Решение № 7352 от 04.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7352 гр. София, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Т. Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Г. като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско дело № 20251100507862 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на страните срещу Решение № 4909/20.03.2025 г., поправено с Решение №10751/06.06.2025 г., постановени по гр. д. № 43417/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 86-ти състав.

Въззивникът и въззиваема страна Г. С. Т. обжалва

Решение №

4909/20.03.2025 г., поправено с Решение №10751/06.06.2025 г., постановени по гр. д. № 43417/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 86-ти състав, в частта, в която е издадена заповед, на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, срещу Г. С.

Т., като е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Б. Н. Т.; забранено му е да доближава Б. Н. Т., жилището й и местоработата й на разстояние по-малко от 100 метра, за срок от 12 месеца , на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН; предупреден е, че при неизпълнение на заповедта, на осн. чл.21, ал.2 от ЗЗДН, полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата; наложена му е глоба в размер на 400 лева, платима в полза на държавния бюджет; осъден е да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 80,00 лева, а на Б. Н. Т. да заплати разноски по делото в размер на 1500 лева.

Във въззивната жалба се твърди, че решението в тази част е неправилно 1 и незаконосъобразно, като се излагат съображения. Моли се да бъде отменено в посочената част. Претендират се разноски.

Въззивниците и въззиваеми страни Б. Н. Т., действаща лично и като майка и законен представител на малолетните Н. Г. Т. и С. Г. Т., са депозирали отговор, с който се оспорва жалбата и се моли да бъде оставена без уважение.

Претендират се разноски за двете инстанции.

Въззивниците и въззиваеми страни Б. Н. Т., действаща лично и като майка и законен представител на малолетните Н. Г. Т. и С. Г. Т., обжалват Решение № 4909/20.03.2025 г., поправено с Решение №10751/06.06.2025 г., постановени по гр. д. № 43417/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 86ти състав, в частта, в която е отхвърлена молбата на Б. Н. Т. за издаване на заповед за защита в полза на същата за извършени актове на домашно насилие на 26.04.2024 г. и на 05.05.2024 г., както и в частта, в която е отхвърлена молбата на Б. Н. Т., в качеството й на майка и законен представител на децата С. и Н. Г.и Т.и, за издаване в полза на децата на заповед за защита срещу техния баща Г. С. Т. за извършени актове на домашно насилие.

Моли да се постанови решение, с което да се признаят за доказани физическите актове на насилие, осъществени на 26.04.2024 г. и 05.05.2024 г. от Г. С. Т. по отношение на Б. Н.Т., както и актовете на психическо, икономическо насилие и ограничаване на личните права на пострадалата, като се потвърди решението в частта, в която са наложени мерките по ЗЗДН за защита на Б. Т..

Моли се да се признаят за доказани актовете на насилие, осъществени от Г. С. Т. по отношение на децата С. Т. и Н. Т. и да се наложат на Г. С. Т. съответните мерки по ЗЗДН по отношение на децата С. Т. и Н. Т., а именно да се забрани на Г. С. Т. да приближава децата Н. Г. Т., на по-малко от 100 /сто/ метра, като се постанови режим на лични контакти между бащата и децата до 3 часа през седмица само в контролирана среда, да му се забрани да осъществява контакти с децата Н. и С. под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация; да бъде задължен ответникът да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева, алкохола, хазарта и сексуалното посегателство, да бъде предупреден, че при неизпълнение на Заповед за незабавна зашита, на основание чл.21, ал.4 от ЗЗДН ще бъде задържан от органите на МВР и ще бъдат уведомени органите на прокуратурата. Претендират се разноски за двете инстанции.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на Въззивниците и въззиваеми страни Б. Н. Т., действаща лично и като майка и законен представител на малолетните Н. Г. Т. и С. Г. Т. пледира за издаване съдебна заповед за пълния размер от 18 месеца по отношение на Б. Н. Т., както и за постановяване на съдебна защита за децата.

Въззивникът и въззиваема страна Г. С. Т. оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й без уважение. Претендира разноски за двете инстанции.

2

Жалбите са допустими. Подадени са в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от страните в първоинстанционното производство, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.

258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Б. Н. Т., действаща лично и като майка и законен представител на малолетните Н. Г. Т. и С. Г. Т. срещу Г. С. Т. – за защита от домашно насилие, извършено на 06.04.2024 г., на 05.05.2024 г. и на 15.06.2024 г., подробно описано в молбата от 23.07.2024 г. и в нейните уточнения. В същата молба са посочени и данни за поведение на ответника за периода от 23.04.2024 до 15.06.2024 г. отнасящо се до посещения от страна на ответника на работното място на молителката Б. Н.

Т. и преглеждане на телефона й.

Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за наличие на домашно насилие.

С Решение № 4909/20.03.2025 г., поправено с Решение

№10751/06.06.2025 г., постановени по гр. д. № 43417/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 86-ти състав, е издадена заповед, на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, срещу Г. С. Т., като е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Б. Н. Т.; забранено му е да доближава Б. Н. Т., жилището й и местоработата й на разстояние по-малко от 100 метра, за срок от 12 месеца , на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН; предупреден е, че при неизпълнение на заповедта, на осн. чл.21, ал.2 от ЗЗДН, полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата; наложена му е глоба в размер на 400 лева, платима в полза на държавния бюджет; осъден е да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 80,00 лева, а на Б. Н. Т. да заплати разноски по делото в размер на 1500 лева. Със същото решение е отказано да бъде издадена заповед за защита на основание чл. 4 ЗЗДН срещу Г. С. Т. по молбата на Б. Н. Т. в частта й досежно останалите посочени от нея дати - 26.04.2024 година и 5.05.2024 година, както и по отношение децата на страните Н. и С. Г.и Т.и.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Въззивната жалба на молителите съдържа оплаквания за неправилност, необоснованост и непълнота на първоинстанционното решение в частта, с която районният съд не е приел за доказани актовете на насилие от 26.04.2024 г. и 05.05.2024 г., както и насилието спрямо децата. Твърди се, че физическите актове на насилие на тези дати логично са извършени в дома на страните и освен децата не е възможно да има други свидетели, поради което декларацията по чл. 9 ЗЗДН, подкрепена от писмените доказателства за икономическо и психическо насилие и ограничаване на личните права на молителката, е достатъчна за извод за системни актове на насилие от страна на ответника. Навеждат се оплаквания и за допуснати процесуални нарушения, 3 изразяващи се в отказ на първата инстанция да допусне поисканите от молителката свидетели – както още един свидетел за побоя и хазартната зависимост, така и лекуващия психиатър на ответника д-р П.Т., за която молителката установила, че е разпитвана в наказателното производство и би могла да даде пряка информация за поведението на ответника, проверки на телефон, словесна агресия, хазартни залагания и суицидни мисли при ответника. Поддържа се, че исканията за тези свидетели са своевременно направени, но не са уважени, което е довело до неизясняване на релевантни за спора факти.

По отношение на децата жалбоподателите поддържат, че районният съд неправилно е отказал защита по ЗЗДН. Позовават се на чл. 2, ал. 2 ЗЗДН и подчертават, че и двете деца са присъствали или пряко са възприемали насилието над майката, както и последващото състояние – плач, страх, окървавяване, разкъсани дрехи, отделяне от учебни занимания, телефонен тормоз и натиск от страна на бащата и неговите родители. Твърди се, че децата системно са живели в среда на насилие и са подложени на психическо и икономическо насилие от ответника, което можело да бъде доказано чрез своевременно поисканата, но недопусната в първа инстанция психологическа експертиза за тях. Молителката се позовава и на приетия социален доклад, според който социалните служби препоръчват контакт на децата с бащата в контролирана среда и насочват майката и децата към работа с психолог за преодоляване на травмите от домашно насилие, но съдът не е отчел тези изводи и не е наложил защитни мерки в полза на децата.

Жалбата съдържа оплаквания, че първоинстанционният съд не е оценил в съвкупност всички представени писмени доказателства – разпечатки от електронна комуникация, телефонен тормоз, съобщения до детето с обидно и принизяващо съдържание („олигофрен“ и др.), както и доказателства за системен контрол и преследване на по-голямото дете. Твърди се, че е налице типичен случай на системен насилник спрямо цялото семейство, който не се е поправил и не ползва помощ от специалист, поради което съществува реална и трайна опасност за децата. Молителите поддържат, че насилието над майката и децата е безспорно доказано, че за всички молители е налице пряка, непосредствена и последваща опасност за живота и здравето по смисъла на чл. 18 ЗЗДН и настояват въззивният съд да постанови заповед за защита и спрямо двете деца, като наложи мерки с максимална по закон продължителност и задължи ответника да посещава специализирани програми за овладяване на агресията, употребата на алкохол, хазарт и сексуално посегателство.

Въззивната жалба на ответника съдържа оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение и за съществени процесуални нарушения. Твърди се, че районният съд неправилно е кредитирал показанията на свидетелката В.И.Ц., доведена от молителката, като се изтъква, че същата не е пряк очевидец на инцидента от 15.06.2024 г., а възпроизвежда единствено разкази на молителката и нейната майка. Посочва 4 се, че свидетелката е признала, че никога не е виждала ответника лично да посяга на молителката и че не е възприемала агресивно поведение от негова страна, поради което нейните показания не могат да служат като основание за извод за извършено домашно насилие. В жалбата се сочи, че първоинстанционният съд е игнорирал показанията на свидетеля, доведен от ответника – негов брат, които според жалбоподателя са последователни, логични и опровергават твърденията за упражнено насилие.

Ответникът навежда оплаквания за множество противоречия и нелогичности в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН – относно начина на нанасяне на уврежданията, заключването и отключването на вратите, движението на молителката в апартамента, начина на възникване на уврежданията и за наличието или липсата на следи от кръв в жилището.

Твърди се, че твърденията в декларацията не съответстват на заключенията в медицинските документи, в които не били отразени описаните от молителката удари в областта на гърба. Оспорва се и достоверността на представения снимков материал, като се поддържа, че снимките не са правени в болнична среда, а в парк, както и че капката кръв, заснета на една от снимките, не може да е останала непроменена няколко дни след инцидента. Според жалбоподателя тези несъответствия показват, че молителката преувеличава и изопачава фактите с цел да постигне финансови облаги и да ограничи контактите му с децата.