017 год./ по отношение на задълженията на длъжника по изпълнителното дело е започнал да тече наново установеният в чл. 110 от ЗЗД 5- годишен давностен срок, като същият е изтекъл най- кьсно на 03. 08. 2022 год., който момент предхожда датата на завеждане на настоящото исково производство. Твърди се, че в този смисъл е и даденото в даденото в т. 10 на тълкувателно решение № 2 от 26. 06. 2015 год. по тълк. дело № 2/ 2013 год. на ВКС, ОСГТК, тълкувателно разрешение, според което, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Твърди се, че с оглед изтеклата погасителна давност на задължението, със заявление (искане) до „Е.М.“ ЕООД с негов вх.

№ СТМТ/2025/02/00080. подадено по ел. път на 12. 02. 2025 год., от името на ищеца С. Х, чрез пълномощника адв. С. Ч., било направено възражение за настъпила погасителна давност ведно с изрично изявление, че задължението по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 03.

10. 2014 год. няма да бъде заплатено доброволно, е което, предвид изтеклата 5- годишна давност, считано от последното изпълнително действие но изп. дело 492/ 2016 год. от 03. 08. 2017 год. и с оглед изчерпаните способи за принудително изпълнение, отпада и единствената възможност за неговото събиране. Твърди се, че с въпросното заявление било поискано и 2 преустановяване на активната обработка на лични данни на ищеца във връзка със задължението, както и от „Е.М.“ ЕООД да бъде подадена коригираща информация до ЦКР във връзка със задължението, респ. за заличаването му от ЦКР. Твърди се, че с отговор с изх. № СТМТ/2025/02/00124-out от 26. 02. 2025 год., изпратен по ел. път, ответникът „Е.М.“ ЕООД отказал да уважи исканията на ищеца, като се аргументирал, че не счита за безспорен факта на погасяване на задължението, както н че въпросът дали за конкретно задължение е преклудирана възможността за принудително изпълнение е от компетенцията на съответния граждански съд. Твърди се, че впоследствие от името на ищеца е било изпратено последно предупреждение преди съд от 12.

05. 2025 год. до „Е.М.“ ЕООД, с негов вх. № СТМТ/2025/05/00060, като ответникът отново бил приканен незабавно да подаде съответната коригираща информация към ЦКР на БНБ за закриване на задължението на ищеца по договора за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 03. 10.

2014 год., предвид погасяването му по давност, както н да преустанови активната обработка на лични данни на ищеца във връзка с това задължение, както и вземането по горепосочения кредит да бъде отписано счетоводно от информационната система на дружеството. Твърди се, че с отговор с изх. № СТМТ/2025/06/00074-out на „Е.М.“ ЕООД от 18. 06. 2025 год., изпратен по ел. път, ищецът бил уведомен, че от ответника не е отговорено на последното предупреждение преди съд от 12. 05. 2025 год., тъй като по предходна кореспонденция с вх. № СТМТ/2025/02/00124 вече е било предоставено становище по направените искания. Твърди се, че по този начин ответникът продължава да оспорва погасяването по давност на задължението по договора за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 03. 10. 2014 год. и продължава да прилага недобросъвестната и порочна практика да притиска ищеца, в т. ч. чрез ежемесечно подаване на информация до ЦКР за задължението като актуално и чрез неподаване на коригираща информация за неговото закриване. Твърди се, че горното обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск. В заключение ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата от общо 43 191, 42 лв. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът „Е.М.“ ЕООД гр. Сф ангажира становище, че исковата молба е процесуално недопустима, като алтернативно признава нейната основателност.

3

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Безспорно по делото е, че с издадена по ч. гр. дело № 4227/ 2016 год. по описа на Плския районен съд заповед № 2714/ 13. 06. 2016 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК е било разпоредено ищецът в настоящото производство С. В. Х. да заплати на „Обединена българска банка” АД гр. Сф следните суми: 18 672, 30 лв.главница; 1 363, 56 лв.- договорна лихва за периода от 28. 02. 2015 год. до 08.

06. 2016 год.; 2 893, 39 лв.- наказателна лихва за периода от 28. 02. 2015 год. до 08. 06. 2016 год.; законната лихва върху главницата, считано от 10. 06. 2016 год. до изплащане на вземането, както и съдебно- деловодни разноскидържавна такса в размер на 458, 59 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1 155, 53 лв.

Безспорно по делото е, че на основата на горната заповед за изпълнение и издадения изпълнителен лист от 13. 06. 2016 год. по молба на „Обединена българска банка” АД е било образувано изп. дело № *********/ 2016 год. по описа на частен съдебен изпълнител Н.В. с район на действие Плския окръжен съд. Безспорно по делото е, че въз основа на молба от 11. 06. 2018 год. като взискател по горното изпълнително дело е било конституирано ответното дружество „Е.М.“ ЕООД. Безспорно по делото е, че последното изпълнително действие по горепосоченото изпълнително дело е молба от взискателя с № 4876/ 03. 08. 2017 год. за налагане на възбрана върху недвижим имот.

Безспорно е също така, че горното изпълнително дело е било прекратено на 01. 04. 2024 год. на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

При така изложените безспорни факти се налагат следните правни изводи:

Претенцията на ищеца С. В. Х. намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 439 от ГПК. Касае се за отрицателен установителен иск, предпоставка за допустимостта на който е наличието на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В конкретния случай ищецът се позовава на изтекла погасителна давност по отношение на процесното вземане. Този факт е настъпил след издаването на изпълнителен лист по ч. гр. дело № 4227/ 2016 год. по описа на Плския районен съд. Това води до извода, 4 че предявеният иск за недължимост на въведената като предмет на делото сума от 43 191, 42 лв. е процесуално допустим. Без значение в случая е обстоятелството, че образуваното срещу ищеца изпълнително производство е било прекратено поради настъпила перемпция: ответникът разполага с изпълнителен титул и във всеки един момент би могъл да инициира ново изпълнително производство, поради което ищецът има правен интерес от установяване със сила на присъдено нещо на недължимостта на процесното вземане.

Разгледан по същество, предявеният иск е основателен. На първо място в тази връзка следва да се отбележи обстоятелството, че процесното вземане произтича от сключения между „Обединена българска банка” АД и ищеца С.

В. Х. договор за потребителски кредит без обезпечение от 03. 10. 2014 год.

Издаването на заповед по реда на чл. 417 от ГПК за това вземане не води до прекъсване на давността, доколкото правните последици на заповедта за изпълнение не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес. Следователно в случая погасителната давност по отношение на вземането на „Обединена българска банка” АД е била прекъсната на 13. 06.

2016 год. с издаването на изпълнителен лист, с който е признато правото на принудително изпълнение, и от този момент е започнала да тече нова погасителна давност. По образуваното изп. дело № *********/ 2016 год. по описа на частен съдебен изпълнител Н.В. последното валидно изпълнително действие, годно да прекъсне давността, е била молбата на взискателя от 03. 08.

2017 год. за налагане на възбрана върху имот на длъжника. След посочената дата нито взискателят „Обединена българска банка“ АД, нито неговият частен правоприемник „Е.М.“ ЕООД са предприели някакви действия по движението на изпълнителния процес. Самото изпълнително производство е прекратено ex lege поради перемпция на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК и поради тази причина всички изпълнителни действия по него се считат обезсилени по право и не произвеждат процесуални и материални последици относно погасителната давност в отношенията между взискателя и длъжника /срв. т.

10 от тълкувателно решение № 2 от 26. 06. 2015 год. по тълк. дело № 2/ 2013 год., ОСГТК/. Съобразявайки гореизложеното, съдът счита, че след издаването на изпълнителен лист в полза на кредитора са изтекли повече от пет години, в рамките на които не са били осъществени факти, водещи до спиране или прекратяване на погасителната давност по отношение на 5 процесното вземане. При това положение обоснована е тезата на ищеца, че задължението му за главница, договорна лихва, наказателна лихва и деловодни разноски е било изцяло погасено. Единственият юридически факт, който би могъл доведе до отпадането на правните последици от изтичането на давността, се явява отказът на длъжника от изтекла давност по смисъла на чл.

113 от ЗЗД, но настоящият случай не е такъв.

Горното позволява да се обобщи, че предявеният отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло за сумата от 22 083, 42 евро /43 191, 42 лв./.