Решение № 4059 от 26.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4059 гр. София, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20231100505331 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 3355/03.03.2023 г., постановено по гр.д. № 51707/22 г. по описа на Софийски районен съд, 79 състав, е уважен предявения от „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК 121076907, „Агенция пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ 000695089, осъдителен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД за сумата от т 688,71 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за вреди на л. а. „БМВ“, модел „330“, с рег. № *********, вследствие на ПТП от 07.12.2017 г., настъпило на изхода на автомагистрала Люлин – в посока към гр.

Перник, в крайна дясна лента, след първия тунел, на 9-ти километър, в т. ч. и ликвидационни разноски за определянето му в размер на 10,00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.09.2022 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 209,68 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 26.09.2019 г. до 25.09.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 209,68 лв. до пълния предявен размер от 209,87 лв., или за размера от 0,19 лв. Първоинстанционният съд с е произнесъл по дължимостта на сторените съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, вх. № 255458/22.11.2022г., подадена от ответника, с която се обжалва решението в частта, с която са уважени предявените искове. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради 1 противоречие с материалния закон. Моли решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постави акт, с който да се уважат изцяло исковите претенции. Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Решението в необжалваната част е влязло в сила и не подлежи на инстанционен контрол за правилност.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно право с правна квалификация чл. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. 45 ЗЗД ЗЗД за сумата от 688,71 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за вреди на л. а. „БМВ“, модел „330“, с рег. № *********, вследствие на ПТП от 07.12.2017 г.

Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва следните елементи: 1) надлежно възлагане на определена работа; 2) наличие на виновно и противоправно действие и/или бездействие на изпълнителя на възложената работа, което е осъществено при или по повод изпълнение на възложеното; 3) и което е в пряка причинноследствена връзка с претърпените от увредено лице имуществени вреди; 4) действително застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищеца; 5) по силата на което застрахователят по имущественото застраховане е изплатил обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

2

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна, т.е. не е необходимо наличието на вина на възложителя, но следва да е налице спрямо извършителя на деянието, а доколкото съществува законова презумпция тя винаги се предполага. Следователно възложителят носи доказателствената тежест да обори презумпцията в условията на пълно и обратно доказване, аргумент то чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД, макар и относително самостоятелна, е във функционална връзка с отговорността по чл. 45 ЗЗД, т.е преди всичко следва да се установи наличието на общите предпоставки на деликта.

С определение от 07.11.2022 г. първоинстанционният съд е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 07.12.2017 г., около 12:30 часа, на изхода на автомагистрала Люлин – в посока към гр. Перник, в крайна дясна лента, след първия тунел, на 9-ти километър, е настъпило ПТП с участието на л. а. „БМВ“, модел „330“, с рег.

№ *********, застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС“, както и, че участъкът, в който е реализирано същото, представлява част от републиканската пътна мрежа. За безспорно е отделено още и обстоятелството, че от страна на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в общ размер на 678,71 лв., като същият е сторил и ликвидационни разноски за определянето му в размер на 10,00 лв., както и, че с писмо изх.

№ Л-4558/17.06.2019 г., получено на 21.06.2019 г., ответникът е поканен да заплати процесната сума.

От представената комбинирана застрахователна полица № 0306Х0293926 от 09.05.2017 г. за застраховки „Каско“ и „Злополука“ и останалите писмени доказателства се установява, че спрямо процесната вещ, лек автомобил „БМВ 330“, с рег. № *********, посочен собственик- Д.Б.П., е възникнало и съществувало валидно застрахователно правоотношение с ищеца по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективиран в същата, действащо за времето от 00:00 часа на 14.05.2017 г. до 23:59:59 часа на 13.05.2018 г., при уговорена застрахователна премия в общ размер 918 лв., платима на 4 равни вноски по 239,04 лв. всяка.

От анализа на приобщения по делото застрахователния договор от 09.05.2017 г. се установява, че застрахователното покритие по застраховка „Каско на МПС“ обхваща клауза „П“, като по делото не се спори, че същият е сключен при общи условия, с които застрахованото лице се е запознало, приело и получило, съгласно изричното му изявление, обективирано в подписаната от него застрахователна полица. Именно в общите условия е регламентиран и обхватът на покритите застрахователни рискове, като в чл. 12 от същите се предвижда, че клауза „П - Пълно каско“ покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от всички видове рискове в клаузите „М“, „Ч“ и „К“, а съгласно чл. 8.3 покрит застрахователен риск е пълна или частична щета на застрахованото МПС вследствие на авария, произлязла от нарушена цялост на пътното покритие, каквато е и настоящата хипотеза. Предвид това, с оглед твърдяния от ищеца механизъм на настъпването на процесното ПТП – попадане в дупка на пътното платно, вследствие на което са причинени описаните в исковата молба вреди, то налице е покрит застрахователен риск по смисъла на застрахователния договор от 09.05.2017 г. и общите условия към него, 3 като релевираното от ответника възражение в обратния смисъл се явява неоснователно.

На следващо място, по делото безспорно се установява както настъпването по време на действие на застрахователния договор – на 07.12.2017 г. на застрахователно събитие – ПТП, както и начина, по който е станало това, доколкото данни в тази насока се извличат от протокол за ПТП № 1706895 от 07.12.2017 г., уведомление за щета до застрахователя - ищец от 07.12.2017 г., показанията на свидетеля Д.Б.П., както и изводите на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, въз основа на които може да се направи обобщен извод, че същото е настъпило по следния механизъм: на 07.12.2017 г., около 12:30 часа, водачът на л. а. „БМВ 330“, с рег. № *********, движейки се по автомагистрала „Люлин“ с посока от гр. София към гр. Перник и в района на 9 км. преминава през неравност на пътя – необезопасена и несигнализирана дупка на платното за движение, вследствие на което получава следните увреждания: спукани предна и задна дясна гума, увредени предна и задна десна джанта и др. Констативният протокол за ПТП, изготвен от органите на МВР в кръга на възложените им правомощия, съставлява официален свидетелстващ документ, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети от съставителя му, ако е съставен по предвидения в закона ред – арг. чл. 179 ГПК. В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото ответната агенция не е пряк участник в инцидента от 07.12.2017 г., то липсва изискване за полагане на подпис от нейн представител при съставянето на протокола за ПТП, поради което съдът намира, че съдържанието му включва всички законоустановени реквизити. В случая, по делото се установява, че процесното ПТП е съпроводено с материални щети по смисъла на чл. 7 от Наредба № І167/2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на Министерството на вътрешните работи, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните превозни средства, с оглед на което органите на полицията са имали задължение да посетят мястото на инцидента и да съставят протокол за ПТП. Представеният по делото протокол за ПТП № 1706895 от 07.12.2017 г. показва, че в 14:20 часа орган на полицията е посетил местопроизшествието и следователно той обективира не само авторството на изявлението, датата и мястото на съставянето му, но също така и другите факти, непосредствено възприети от длъжностното лице, което го е съставило, а именно: мястото на настъпване на ПТП, наличието на неравност на пътното платно - дупка, фактът, че същата не е била сигнализирана и обезопасена, както и видимите вреди по л. а. „БМВ 330“, с рег. № *********. В тази връзка следва да се отбележи, че непосочването от страна на длъжностното лице на размерите на дупката на пътното платно не обосновава извод в обратна насока.

Настоящият състав на съда приема за установено, че механизмът на произшествието от 17.12.2017 г. се състои в преминаване на процесния автомобил през несигнализирана неравност на пътното платно – дупка. Изрично експертът по допусната САТЕ е описал кои са констатираните щети по л. а. „БМВ 330“, с рег. № *********, като е достигнал до извод, че всички те съответстват на приетия от него механизъм на настъпване на произшествието, 4 поради което се намират в пряка причинно-следствена връзка с него. Следователно, при съвкупна преценка писмените доказателства по делото, показанията на разпитания свидетел и експертното заключение по съдебно-автотехническата експертиза, както и при липсата на доказателства в различен смисъл, се налага извод за доказаност на твърдяния от ищеца и описан в исковата молба механизъм на настъпване на процесното ПТП, както и начина на причиняване на вредите по застрахования при него автомобил. Съдът приема, че причината за реализирането му безспорно се дължи на преминаване на увредения автомобил през необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно - дупка, доколкото този факт се потвърждава както от показанията на свидетеля Д.П., така и от подкрепящите ги изводи на експерта относно техническата причина за реализирането му, в какъвто смисъл е и отбелязването в протокол за ПТП № 1706895 от 07.12.2017 г.