Решение № 1821 от 23.09.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1821 гр. Пловдив, 23.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20225330201121 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0329-000016/26.01.2022 г., издадено от Началник РУ Раковски, при ОДМВР-Пловдив, с което на В. Н.

З., ЕГН ********** е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.

174, ал. 1, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва НП като в жалбата посочва, че не е управлявал МПС в момента на извършване на проверката. Прави искане за събиране на доказателства в тази насока. Иска се отмяна на обжалваното НП.

Жалбоподателят, редовно призован, в съдебно заседание не се явява изпраща процесуален представител, адв. В. В.. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В депозираното до съда становище, моли за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

От събраните по делото доказателства се установява следната 1 фактическа обстановка:

На 26.12.2021 г. в 00:30 часа в с. Маноле, на ул. Марица на жалбоподателят била извършена проверка от служители на РУ Раковски които установили че В. управлява собственият си лек автомобил Мерцедес С 500, след като имал признаци на алкохолно опиянение. Поканили го за извършване на проба за алкохол в издишания въздух с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер № ARВА 0053. Жалбоподателят З. отказал да извърши пробата, поради което бил съставен АУАН за нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за отказа да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта. Бил му издаден Талон за медицинско изследване № 074918/26.12.2021 г., в който било записано, че същият има 45 минути да посети ФСМП - гр. Раковски за да даде кръв за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби с цел установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и същия му бил връчен.

З. посетил ФСМП - гр. Раковски и дал кръв за изследване. По дадената от жалбоподателя проба била изготвена съдебно-химическа експертиза с Протокол № 867 от 29.12.2021 г., която установила наличие на алкохол в кръвта 1,13 на хиляда.

Предвид установеното на жалбоподателя З. е съставен, от свидетеля Т., акт за установяване на административно нарушение от 10.01.2022 г. – акт серия GA-№ 518596, за установено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Акта е връчен на водача. По съставения АУАН водача е посочил че няма възражение. В обстоятелствената част на акта полицейския служител свидетеля Т. е описал фактическите обстоятелства свързани с констатираното административно нарушение.

Във връзка с установеното било издадено наказателното постановление и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП на З. е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, а именно управление на МПС с алкохол в кръвта.

Макар да е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, жалбоподателят се е явил в медицинското заведение, където му е било извършено медицинско изследване и взети проби за установяване концентрацията на алкохол в кръвта. Предвид гореизложеното законосъобразно наказващия орган с мотивирана резолюция № 21-0329М000001/14.01.2022г. по реда на чл.

54

ЗАНН прекратил административнонаказателното производство в частта досежно нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН, писмените доказателства – писмо с изх. № 329000-3168/25.05.2022 г. от РУ Раковски при ОД на МВР – Пловдив, възражение, талон за медицинско изследване № 074918, Протокол от 2 извършена химическа експертиза № 867/29.12.2022 г., мотивирана резолюция № 21-0329-М000001/14.01.2022г., АУАН № 969, серия АД и бл. № 049604, оправомощителна заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., справка за нарушител водач, както и гласните доказателства - показанията на свид. К. Т..

Съдът кредитира показанията на свид. Т., който потвърждава авторството на АУАН, тъй като същите са логични непротиворечиви, незаинетерсовани, обективни и се подкрепят от останалия доказателствен материал, като и не съдържат вътрешни противоречия.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била ангажирана за нарушение на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

При служебната проверка на издаденото наказателно постановление съдът не намира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да нарушават правото на защита на административнонаказаното лице. Актът и наказателното постановление са съставени при спазване изискванията на ЗДвП и ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на извършването на нарушението. Нарушението е описано подробно, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП. В издаденото въз основа на акта наказателно постановление са посочени конкретните законови разпоредби, които са нарушени и санкционните норми, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, чрез процесуалният му представител, че не е доказано вмененото с наказателното постановление нарушение. Съдът намира същото за безспорно доказано, тъй като от разпита на свидетеля Т. се установява, че на посочената в акта дата в с. Маноле, на ул. Марица, жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил Мерцедес С 500, бил спрян за проверка, тъй като полицейските служители се усъмнили, че може да е употребил алкохол. Потърсили съдействие от колегата си Т., които поискал да направи проверка на водача за алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест, но същият отказал, свид. Т. му издал талон за изследване.

Съгласно разпоредбата на чл. 3а, ал. а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на 3 проверка с техническо средство или тест. При тази нормативна регламентация очевидно в случая ангажирането на отговорността по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя, управлявал лекия автомобил под въздействие на алкохол и който е отказал извършване на проверка с техническо средство, но е дал кръв за медицинско изследване, следва да се извърши именно въз основа на резултата от химическото изследване на алкохол в кръвта.

В чл. 189, ал. 2 от ЗДвП е създадена оборима презумция за доказателствената сила на съставените актове за установяване на административно нарушение. В случая не бяха събрани доказателства, които да оборят фактите, описани в него. От изисканата информация от РУ Раковски и постъпилото писмо с изх. № 329000-3168/25.05.2022 г. по описа на РУ Раковски при ОД на МВР – Пловдив, не се установиха твърденията на жалбоподателя. Предвид горното съдът намира описаното в НП нарушение (включително по отношение на правната му квалификация – описаните в НП нарушена законова разпоредба и санкционната норма, визираща състава на административното нарушение, съответстват на извършеното от жалбоподателя и описано в НП деяние) и авторството му (извършването му от жалбоподателя) за доказани.

Наказателното постановление относно наложеното административно наказание глоба следва да бъде потвърдено, като законосъобразно, тъй като е във фиксирания в закона размер, както и в частта с която е наложено кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, което наказание също е в предвидения в закона размер Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба № Iз-2539 от 27 декември 2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, з а управление на МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда до 1, 2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух (чл. 174, ал. 1 ЗДвП) – на водачите се отнемат 10 контролни точки. Следователно правилно за извършеното нарушение по чл.

174, ал. 1 от ЗДвП, за което е наложено административното наказание на основание чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП са отнети на нарушителя и 10 контролни точки и наказателното постановление следва да бъде потвърдено в частта относно отнетите общо 10 точки.

С оглед крайния изход на спора, разноски са дължими от жалбоподателя на въззиваемата страна. Въззиваемата страна не е била представлявана от юрисконсулт или друг представител и не е направила искане за присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови 4 решението си.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0329-000016/26.01.2022 г., издадено от Началник РУ Раковски, при ОДМВР-Пловдив, с което на В. Н.

З., ЕГН ********** е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.

174, ал. 1, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5