Разпореждане № 191924 от 19.12.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 191924 гр. София, 19.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110116338 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.310, ал.1, т.2 и сл. ГПК (Опразване на наето или заето за послужване помещение)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 99908/20.03.2025 г., уточнена с молба с вх. № 128728/10.04.2025 г. о т В. Й. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. „К* срещу Г. В. Н., с ЕГН **********, притежаваща лк. № *, издадена на 21.04.2016 г. от МВР- София, живуща в гр. София, кв. Ко* с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.310, ал.1, т.2 вр. чл.233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, с който ответникът да бъдат осъден да освободи и да предаде държането на АПАРТАМЕНТ № 19, находящ се в гр. София, ЖК П* състоящ се от две стаи, вестибюл; кухня; антре; баня и тоалетна със застроена площ от 76 кв.м.).

В исковата молба са изложени твърдения, че между ищеца и ответника на 29.05.2024г. е сключен договор за наем на обект: АПАРТАМЕНТ № 19, находящ се в гр. София, ЖК П* състоящ се от две стаи, вестибюл; кухня; антре; баня и тоалетна със застроена площ от 76 кв.м.).

Твърди се, че наемната цена е 500.00 лева като същата се дължи на 10 число на текущия месец. Твърди че за периода от м.02 2024 г. до м.01.2025 г. ответникът не е платил нито един месечен наем. Твърди, че на 12.02.2025 г. е изпратил едномесечно уведомление за прекратяване на договора, като е предоставен 14-дневен срок за изплащане на сумите. Твърди че поканата е връчена на 12.02.2025 г. Сочи, че ответникът е уведомен да освободи наетия имот най-късно до последния ден на срока на предизвестието и да предоставени ключа.

Твърди, че на 12.03.2025 т. договорът е прекратен по чл.87 ЗЗД. При условията на евентуалност, твърди, че ако договорът не е прекратен на 1

12.03.2025 г., то да се приеме, че е прекратен с изтичане на срока на договора, а именно 10.06.2022 г.

Твърди, че наетият имот не е бил освободен, след прекратяване на договора.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.

Към исковата молба са представените следните писмени доказателства и доказателствени средства: 1. Договор за наем на недвижим имот, сключен на 05.06.20121г. между В. Й. В. като на наемодател и ответника Г. В. Н. като наемател 2.

Уведомление за прекратяване е per. № 251, том 4, акт: 14, връчено от нотариус Ма*, per. № 042 с район на действие PC – София

Поправка на покана за освобождаване ведно с Разписка № 2 Моли съда да допусне до разпит двама свидетели при режим на довеждане.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът чрез адв. М. подава отговор.

Оспорва иска. Твърди, че страна по договора за наем не е В. В. като ищец, а Д* и Г. Н., като наемодатели. Твърди, че наемодателят не е предявил претенции за прекратяване на договора. Липсва прекратяване на договора.

Оспорва факта, че не е заплащала наемните вноски. Наемът е бил заплатен.

Оспорва договорът да е прекратен. Прави възражение за задържане по чл.72, ал.3 ЗС за направените от нея разходи за основен ремонт и подобрения на стойност 15 350.00 лева. В отговора на исковата молба от адв. М. няма подпис.

Същите не съдържат необходимите реквизити.

В допълнителна молба извън срока по чл.131 ГПК, ответникът, прави възражение за прихващане по чл.103 и чл.104 ЗЗД, при условията на евентуалност, ако бъдат направени каквито и да е било имуществени претенции. Твърди, че ответникът е направил аварийни ремонти за запазване на процесния имот на стойност 15 350.00 лева.

В допълнителна молба извън срока по чл.131 ГПК, ответникът предявява насрещен осъдителен иск на стойност 2 000 лева, частично от 800 000 лева срещу В. Й. В., гр. София, ул. „К* С*, с. Л*, А*, гр. София, ж.к.

„Н*, представляващ обезщетение за имуществени вреди ведно със законната лихва от датата на деликта 24.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Моли съда да допусне до разпит 5 свидетели.

Моли съда да отхвърли исковете. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Претендира разноски.

Моли съда да задължи ищеца да представи в оригинал: Уведомление за прекратяване, нотариален акт, Разписка.

Оспорва автентичността на уведомлението за прекратяване и разписката, на основание чл.193 ГПК.

Моли съда да бъдат допуснати да разпит петима свидетели.

Представя и моли да бъдат приети следните доказателства:

2

Удостоверения от РИК, Решения на РИК, на НС

В срока по чл.131 ГПК, ответникът чрез особения представител адв.

Ш.. Счита иска за допустим. Оспорва иска по основание. Твърди, че между страните липсва договор за наем, тъй като договорът е сключен от лице без представителна власт. Твърди, че договорът е сключен чрез пълномощник, като липсват данни за пълномощно. Твърди, че ищецът не е страна по договора. Оспорва да са налице предпоставките за прекратяване на договора.

Липсва неизпълнение. Твърди, че ответникът е заплащал всички дължими суми. Твърди, че след като договорът не е прекратен, то не са налице предпоставките за опразване на наетото помещение.

Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Моли съда да задължи ищеца да представи извлечения от банковата си сметки за периода от 05.06.2021 г. до м.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от страните, както и материалите по делото, установи следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищците се представляват от адв. Ф. В. С., със съдебен адрес за призоваване в гр. София, ул. „*. тел. ***, която представителна власт важи само за СРС (л. … от делото).

С Разпореждане № 120963/01.08.2025 г. съдът е приложил книжата на ответника по делото като е приел, че са връчени по реда на чл.47 ГПК. Указал е на ищеца да внесе депозит. С Разпореждане № 124999/11.08.2025 г. съдът е изпратил писмо до САК за избор на особен представител (л.60,65 от делото).

На 29.08.2025 г. е постъпило заявление от адв. Н. М., наименуван като повереник, като представител на ответника. Моли да се връчат книжата по чл.131 ГПК на адв. М.. Представено е пълномощно документ по чл.132, т.1 ГПК със съдебен адрес: гр. Шумен, ул. „**, която представителна власт важи за всички инстанции (л.70-72 от делото).

Ответникът се представлява и от адв. Н*, съгласно преупълномощаване от адв. М..

Въпреки, че ответникът представя пълномощно за адвокат, съдът приема, че това пълномощно е представено след като е констатирал, че книжата на ответника са връчени по реда на чл.47 ГПК и след издаване на акт за назначаване на особен представител. Въпреки, че ответникът има процесуален представител, съгласно молба по делото, съдът е решил с цел процесуална икономия да се назначи особен представител, тъй като служебно известен факт е, че адв. М. и адв. Н* злоупотребява с права и забавя процеса по всички дела. Освен това, служебно известен факт на съда е процесуалното поведение на адв. Н. М. и адв. Николай Н*. Ето защо дори настоящият съдебен състав своевременно е приел, че делото би могло да не бъде 3 разгледано в разумен срок, поради което съставът е приел, че книжата са връчени по чл.47 ГПК, изпратил е писмо до САК, назначил е особен представител, въпреки, че в периода между писмото до САК и уведомлението за избран адвокат са постъпили доказателства за договорен процесуален представител на ответника. С цел гарантиране срочността на движението на делото и разглеждането му в разумен срок, съдът не е отменил акта за прилагане на книжата по чл.47 ГПК и за назначаване на особен представител.

Ето защо дори настоящият съдебен състав е следвало да приложи чл.253 ГПК да се отмени акта по чл.47 ГПК и да чака връщане на книжа от адв. М.. Както съдът написа по-горе, поради служебно известния факт, съдът е приел, че следва да се назначи особен представител, въпреки че адв. М. е представител на ответника. Това е така, тъй като следва да се гарантира срочността на делото и разглеждането му в разумен срок по чл.6 ЕКПЧ и чл.4 ХОПЕС.

Поради пропуск от страна на САК за втори път е изпратено искане за определяне на особен представител, съгласно Разпореждане № 14901/27.09.2025 г. Именно с това разпореждане е изпълнена процедура по чл.131 ГПК към адв. М. (л.75 от делото)

С определение № 44519/27.10.2025 г., съдът е назначи адв. Г. Ш* за особен представител на ответника, на основание чл.47, ал.6 ГПК, със съдебен адрес: гр. С* (л.81 от делото).

На 10.11.2025 г. съдът е констатирал, че срокът за отговор от адв. М. изтича на 18.11.2025 г., а отрязъка за връчване на книжата по чл.131 ГПК не е върнал от особения представител адв. Ш* (л.90 от делото).

Книжата на ответника чрез особения представител са връчени на 13.11.2025 г., поради което срокът по чл.131 ГПК изтича на 15.12.2025 г., на основание чл.60, ал.6 ГПК. Като се отчете и срока за доставка и обработка на пощата по куриер, съгласно данни от регистратура, съдът именно издава настоящия съдебен акт на 19.12.2025 г.

По държавната такса

Съгласно т.20 от ТР 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС размерът на държавната такса следва да се определя от вида на търсената защита и съответно приложимата материалноправна норма, която е от значение за цената на иска по чл. 69 ГПК.

Например възможно е между насрещните страни да е бил сключен договор за наем на вещ и от наемодателя да се иска тя да бъде върната след прекратяване на договора. Възможно е ищецът да черпи права само от качеството си на наемодател по прекратено наемно правоотношение. Тогава искът е по чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД и цената му се определя от наема за една година по договора (чл.69, ал.1, т.5 ГПК). Държавната такса е 4% от така определената цена на иска.

В процесния случай ищците защитават свое субективно право въз основа на прекратено наемно правоотношение. Ищците искът връщане на цялата вещ. При това положение цената на иска се определя от целият наем за 4 една година. Видно от представения договор, наемната цена е в размер на 500.00 лева. За една година наемната цена е 6000.00 лева. Съгласно чл.1 ТДТССГПК, държавната такса е 240.00 лева.

Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК (л. 26 от делото ) с молба с вх. № 128728/10.04.2025 в размер от 240.00 лева.

По редовността и допустимостта на ИМ

На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа всички реквизити, освен чл.128, т.2 ГПК. Следва да се изготви доклад проект за доклад по чл.140 вр. чл.146 ГПК.

Процедурата по чл.131 ГПК е осъществена чрез адв. М., като книжата са връчени на 18.10.2025 г., поради което срокът изтича на 18.11.2025 г. В указания срок липсва предявен насрещен иск, нито книжата са подписани, нито са пълни. Едва с молба след този срок, а именно от 24.11.2025 г. адв. М. подава редовен отговор на искова молба – пълен, с подпис и насрещен иск.

С оглед процесуалното поведение на адв. М. по други дела и служебно известния факт, че същата нарочно забавя хода на процеса като подава нередовни молби и искания, съдът приема, че същата злоупотреба с права. По този начин ответникът индиректно се опитва да заобиколи преклузията на чл.131 ГПК, като подаде насрещен иск извън законовия срок, затова, че не го е предявил едновременно с ОИМ. Ето защо предявеният насрещен иск не следва да се приема за съвместно разглеждане. На основание чл. 211, ал. 2, изр. 2 ГПК, съгласно даденото в т.7в от ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, материалите следва да се отделят.

На следващо място, съгласно чл.314, ал.2 ГПК в това производство не може да се предявяват насрещни искове, да се привличат трети лица и да се предявяват искове срещу тях.

Съгласно чл.314, ал.3 ГПК по искове за опразване на наети и заети за послужване помещения не се допускат възражения за собственост и за извършени подобрения в имота. Така направените възражения за подобрения и прихващане следва да се докладват, а по тяхната основателност, съдът ще се произнесе с крайния съдебен акт.