Решение № 2035 от 02.05.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 3161/2023
- Вид
- Решение № 2035
- Подписан
- 02.05.2023
- Състав
- ПЕТЯ НИКОЛОВА ТОПАЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 ал.1 т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182 ал.1 т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл.21 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 2035 гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря АЛ като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20231110203161 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №22-4332-024986/02.12.2022 г. на началник Сектор към СДВР, отдел Пътна полиция СДВР, на С. И. К., с ЕГН **********, са наложени административни наказания "глоба" в размер на 750 лв., "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца на основание чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП, както и са й отнети 12 контролни точки на основание Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. на МВР.
Срещу горепосоченото наказателно постановление е подадена жалба от К. чрез адв. МП.-САК, с която моли съда да отмени изцяло НП като незаконосъобразно. Излагат се доводи, че при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения - използвана мобилна система за видеоконтрол не е вписана в Регистъра за одобрените типове средства за измерване, АУАН е съставен от некомпетентен орган, не е съставен в присъствие на нарушителя, същият е нечетлив, АУАН е съставен извън тримесечния срок по чл.34 ал.1 ЗАНН, от НП не може да се установи мястото на нарушението. Жалбоподателката оспорва обстоятелството, че в този район ограничението е 50 км/ч за населено място, тъй като там са налични пътни знаци указващи по-висока скорост. Правят се възражения, че след приспадане на толеранс от 3 % от установената скорост 109 км/ч, скоростта не е посочената в АУАН, респ. в НП. Посочено е, че собственикът на товарния 1 автомобил е МАГ ООД, с ЕИК 7109569744, но след проверка в ТР - такова ЮЛ не се открива. Оспорва се от жалбоподателката, че на посочената дата и час именно тя е управлявала процесния автомобил. Претендира се отмяна на НП, представен е Договор за правна защита и съдействие от 01.02.2023 г.
Редовно призована, жалбоподателката не се явява. Вместо нея се явява адв.
П., който поддържа жалбата, предлага на съда да отмени НП, претендира адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. на основание чл.38 ал.2 ЗА.
В хода на съдебното производство въззиваемата страна не изпраща процесуален представител. От юрисконсулт Димитрова са постъпили писмени бележки, които подробно са изложени доводи за неоснователност на жалбата. Предлага на съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобрано, като има предвид, че управлението на автомобила е било при изключително висока скорост.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателката.
Софийски районен съд, намира, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол.
След като обсъди доводите в жалбата, събраните по делото доказателства, в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК съдът намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:
На дата 30.09.2022 г. свидетелят М. Б. П заемащ длъжността мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР съставил АУАН №АД27842/30.09.2022 г. на жалбоподателката за това, че на 20.05.2022 г. в 20:55 часа, в гр.София по бул.
Ботевградско шосе с посока на движение от ул. Околовръстен път към бул.
ВВ, управлява т.а. Тойота Аурис с рег.№СВ ХХХ СВ, собственост на "МАГ" ООД с ЕИК 7109569744, като до №459, се движи със скорост 109 км.ч. при приспаднат толеранс - 3% от установена скорост 119 км.ч., при разрешена 50 км/ч за населено място.
Нарушението било установено с АТСС C O R D O N M 2 M D 1197, 2 записваща дата, час, скорост, място и рег.№, като снимката е показана на жалбоподателката. АУАН е съставен след попълване на декларация по чл.188 ЗДвП от управителя на ЮЛ „МАГ” ООД, /л.8 от делото/, който посочил, че на процесните дата и час автомобилът е бил предоставен на жалбоподателката.
От своя страна, К. в декларация по чл.188 ЗДвП също потвърдила, че именно тя е управлява автомобила на таза дата /л.9 от делото/.
Видно от приетите по делото удостоверение за вписван тип средство за измерване от Български институт по метрология и Протокол от последваща проверка системата за видеоконтрол №09 СГ-ИСИС/15.03.2022 г. е преминала последваща периодична проверка, като към датата на заснемане на нарушението – 20.05.2022 г. е отговаряла на метрологичните изисквания съобразно нормативните изисквания и стандарти, като в тази връзка възраженията в жалбата са неоснователни.
Едва след попълване от страна на представляващия ЮЛ-собственик и самата жалбоподателка на декларации по реда на чл.188 ЗДвП на дата 01.09.2022 г. свидетелят М. Б. П на длъжност мл.автоконтрольор към СДВР, отдел „Пътна полиция” СДВР съставил на дата 30.09.2023 г. АУАН №АД27842/30.09.2022 г. на жалбоподателката.
В тази връзка, съдът намира, че са спазени изцяло давностните срокове, посочени в чл.34 ЗАНН и в тази връзка възраженията в жалбата за неспазен срок за издаване на акта - са неоснователни.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно постановление за описаното в съставения АУАН нарушение, което било връчено лично на жалбоподателката и тя в законоустановения 14-дневен срок подала жалба срещу него.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показания на свидетеля М. Б. П, декларации по чл. 188 ЗДвП; справки от ОПП-СДВР, ведно с приложения към тях; справка от Български институт по метрология и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и технически характеристики на същия; протокол от последваща проверка на системата за видеоконтрол и заповеди за компетентност, справка картон на водача, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, справка за собственост на МПС, схема на организация на движението и др.
3
При направения самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав намира, че изложената в процесния АУАН и обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства, приобщени от съда към доказателствената съвкупност по делото.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания по делото свидетел М. Б. П на длъжност мл.автоконтрольор към ОПП-СДВР, от които се установява, че процесният АУАН е съставен въз основа на преписка, изготвена при заснемане на процесния автомобил с автоматизирано техническо средство – мобилна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения. АУАН е съставен едва след попълване на декларации по чл.188 ЗДвП от собственика на автомобила и самата жалбоподателка.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 283 НПК.
От приложената справка от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установява, че процесната стационарна система за видеоконтрол, с която е констатирано и заснето процесното нарушение е одобрена и отговаря на нормативните изисквания. От протокола за проверка се установява, че към датата на заснемане на процесното нарушение – 20.05.2022 г., АТ С С CORDON M 2 M D 1197, е преминала последваща периодична проверка, като е отговаряла на метрологичните изисквания.
Съобразно разпоредбата на чл. 189 ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес".
С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло приложения снимков материал към административнонаказателното производство като годно веществено доказателствено средство.
От същото се установява, какво е било ограничението на скоростта на процесното място, вида, марката и регистрационния номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост – 109 км/ч, /след вече приспаднат 4 толеранс от установената скорост 113 км/ч/, при ограничение от 50 км/ч за населено място.
В наказателното постановление е посочена скорост на управление на МПС - 109 км/ч, докато в снимковия материал е отразена скорост от 113 км/ч. От приложените писмени доказателства, изискани служебно от съда от Български институт по метрология – протокол от последваща проверка се установява, че допустимата грешка при измерване на скоростта с процесната система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/- 3 % при скорост над 100 км/ч. В конкретния случай, от приложените веществени доказателствени средства е видно, че измерената скорост на заснетия автомобил е 113 км/ч, като след приспадане на допустимата грешка от 3 % е посочена такава от 109 км/ч, като толеранс в полза на нарушителя.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
При проверка процесуалната законосъобразност на обжалваното НП съдът счита, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото съгласно Заповед №513-10274/07.07.2020 г. свидетелят М. Б. П, заемащ длъжността "полицейски инспектор", има компетентност да съставя АУАН, а НП е издадено също от компетентен орган –началник група към СДВР отдел Пътна полиция-СДВР – ДДД видно от заповед №8121К13312/23.10.2019 г.
АУАН и НП са издадени в давностните срокове по чл.34 ал.1 и ал.3 ЗАНН и съдържат всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ал.1 ЗАНН, като в конкретния случай нарушителят следва да се счита за открит по смисъла на разпоредбата на чл.34 ал.1 ЗАНН от датата на подписване на декларацията по чл.188 ЗДвП, като АУАН е съставен на същия месец, поради което са спазени давностните срокове посочени по-горе.
При проверка правилното приложение на материалния закон при издаване на обжалваното НП съдът счита, че жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна състава на вмененото й 5 административно нарушение по чл.21 ал.1 ЗДвП.
Спазени са изискванията на чл. 57 ал.1 т. 5 ЗАНН, като в обжалваното НП ясно са описани всички факти и обстоятелства относно извършеното нарушение. Нарушението е извършено от жалбоподателката виновно при форма на вина пряк умисъл, доколкото последната е съзнавала общественоопасния характер на деянието си и е предвиждала неговите общественоопасни последици, като е целяла настъпването им, а именно съзнавала е и е искала да управлява автомобила със скорост от 109 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч за населено място.
Възраженията в жалбата, че в района на установяване на нарушението са налични пътни знаци, указващи по-висока скорост от тази за населено място са неоснователни. Видно от изисканата от Столична община схема в района на бул. Ботевградско шосе, с посока на движение от ул. Околовръстен път към бул. ВВ – липсват посочени такива. Такива не са видни и от снимка за позициониране на мобилната АТСС /л.15 от делото/, нито са отразени в Протокола за използване на АТСС от дата 20.05.2022 г. /л.14 от делото/.
По възражението в жалбата, че в НП е отразено, че товарният автомобил е собственост на "МАГ" ООД с ЕИК 7109569744, вместо с коректния ЕИК, посочен в АУАН – 109569744. Видно от отразените обстоятелства в ТР, коректният ЕИК е именно посочения в акта, а не в НП, като в случая се касае за техническа грешка. Последната по никакъв начин не влияе на правото на защита на жалбоподателката да не може да разбере вмененото й нарушение. Видно от данните от КАТ за конкретното МПС-во, същият действително е собственост на ЮЛ МАГ ООД.
Правилно административнонаказващият орган е индивидуализирал наказанията на жалбоподателката за така извършеното административно нарушение.
Санкционната норма на чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП, към датата на нарушението е предвиждала глоба за превишаване над 50 km/ч - 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/ч превишаване над 50 km/ч глобата се увеличава с 50 лв.
Разпечатката съдържа 42 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5bce8e08-84b7-4c43-b47d-c091a66cb579