Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1133 от 26.02.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 13414/2024
Вид
Решение № 1133
Подписан
26.02.2025
В сила
26.02.2025
Състав
Петър Теодосиев, Петя Георгиева, Светослав Василев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1133 гр. София, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Петя Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241100513414 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по жалба от длъжника по изпълнението С. К. И. против акт на съдебния изпълнител от 09.01.2024 г. по изп. дело № 20238600401179 по описа на ЧСИ В.М., с peг.

№860, с район на действие СГС, с който е уважено частично възражение от взискателя с вх.

№ 68499/31.10.2023 г. относно дължимата такса съгласно т. 26 от ТТРЗЧСИ, като е намалена пропорционално с актуализираните публични задължения, присъединени по изпълнителното дело. Оставено е без уважение възражението за намаляване на авансовите такси по изпълнителното дело и адвокатския хонорар.

Жалбоподателят поддържа, че незаконосъобразно е определен размера на претендираните от него авансови такси, пропорционални такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като моли да бъдат намалени до нормативно определените такива. Поддържа, че незаконосъобразно е определен и адвокатски хонорар по делото, като моли да бъде намален до размера на минималния хонорар, определен съгласно Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се има предвид общия размер на задължението.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, взискателят не е депозирал възражение.

В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, се излагат съображения за недопустимост на жалбата, тъй като е подадена извън срока по чл. 426, ал. 1 от ГПК. Посочено е, че жалбата е изцяло неоснователна. Твърди, че дължимото адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело в размер на 480 лв. е поискано своевременно и не е прекомерно. Изтъква, че твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразност на начислените такси са напълно неоснователни и необосновани.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, за да се произнесе съобрази от фактическа и правна страна следното:

Посоченото в мотивите на ЧСИ, че жалбата е подадена извън срока по чл. 436, ал. 1 1 от ГПК не се споделя от съда. Уведомлението, с което ЧСИ оставя без уважение възражението на длъжника е получено на 19.04.2024 г., от която дата започва да тече двуседмичния срок посочен в чл. 436, ал. 1 от ГПК и изтича на 03.05.2024 г., който съгласно чл. 154, ал. 1 от КТ е официален празник за 2024 г., както е официален празник и 06.05.2024 г. Съгласно чл. 60, ал. 6 от ГПК, срокът изтича в първият следващ присъствен ден, който е 07.05.2024 г., когато е подадена и частната жалба от длъжника, видно от разписка от „Еконт“ за предаване на пратката с дата 07.05.2024 г. (л.68 от изп.дело) Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна - длъжник по изпълнителното производство, имаща правен интерес от обжалване срещу валидни и подлежащи на обжалване действия, сред изрично изброените в разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК (т. 7 разноските по изпълнението), поради което е допустима. Жалбата се подава против акт на съдебния изпълнител, с който се определя размера на разноските за обикновено такси, пропорционални такси и адвокатско възнаграждение.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството по изпълнително дело № 20238600401179 е образувано на 03.08.2023 г. по искане н а взискателя „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, представлявано от адв. В.Г., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 31.10.2019 г., по гр. дело № 49983/2017 г. по описа на Софийски районен съд и изпълнителен лист, издаден на 11.11.2019 г., по гр. дело № 49983/2017 г. по описа на Софийски районен съд .

С разпореждане от 03.08.2023 г. за образуване на изпълнителното дело, ЧСИ е приел като разноски в изпълнителното производство предявения адвокатски хонорар в размер на 480 лв. и авансови такси по ТТРЗЧСИ с издадена сметка по чл. 79 и 80 от ЗЧСИ в размер на 66 лв.

След извършени справки от съдебния изпълнител е установено, че длъжникът има и публични задължения в размер на

497,17 лв.

(удостоверение изх.

№220372303268238/07.08.2022 г. от ТД на НАП София), които са присъединени към дълга по изпълнителното дело.

Със съобщение от 08.08.2023 г., ЧСИ е уведомило длъжника, че задължението му възлиза на 546,03 лв. – неолихваема сума, 47,52 лв. – главница, 32,52 лв. – лихви и 245,20 лв.

– разноски по и.д., такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с вкл. ДДС в размер на 130,19 лв. в полза на ЧСИ, както и 480 лв. адвокатско възнаграждение. По делото е приложена Сметка за размера на дълга от 08.08.2023 г., в която подробно са описани извършените изпълнителни действия от ЧСИ В.М..

Не се установява от приложените като доказателства по делото да са изпратени уведомления до взискателя и длъжника за приключване на изпълнителното дело, във връзка с което са начислени такси по т. 5 от ТТРЗЧСИ, на ред 6 и 7 от сметката, по 24 лв. за всяко от връчванията. Също така не се установява и да е изпратено уведомление за вдигане на наложения запор в „Първа инвестиционна банка“ АД, за което е начислена такса в размер на 12 лв. по т. 4 от ТТРЗЧСИ, на ред 9 от сметката. Посочено е, че e извършвано връчване на уведомления до взискателя за присъединяване на НАП, както и за насрочен опис на движими вещи находящи се в дома на длъжника, като са начислени такси съгласно т. 5 от ТТРЗЧСИ, в размер на 24 лв., на ред 13 и 15 от сметката, но не са представени доказателства за такива действия.

На 31.10.2023 г. по делото е постъпило възражение, подадено от длъжника С. К. И., в което е оспорен размерът на начислените авансови такси, пропорционалните такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ и адвокатския хонорар с доводи, че надвишава минималните размери на адвокатските възнаграждения по НМРАВ (изм.)

На 31.10.2023 г. е постъпило становище от адв. В.Г., в качеството й на пълномощник 2 на взискателя „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с което иска да бъдат оставени без уважение исканията посочени във възражението на длъжника.

Съгласно изпратеното уведомление от 09.01.2024 г., възражението на длъжника С. К.

И. е било частично уважено, тъй като след актуализиране на дълга по отношение на присъединените публични задължения (удостоверение с изх.№220372304424092/15.11.2023 г. на ТД на НАП София) са намалени начислените пропорционални такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Длъжникът е уведомен, че актуалният общ размер на дълга възлиза на 947,48 лв., като в останалата част възражението е отхвърлено.

При така установеното от фактическа страна, Софийският градски съд, прие следното:

Според чл. 435, ал. 2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението, а съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. дело №3/2015 г. на ОСГТК на ВКС подлежи на обжалване всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнението (вкл. адвокатско възнаграждение, такси и разноски по ТТРЗЧСИ) са за сметка на длъжника, с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или в случай че изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или разноските направени от взискателя са за способи, които не са приложени.

Към молбата за образуване на изпълнително дело е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие № 41656 от 20.07.2023 г., с който е уговорено възнаграждение в размер на 480 лв., което е платимо по банков път. В т. 1 от ТР № 6/2012 на ОСГТК на ВКС по т.д. 6/2012 г., е установено, че съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително следва да се представят доказателства за това. Въпреки, че в договора е отбелязано, че е „ВНЕСЕНА СУМА в размер на 480 лв.“, не е представено доказателство за извършеното плащане съгласно уговорения в договора начин. Съобразявайки, че с възражението и частната жалба длъжникът е предявил искане за намаляването му до размера на минимално предвидените в НМРАВ, сега Наредба за ВАР (загл.изм.ДВ бр.14/2025 г.), а с оглед принципа на диспозитивното начало съдът няма правомощия да се произнесе извън заявено искане, то възражението по чл.78, ал.5 ГПК се явява основателно в частта му да приемане на адвокатското възнаграждение над размера от 200 лв. по чл.10, т.1 от НВАР до определения от ЧСИ размер от 480 лв.

Правомощията на съдебния изпълнител да определи размера на разноските за изпълнителното производство произтичат от правомощията му по чл. 79 ГПК да ги събере.

Законосъобразното им упражняване включва ясно и точно посочване на основанието на задължението за разноски.

В случая включените в Сметка за размера на дълга от 08.08.2023 г. такси по т. 4 и 5 от ТТРЗЧСИ за изпращане на уведомления до взискателя, длъжника и банката, който не са в действителност изпратени, ще бъдат дължими при настъпване на основанията за тяхното изпращане и тогава могат да бъдат възложени върху длъжника. От доказателствата по делото не се установява посочените уведомления по т. 4 и 5 от ТТРЗЧСИ да са изпратени на лицата и липсва основание за възлагането им в тежест на длъжника към датата на съставяне на съобщението за размера на дълга, както и към датата, на която подаденото възражение от длъжника е оставено без уважение в тази част.

Във връзка с изложеното обжалваният акт на съдебния изпълнител относно разноските е незаконосъобразен и като такъв трябва да бъде отменен, а претендираните разноски в размер на 12 лв. с вкл. ДДС по т. 4 от ТТРЗЧСИ и 96 лв. с вкл. ДДС по т. 5 от ТТРЗЧСИ не следва да бъдат включени в размера на дълга.

3

Във връзка с изложеното и размерът на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ следва да бъде изчислен върху сумата от 347,04 лв. (включва главница в размер на 47,52 лв. по изп.лист от 31.10.2019 г. по гр.д.№49983/2017 г., , ведно със законната лихва от 16.12.2016 г. до 09.01.2024 г. в размер на 35,19 лв., 48, 86 лв. разноски в исково и заповедно производства по изп.лист от 11.11.2019 г. по гр.д№49983/2017 г. на СРС и 15,47 лв. – публични задължения и 200 лв. адвокатско възнаграждение). Като се съобрази т. 27а, т. 1 от ТТРЗЧСИ, според която размерът на пропорционалната такса не може да надвишава една десета от приетите за събиране вземания, размерът на дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е в размер на 34,70 лв.

Искането за присъждане на разноски в настоящето производство по жалба срещу действията на съдебния изпълнител в полза на жалбоподателя, за които не са представени и доказателства, следва да бъде оставено без уважение, с оглед спецификата на производството, в което предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният изпълнител.

Водим от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановеното относно разноските уведомление от 09.01.2024 г. по изпълнително дело № 20238600401179 по описа на ЧСИ В.М. с peг. №860 с район на действие СГС, с което ЧСИ се е произнесъл по възражение с вх.№ 68499/31.10.2023 г. относно размера на определените с разпореждане от 03.08.2023 г. и съобщение с изх. № 72664/08.08.2023 г. разноски за авансови такси, пропорционални такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ и адвокатско възнаграждение, вместо което

НАМАЛЯВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя „ЙЕТТЕЛ България“ЕАД с ЕИК 130460283 по договор за правна защита и съдействие № 41656 от 20.07.2023 г., по изпълнително дело № 20238600401179 по описа на ЧСИ В.М. с peг.

№860 с район на действие СГС, от 480 лв. на 200 лв.

НАМАЛЯВА определените авансови и пропорционални такси по изпълнението от сумата на 245,20 лв. на сумата 171, 90 лв. (включващи сумата от 66 лв. – авансови такси, 48 лв. – такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ, 18 лв. – такса по т. 9 от ТТРЗЧСИ, 5,20 лв. – такса по т. 31 от ТТРЗЧСИ и 34,70 лв. – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ).