Решение № 119 от 25.08.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Я., 25.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Я., VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Ив. Несторова при участието на секретаря Ж.А.Ч. като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно наказателно дело № 20252330200312 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „С.И.Г“ ООД гр.С., ул.Д.Ч. №***, ЕИК ***, представлявано от Н.И.Г. против Наказателно постановление № 25-92-24/01.04.2025 г. на Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите - гр. Стара Загора, с което на основание чл.157, ал.4 от Закона за управление на отпадъците на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева за нарушение на чл.156, ал.1 във вр. чл.120 от Закона за управление на отпадъците. В жалбата се твърди, че за едно и също нарушение са съставени два АУАН, като производството по втория АУАН е прекратено с резолюция на АНО предвид това, че деянието не съставлява нарушение, като и се излагат доводи, че жалбоподателя не е извършил вмененото нарушение. Иска се отмяна на издаденото наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, не изпраща представител. Процесуалният му представител - адв. К. от АК-С. поддържа жалбата и пледира за отмяна на наказателното постановление поради нарушаване на материалния и процесуалния закон. Претендират се направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – юриск. М. оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на наказателното постановление. Сочи се, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в 1 хода на съдебното следствие доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

На *** г. е извършена проверка на място в гр.Я., общ.Я., обл.Я., местността „К.“, ПИ с идентификатор *** от експерти на РИОСВ-Стара Загора във връзка с получен в РИОСВСтара Загора сигнал от община Я. за нерегламентирани дейности с отпадъци на територията на община Я.. При проверката на място е установено, че се съхраняват различни видове отпадъци – дюшеци, текстилни отпадъци, гуми, строителни отпадъци, найлонови торбички, фибран, както и биоразградими отпадъци (клони и дънери). След извършена справка е установено, че проверявания имот е собственост на „С.И.Г“ ООД гр.С.. На жалбоподателя се дадени 3 бр. предписания:

Предписание № 1 – Да се представят в РИОСВ – Стара Загора копия на документи и информация, удостоверяващи вида и произхода на наличните в имота отпадъци;

Предписание № 2 – Отпадъците да бъдат почистени и предадени на лица, притежаващи документ по чл.35 от ЗУО;

Предписание № 3 – Да се представят в РИОСВ – Стара Загора копия на документи, удостоверяващи изпълнението на предписание № 2.

Предписания № 1 и № 2 са със срок на изпълнение 7 дни от получаване на констативния протокол, а предписание № 3 е със срок на изпълнение 10 дни от получаване на констативния протокол.

Констатациите от проверката са обективирани в констативен протокол № ***/*** г.

На 04.09.2024 г. е извършена последваща проверка на място и е установено, че отпадъците са налични в имота.

С писмо с изх. № *** г. е изпратена покана до управителя на дружеството В. Г. за съставяне и подписване на акт за установяване на административно нарушение за неизпълнение на предписание № *** от КП № ***/*** г.

На 02.10.2024 г. е съставен АУАН № *** в отсъствие на нарушителя за нарушение на чл.120 от ЗУО – неизпълнение на дадено задължително предписание № 2 от констативен протокол № ***/*** г.

На 07.10.2024 г. е подадено възражение от жалбоподателя, като същото не било уважено от административнонаказващия орган, който издал и обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля актосъставител В. К., като съдът кредитира показанията като достоверни и подкрепени от писмените доказателства по делото.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно 2 легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

При извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.

Както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са били издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение са спазени всички правила и не са допуснати процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Актът от формална страна е съставен в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Жалбоподателя е депозирал писмено възражение. Спазена е и разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, като актът е съставен в присъствието на двама свидетели, чийто имена са посочени в акта. При установяване на нарушението са спазени всички процесуални правила и правото на защита на жалбоподателя е било гарантирано в пълен обем.

Не се спори между страните по делото, че по време на извършена проверка на *** г. на дружеството - жалбоподател били дадени задължителни предписания, обективирани в констативен протокол № ***/*** г., както и срок за изпълнение на същите поради констатирани нарушения. Безспорно е установено, че жалбоподателят не изпълнил предписание № *** от констативния протокол, а именно да се извърши почистване на отпадъците, за което дружеството - жалбоподател възразява, че отговорността не следва да е негова, като отговорността следва да е на общината. Неизпълнението на предписанието е въздигнато от разпоредбата на чл.156, ал.1 от ЗУО в юридически факт, с който законът свързва реализиране на административнонаказателна отговорност, за която е необходимо да се докаже единствено наличието на предписание, свеждането му до знанието на неговия адресат и неговото неизпълнение в срок, които предпоставки в настоящия случай безспорно са налице. Съдът намира, че след като дружеството-жалбоподател не е изпълнило даденото му задължително предписание, чрез бездействието си е осъществило от обективната страна посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение по чл.156, ал.1 от ЗУО във вр. чл.120 от ЗУО.

Административнонаказващият орган правилно е издирил и приложимата в случая санкционна норма, а именно административнонаказателната разпоредба на чл.156, ал.1 от ЗУО във вр. чл.120 от ЗУО, която предвижда, че за неизпълнение на предписание по чл.113, ал.3 или чл.120 на физическите лица се налага глоба в размер от 2000 до 10 000 лева, а на юридическите лица имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лева. В тази връзка съдът счита, че в настоящия случай именно „С.И.Г“ ООД се явява в качеството на юридическо лице, което следва да понесе отговорността за неизпълнение на предписанието, поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност за 3 посоченото нарушение. В същото време съдът намира, че административнонаказващият орган е индивидуализирал правилно наказанието, като е наложил наказание в размер на установения минимум от 5000 лв.

Като неоснователно се преценя възражението за съставени два акта за едно и също нарушение, предвид това, че процесния АУАН № *** г. касае нарушение по чл.120 от ЗУО, а посочения в жалбата АУАН № *** г. се отнася за нарушение на чл.55, ал.1 от ЗУО1, поради което и не е налице нарушение на правилото non bis in idem.

С оглед гореизложеното съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. се явява неоснователно. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, само когато съдът отмени обжалвания административен акт, разноските следва да се възложат в тежест на органа, издал отменения акт. Но в случая, това не е така, тъй като със съдебния си акт съдът потвърждава наказателното постановление и искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение следва да се остави без уважение.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-92-24/01.04.2025 г. на Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите - гр. Стара Загора, с което на „С.И.Г“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: обл.С., общ.С., гр.С., ул.Д.Ч. №***, представлявано заедно и поотделно от В. С. Г., Л. В. З. и Н.И.Г. – ***, на основание чл.156, ал.1 във вр. чл.120 от Закона за управление на отпадъците е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение. представител на

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Я. в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Я.: _______________________

4