Решение № 74 от 12.02.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Велико Търново, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгoстинов

Р. Цариградска при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско дело № 20234100500734 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 19.07.2023 година, постановено по гр. дело № 2365 по описа на Горнооряховски районен съд за 2021година, предявените от С. И. С. и Р. Г. С. против Община С. искове, с които претендират да се приеме за установено, че на основание право на строеж и придобивна давност са собственици на жилищна сграда от един етаж, построена в урегулиран поземлен имот III в кв. 100 по подробния устройствен план на гр. С., и да се присъди сумата от 23 280 лв., стойност на подобрения в имота, равни на нужната за построяване на сградата сума, са отхвърлени като неоснователни. В тежест на ищците са присъдени направените от ответника разноски.

Решението е обжалвано от ищците в частта, отхвърляща претенцията за подобрения – искането е първостепенното решение да бъде отменено и по същество да се уважи исковата претенция като Община С. бъде осъдена да заплати сумата от 23 280 лв.

Изложени са доводи за необоснованост на атакувания акт и за противоречието му с материалния закон. Претендират разноски за второинстанционното производство.

Ответникът по жалбата - Община С. - е изложил доводи за безпорочност на решението. Претендира разноски за второинстанционното производство.

Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.

271 от ГПК, приема:

Предявен е иск с правно основание чл. 74, ал. 2 от Закона собствеността.

1

Ищците - С. И. С. и Р. Г. С. - излагат в исковата си молба, че в урегулиран поземлен имот III в кв. 100 по подробния устройствен план на гр. С., собственост на ответника, са изградили жилищна сграда на основание отстъпено им право на строеж. Тъй като са владели постройката повече от двадесет години, а ответникът го атакувал като общински имот и го прехвърлил на трето лице, реда на настоящото производство претендират присъждане стойността на построеното в размер на 23 280 лв. и направените по делото разноски.

Ответникът - Община С. - оспорва иска с отвод за изтекла погасителна давност спрямо вземането, текла от актуването на имота като общински през 2001 година насетне. Претендира разноски.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното:

Не се спори, установява се от обясненията на страните и документите по делото, че през 1990 година ответникът е учредил на ищците право на строеж на жилищна сграда в свой урегулиран поземлен имот III в кв. 100 по подробния устройствен план на гр.

С.. Правото на строеж е погасено, заради бездействието на ищците да построят в продължение на пет години, броено от 1990 година, и направеното от ответника възражение за давност по чл. 67 от Закона за собствеността във връзка с чл. 120 от Закона за задълженията и договорите. Ищците са изградили едноетажна сграда до покрив, но това е станало извън срока по цитирания текст на Закона за собствеността - влязлото в сила решение в необжалваната част във връзка с правилата на чл. 297, 298 и чл. 297, т.2, предложение първо, от ГПК.

Стойността на построеното възлиза на исковата сума – неоспорената от страните техническа експертиза, изслушана в рамките на първостепенното производство.

Фактите налагат извод за неоснователност на иска.

Погасяването на правото на строеж поставя ищците в положението на държатели на чужд имот. За да имат право на подобрения, те следва да добият владелческо качество – аргумент от чл. 72 и сл. от Закона за собствеността. Продължилата след погасяването на суперфициарното право фактическа власт следва да има за обект терена, за да може да бъде обсъждан въпросът за подобрения. Правото на увеличена стойност законът дава единствено на владелеца, не и на държателя. Ищците не твърдят, че са владели терена, а изграденото върху него. Затова, дори да им се признае владелческо качество, актуването на земята смущава и дисквалифицира владението върху построеното, защото го прави съмнително. Презумпцията по чл. 69 от Закона за собствеността е неприложима.

Доводите на ищците в обратна насока не държат за разликата между държане и владение, неоснователни са само на това основание, заради което нарочни доводи по тях съдът не излага.

Правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК изисква в полза на ответника да бъдат присъдени разноски за второинстанционното производство в размер на 200 лв. – чл. 78, ал. 8 2 от ГПК.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Потвърждава по реда на чл. 271 от ГПК решението от 19.07.2023 година, постановено по гр. дело № 2365 по описа на Горнооряховски районен съд за 2021година в частта, с която искът на С. И. С. и Р. Г. С. против Община С. за сумата от 23 280 лв., стойност на подобрения в урегулиран поземлен имот III в кв. 100 по подробния устройствен план на гр. С., е отхвърлен като неоснователен.

Осъжда С. И. С., ЕГН: **********, и Р. Г. С.,ЕГН: **********, двамата от гр. С., ул. „С." – всеки поотделно – да заплатят на Община С. по 100 (сто лева) лв., разноски за второинстанционното производство, на основание чл. 78 , ал. 3 и 8 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3