Решение № 81 от 07.02.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 2800/2022
- Вид
- Решение № 81
- Подписан
- 07.02.2023
- В сила
- 07.02.2023
- Състав
- Снежина Колева, Петя Попова, Петър В. Сантиров
Цитирани разпоредби
- чл.63, ал.1, т.7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- Чл. 34, ал. 1 · Закон за частната охранителна дейност
- чл.130, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.325, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 103, ал. 1 - ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 103, ал. 1 - ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 103, ал. 1 - ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 107, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 190 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.190, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 322 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 81 гр. София, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Снежина Колева
Членове:
Петър В.. Сантиров
Петя Попова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221100602800 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 22.02.2021 г. по н.ч.х.д. № 22332/2016 г. по описа на СРС, 110-ти състав е оправдал подсъдимите К. Д. А., В. Г. С. и О. П. О. по повдигнатото им с тъжбата обвинения за извършено в условията на съучастие престъпление съответно по чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с ал.2 от НК спрямо подсъдимата А. и по чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с ал.3 от НК спрямо подсъдимите С. и О..
С присъдата на осн. чл. 190 от НПК в тежест на частния тъжител Б. са възложени разноските по делото
Присъдата е атакувана от адв. Й. – защитник на подсъдимата А., в частта относно присъдените разноски. Излага аргументи, че районният съд не е възложил в тежест на тъжителя Б. пълния размер на заплатеното от подзащитната възнаграждение за предоставените услуги, възлизащо на сумата от 900 лв., поради което моли присъдата да бъде изменена в тази ѝ част.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба и допълнение към същата от частния тъжител В. Б. чрез процесуалния му представител, с които присъдата се оспорва като неправилна. Наведени са доводи за превратен и тенденциозен анализ на събрания доказателствен материал, въз основа на който се твърди, че първоинстанционният съд е достигнал до необоснован извод относно невиновността на подсъдимите. Изразява се несъгласие с изводите на съда, че подсъдимите не са превишили служебните си задължения, както и че тъжителят бил предизвикал тяхното поведение чрез своите действия. Отправя се искане постановената присъда да бъде отменена, а подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения. Доказателствени искания не се правят.
Срещу присъдата е подадена и въззивна жалба лично от частния тъжител Б., в която се твърди, че присъдата не му е била връчена лично, поради което е нарушен чл. 6 от ЕКЗПЧОС.
1
Защитникът на подсъдимата А. се е възползвал от правата си по чл. 322 от НПК, депозирайки възражение срещу въззивната жалба и допълнението към нея, подадени от частния тъжител. Излага съображения относно правилността на направения от първата инстанция доказателствен анализ на показанията на разпитаните по делото свидетели, както и на поведението на частния тъжител, въз основа на което намира атакуваната присъда за правилна и моли за постановяване на въззивен акт в този смисъл.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че обжалваната присъда е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.
В открито съдебно заседание служебният повереник на частния тъжител Б. – адв. С., поддържа подадената въззивна жалба. Излага становище за наличие на доказателствен материал, въз основа на който по един категоричен и непротиворечив начин може да се направи извод за виновността на подсъдимите по повдигнатите им с частната тъжба обвинения. Моли атакуваната присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова такава, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни.
Частният тъжител Б. пред въззивният съд пледира за отмяна на атакуваната първоинстанционна присъда и за постановяване на нова такава, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни. Твърди, че подсъдимите са превишили служебните си задължения, тъй като е бил задържан, извлечен извън охранявания обект и малтретиран в друго помещение.
Намира присъдата за абсолютно неправилна, поради което моли тя да бъде отменена.
Защитникът на подсъдимата С. – адв. Й. застъпва становище за правилност на атакуваната присъда. Оспорва поведението на подзащитната , което се установява от данните по делото, да е съставомерно като помагачество към нанасяне на телесна повреда.
Поддържа депозираните възражения срещу въззивните жалби, подадени от частния тъжител.
Прави искане за възлагане в тежест на частния тъжител на направените от подсъдимата разноски в цялост.
В правото си на лична защита подсъдимата Стоянов поддържа изложеното от защитника си.
Пред въззивния съд защитникът на подсъдимите О. и С. – адв. М. моли присъдата да бъде потвърдена като законосъобразна и обоснована. Посочва, че в мотивите първоинстанционният съд подробно, задълбочено и детайлно е обсъдил събрания и проверен доказателствен материал, съпоставил е доказателствените източници, като е дал обоснован отговор защо кредитира един доказателства за сметка на други. Намира крайното решение на районния съд за оправдаване на подсъдимите О. и С. за правилно. По отношение възраженията на служебния повереник и частния тъжител, свързани с твърдения за нарушения на закона за частната охранителна дейност, посочва, че същият към инкриминираният момент не е бил действащ.
В правото си на лична зашита подсъдимите О. и С., по отделно, поддържат заявеното от защитника си.
В правото си на последна дума подсъдимите С., О. и С. поотделно молят първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, подадена от защитата, както и доводите, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:
Въззивният съд, при самостоятелния си прочит на данните по делото, намери 2 фактическата обстановка описана в мотивите на присъдата за правилно установена, изградена въз основа на обективен анализ на всички събрани по делото доказателства, коментирани в тяхната съвкупност. При това контролираната инстанция, при установяване на правно-релевантните факти не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. След извършен собствен анализ на същите, настоящият съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която не се различава съществено от приетата от първата инстанция:
Към инкриминираната дата – 23.08.2015 г., подсъдимата С. работела към охранителна фирма „СОТ“ ЕООД, като началник смяна на охраната на магазин „Техномаркет“, находящ се в сградата на търговски център „София-МОЛ“, с административен адрес гр.София, бул.
„**** ****, на ет.-2, а подсъдимите С. и О. – като охранители към „СОТ“ ЕООД.
На същата дата – 23.08.2015 г., около 13:30 часа, частният тъжител Б. и неговият приятел свидетелят Х.В. се намирали в магазин „Техномаркет“, находящ се в сградата на търговския център „София-МОЛ“. Подсъдимата С. забелязала двамата още при влизането им в магазина, тъй като поведението и външния вид на свидетеля В. се сторили подозрителни, поради което ги последвала. Подсъдимата С. забелязала, че свидетелят В. слага в джоба си стока от магазина, като предположила, че стоката представлявала слушалки. Подсъдимата С. продължавала да го наблюдава, като свидетелят В. се отправил към изхода на магазина, минал покрай касовата зона, но без да заплати взетата стока.
Поради тези обстоятелства подсъдимата С. се опитала да го спре и да му попречи да излезе от изхода на търговския обект, за да изяснят случая.
В това време към подсъдимата С., намираща се непосредствено до касовата зона на магазина, се приближил частният тъжител Б., който агресивно се противопоставил на опита да върне свидетеля В. обратно в магазина. Същият започнал да я дърпа, включително и за баджа, настоявайки от нея да се легитимира, буйствал, викал, крещял, псувал и плюел. В 13:29 часа телефонирал на тел.112 и съобщил за възникналия инцидент. Разправията била чута от заместник-управителя на магазина – свидетелят Я., който излязъл от офиса си и възприел две лица да се карат с подсъдимата С.. След като се приближил до тях, за да разбере причината за конфликта, тъжителят Б. го попитал кой е той и заявил, че не е длъжен да му дава обяснения. Свидетелят Я. го помолил учтиво да намали високия тон, но тъжителят не сторил това и продължил да обижда подсъдимата С.. Свидетелката Б., касиерка в процесния търговски обект по това време, възприемайки поведението на частния тъжител Б., натиснала паник-бутона. Междувременно свидетелят Я. се прибрал в офиса си и също подал сигнал на тел.112 и съобщил за случая.
На подадения сигнал „Паник бутон“ от свидетелката Б., на място в търговския обект били изпратени два екипа на „СОТ“ ЕООД. Първият бил в състав подсъдимите С. и О., /първа кола/, и вторият /втора кола/ или т.нар. подсилващ патрул, в състав свидетелите Д. и Н.. Съставите на двата екипа били уведомени от дежурния център още при потегляне, че следва да задържат лице, за което има съмнение, че е извършител на кражба, както и за лице, което е изключително агресивно. Първи до касовата зона на магазина пристигнали подсъдимите С. и О.. Те възприели тъжителят Б. да се изтегля, бягайки към изхода на търговския обект. Подсъдимите С. и О. го помолили да остане на място. Последният отказал да се подчини на разпореждането и продължил да се оттегля към изхода на магазина. Това наложило подсъдимите С. и О. да го хванат за ръцете, за да успеят да го задържат до идването на органите на МВР. Междувременно, частният тъжител Б. успял да извади телефона си и започнал да набира някакъв номер, продължавайки да се съпротивлява срещу задържането като буйствал, дърпал се, държал се нагло, викал и крещял, че нямат право да го задържат, че искат да го убиват и пр. Започнал да се тръшка и на земята, което наложило подсъдимите С. и О. да го хванат през кръста, за да предотвратят опитите му да падне на земята.
3
При пристигането си на място, вторият екип, изпратен от охранителната фирма, в състав свидетелите Д. и Н., възприели неуспешния опит на подсъдимите С. и О. да задържат тъжителя. Свидетелят Н. извадил лично негови белезници, които носил в себе си, но поради невъзможността да ги постави на ръцете на буйстващия тъжител в изправено положение, се наложило свидетелят Д. да го държи на земята, за да бъдат поставени на ръцете му, без опасност от увреждане. Тъй като частният тъжител Б. продължил да буйства и след поставяне на белезниците, свидетелят Н. го предупредил, че ако продължава да се дърпа така, ще се самонарани. Частният тъжител Б. не спрял да буйства и след предупреждението.
Същият не пожелал да последва свидетеля Н. и двамата подсъдими С. и О. до апаратната на магазин „Техномаркет“, поради което бил отведен от тях в близост до сервизно помещение, откъдето бил предаден на органите на 03 РУ- СДВР и задържан от тях за срок от 24 часа.
Свидетелят Д. отвел свидетеля В. до апаратната, откъдето бил предаден на полицейските служители и също задържан за срок от 24 часа в 03 РУ-СДВР.
На същата дата – 23.08.2018 г., срещу частният тъжител Б. било образувано досъдебно производство №227 ЗМК-2126/2017 г. по описа на 03 РУ- СДВР, пр.пр.
№37438/2015 г. по описа на СРП, което се водело за престъпление по чл.325, ал.1 от НК. С постановление на СРП от 13.06.2017 г., наказателното производство било прекратено с мотив, че поведението на Б. не осъществява признаците на престъплението по чл.325, ал.1 от НК, тъй като то било предизвикано от реакцията към приятелят му – свидетелят В., когото подсъдимата С. обвинила в кражба без това да е факт, и с действията си е искал да разбере нейните имена, за да ги съобщи при обаждането си на тел.112, а по-късно се възпротивил на действията на служителите от „СОТ“ ЕООД спрямо него, изразяващи се в употреба на физическа сила, поваляне на пода и поставяне на белезници.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се установяват следните травматични увреждания – дълбока драскотина, напречно разположена в централнодясната област на главата; контузия с кръвонасядане и подкожен хематом по външностранична повърхност на лявата надлакътна област и отделно в самата лакътна област; контузия с кръвонасядане по външно страничната повърхност на дясна предмишница; циркулярни охлузвания на места с прекъснат ход с разстояние между тях 0,5 см в двете киткови области съчетани с оток и кръвонасядане по цялата обиколка на китките; ограничено по площ кръвонасядане в областта на долната гръдна област на нивото на мамилата; две драскотини над лявата мамила; малко кръвонасядане в областта на гърба централно; ограничено по площ кръвонасядане в областта на долната трета на корема, централно.