Решение № 5273 от 13.08.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5273 гр. София, 13.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Стела Кацарова

Анна Кофинова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно гражданско дело № 20241100506587 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 3123/21.02.2024 г. по гр.д. № 58714/2021 г. по описа на СРС, 175-и състав, поправено с решение № 5605/28.03.2024 г. в частта, с която е допусната очевидна фактическа грешка във фамилното име на ищцата Д., където същото е изписано „Т.а“ вместо „Д.“, е признато за установено по предявения от П. П. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, срещу Г. В. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че П. П. Д. е собственик по силата на изтекла придобивна давност на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в гр. София, общ. Столична, обл.

София, по КККР, одобрени със Заповед РД-18-27/ 03.04.2012 г., с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 05.04.2021 г., с адрес на поземления имот: гр. София, район „Искър“, кв. ****, с площ: 402 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 316, при съседи: ***, ***,

***, ***, ***, заедно с построената в поземления имот ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор: ***, находяща се в гр. София, общ. Столична, обл. София, по КККР, одобрени със Заповед РД-18-27/03.04.2012 г., с последно изменение на КККР, засягащо сградата от 05.04.2021 г., с адрес на сградата: гр. София, район „Искър“, кв.

****, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ: 64 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в 1 сградата: няма данни, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, който недвижим имот съгласно документ за собственост представлява неурегулирано дворно място, застроено с едноетажна жилищна сграда, състояща се от две стаи, кухня и антре, със застроена площ от 66,11 кв.м., а цялото дворно място с площ от 400 кв.м., находящо се в кв. „Димитър Миленков“, местността „Долни завой“, гр.

София, при съседи: М.Я., Т.П., Г. П. и улица.

Със същото решение СРС е отхвърлил предявения от Г. Г. Д., с ЕГН:

**********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, срещу Г. В. Т. установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Г. Г. Д. е собственик на така описаните имоти по силата на изтекла придобивна давност.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението в частта, с която е уважен предявеният от П. П. Д. иск, е постъпила въззивна жалба от ответника Г. В. Т., в която са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение.

Сочи се, че с решението е прието, че наследодателят на ищеца е владял имота от 1985 г., но владението му е било прекъснато с предявяването на ревандикационен иск спрямо него от В.Т. (понастоящем Б.) през 1992 г., който е бил уважен с влязло в сила решение през 2001 г., като с решението в полза на наследодателя на ищеца е било признато право на задържане до стойността на направените от него подобрения в имота, с оглед което същият от този момент се явява държател на имота и в негова полза не тече придобивна давност.

Изразено е несъгласие с извода на СРС, че след влизане в сила на решението по ревандикационния иск наследодателят на ищеца е превърнал държането във владение, като според жалбоподателя липсват мотиви в обжалваното решение, от които да става ясно въз основа на кои факти съдът е достигнал до този извод. Поддържа се, че тъй като наследодателят на ищеца не е упражнявал владение върху имота след влизане в сила на решението, няма как ищецът като негов наследник да е присъединил владението му към своето такова. Изложени са доводи, че по делото не са установени обстоятелства, които да доведат до изгубване на правото на собственост на В. Б. върху имота, като в тази насока се обръща внимание, че от 1985 г. до 2021 г. данъците за имота са били заплащани от В. Б., независимо че същата не е ползвала фактически имота поради това, че ищецът го е държал против волята й. По тези съображения е отправено искане за отмяна на обжалваното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия П. П. Д., в който се излага становище за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че П.П.

Д. и съпругата му К.А. Д. са установили владението си върху процесния имот през 1985 г. въз основа на сключения между тях и В. Б. (тогава Т.а) писмен договор за покупко-продажба, както и че през 2001 г. с влизане в сила на решението по ревандикационния иск, предявен от В. Б. срещу тях, е била прекъсната придобивната давност, но след това държането е било преобърнато във владение. Сочи се, че липсват доказателства владението да е било осъществявано чрез заплахи. Заявява се, че праводателката на ответника В. Б. е платила данъците за имота само през 2021 г., когато го е прехвърлила 2 на ответника. Претендират се разноски.

Решението в частта, с която е отхвърлен искът на Г. Г. Д. срещу Г. В. Т., не е било обжалвано от заинтересованата страна, поради което в тази част е влязло в сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество същото е правилно и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора, въззивният съд намира следното:

Софийският районен съд е бил сезиран с положителен установителен иск за собственост от П. П. Д. срещу Г. В. Т. за установяване между страните, че П. П. Д. е собственик на основание изтекла придобивна давност на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, общ.

Столична, обл. София, по КККР, одобрени със Заповед РД-18-27/ 03.04.2012 г., с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 05.04.2021 г., с адрес на поземления имот: гр. София, район „Искър“, кв. ****, с площ: 402 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 316, при съседи: ***, ***,

***, ***, ***, заедно с построената в поземления имот жилищна сграда с идентификатор: ***, находяща се в гр. София, общ. Столична, обл. София, по КККР, одобрени със Заповед РД-18-27/03.04.2012 г., с последно изменение на КККР, засягащо сградата от 05.04.2021 г., с адрес на сградата: гр. София, район „Искър“, кв.

****, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ: 64 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, който недвижим имот съгласно документ за собственост представлява неурегулирано дворно място, застроено с едноетажна жилищна сграда, състояща се от две стаи, кухня и антре, със застроена площ от 66,11 кв.м., а цялото дворно място с площ от 400 кв.м., находящо се в кв. „Димитър Миленков“, местността „Долни завой“, гр.

София, при съседи: М.Я., Т.П., Г. П. и улица.

По така предявения иск съобразно твърденията в исковата молба в тежест на ищеца е да докаже основанието, на което е придобил правото на собственост, а именно – давностно владение, за установяването на което следва да са налице следните предпоставки: упражняване на фактическа власт 3 върху процесните имоти явно, несъмнено, необезпокоявано и непрекъснато през твърдения период от време с намерението да се свои имота, т.е. да се придобие собствеността върху него, както и присъединяване на владението на праводателя на ищеца.

От писмените доказателства - нотариален акт № 103, том VIII, дело № 1190/1980 г. от 08.05.1980 г. и протокол от 04.06.1980 г. по гр.д. № 7472/1980 г. на СРС, 38-ми състав, се установява, че В. Ц. Т.а е придобила по дарение от своите родители 1/4 ид.ч. от процесния имот заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда, а впоследствие поземленият имот и едноетажната жилищна сграда са поставени в дял на В. Ц. Т.а при извършена делба.

Между страните не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че през 1985 г. П.П. Д. (наследодател на ищеца П. П. Д.) и съпругата му К.А. Д. са придобили владението върху процесните имоти от В. Ц. Т.а по силата на писмен договор за покупко-продажба между тях, имащ характера на предварителен договор. В тази връзка са представени два броя разписки от 15.04.1985 г. и 08.06.1985 г., от съдържанието на които става ясно, че П. П. Д. е платил на В. Ц. Т.а сума в общ размер на 7500 лв. за закупуването на имотите.

Еднопосочни са и показанията на разпитаните по първоинстанционното дело свидетели М.С.Й., В.П.Т. и С.Т.П., съседи на страните, че П. Д. и К. Д. заживели в имота през 1985 г. заедно с децата си, след като го закупили от В.Т., като през годините извършвали подобрения в него. От показанията на свидетелите се установява, че през 2019 г. П.П. Д. починал, като в имота продължили да живеят ищецът П. П. Д. (син на П.П. Д.) и съпругата му Г. Г. Д. заедно със своите деца. От показанията на св. В. Б. също се установява, че П.П. Д. и семейството му са живели в процесните имоти от 1985 г.

Свидетелите М.Й. и В.Т. споделят, че П. Д. и В. Б. са били в добри отношения.

Упражняването на фактическа власт върху имотите от П.П. Д. от 1985 г. насетне се потвърждава и от писмените доказателства по делото - акт за установяване на административно нарушение от 01.06.1988 г. и наказателно постановление от 28.11.1988 г., на ИК на ОбНС „Искър“ срещу П.П. Д. за извършено надстрояване на втори жилищен етаж над съществуваща стопанска постройка в неурегулиран имот в гр. София, кв. Димитър Миленков № 258, удостоверение от ТОА „Искър“ от 18.05.1992 г. за оценка на процесния имот, ведно с построените в него едноетажна и двуетажна жилищна сграда, писмо от „Водоснабдяване и канализация“ София до П. Д. относно ползването на водопроводните и канализационни системи, изпълнителен лист от 2017 г. в полза на „Софийска вода“ АД срещу П.П. Д. за суми за потребена вода през периода от 02.09.2008 г. до 06.11.2016 г., както и приемо-предавателен протокол за монтаж на водомер в имота на 31.08.2014 г., подписан от П. Д.. От приетото удостоверение от СО, отдел „Общински приходи-Искър“ се установява, че на 03.04.1998 г. за имота е подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ от П.П. Д. и К.А. Д. за земя и две жилища.

От приетото по делото решение от 20.11.2001 г. по гр.д. № 1032/1992 г. на СРС, 78-ми състав се установява, че П.П. Д. и К.А. Д. са осъдени да предадат на В. Ц. Т.а владението на процесния недвижим имот и едноетажна 4 жилищна сграда, като в полза на П.П. Д. и К.А. Д. е признато право на задържане върху тези имоти до изплащане на присъдената им сума за подобрения.

От показанията на св. С.П.С. се установява, че между ищеца П. Д. и ответника Г. Т. съществува конфликт по повод собствеността върху процесните имоти, като свидетелят разказва, че през 2021 г. е бил очевидец на случай, в който П. Д. се е заканил на Г. Т., че ще го убие, във връзка с което е била повикана полиция.

Представените по делото материали от пр. № 338300-3594/2021 г. по описа на 08 РУ-СДВР и постановление за отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр. № 32123/2021 г. по описа на СРП потвърждават, че на 20.06.2021 г. П. Д. е отправил закани срещу Г. Т., като причината за това е била спорът помежду им относно собствеността върху имота, обитаван от П. Д. и семейството му.