Решение № 2517 от 03.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2517 гр. София, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. ВЕЛКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно наказателно дело № 20251110209811 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

***, представлявано от управителя Р.Г.К., чрез адв. М. Я., срещу Наказателно постановление № 827671-F816123/20.05.2025 г., издадено от Ц.М.С. - заместник-директор на ТД на НАП София, с което на дружеството, на основание чл. 182, ал. 1 ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. за нарушение на чл. 124, ал. 5 ЗДДС.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. В същата се поддържа, че административнонаказателното производство е образувано в нарушение на чл. 34 ЗАНН, тъй като кредитно известие № 0000139011 е издадено на 19.12.2023 г., а АУАН е съставен на 31.03.2025 г., т.е. според жалбоподателя след изтичане на едногодишния срок от извършване на нарушението. Навежда се и довод, че цитираният в АУАН акт за установяване на задължение (АУЗ) № П-22221024136233-135-001/13.03.2025 г. е обявен за нищожен с Решение № АУ-4/09.04.2025 г. на директора на ТД на НАП София, поради което не можел да служи като основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност. Твърди се още, че кредитното известие по-късно е било вписано в дневника за покупки, че не е настъпила вреда за фиска, както и че случаят следва да бъде преценен като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Претендират се направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. М. Я., която поддържа жалбата.

В хода на съдебното производство процесуалният представител на дружеството излага доводи, че не е налице данъчно нарушение, тъй като последващото отразяване на 1 кредитното известие не е довело до ощетяване на фиска и не е променило финансовия резултат от търговската дейност на дружеството. Прави искане за назначаване на съдебносчетоводна експертиза, което съдът оставя без уважение като неотносимо към предмета на доказване по делото. В условията на евентуалност се поддържа искане за приложение на чл.

28 ЗАНН. Представят се писмени доказателства и списък на разноските.

Административнонаказващият орган се представлява от юрк. В.К., която оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Административнонаказващият орган поддържа, че нарушението е доказано от събраните писмени доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

„***“ ЕООД е търговско дружество, регистрирано по ЗДДС лице. За данъчен период м. декември 2023 г. дружеството е подало справка-декларация по ЗДДС и отчетни регистри дневник за покупки и дневник за продажби.

На 19.12.2023 г. „***“ АД, ЕИК ***, е издало на „***“ ЕООД кредитно известие № 0000139011/19.12.2023 г. с данъчна основа минус 50 000 лв. и ДДС минус 10 000 лв.

Кредитното известие било относимо към данъчен период м. декември 2023 г. и е следвало да бъде отразено от регистрираното лице в дневника за покупки за данъчния период, през който е издадено. При подаване на отчетните регистри и справката-декларация по ЗДДС за м. декември 2023 г. дружеството не включило процесното кредитно известие в дневника за покупки. В резултат на това кредитното известие не намерило отражение при определяне на резултата по ЗДДС за съответния данъчен период, като неотразяването му довело до определяне на данъка в по-малък размер със сумата на посочения в документа ДДС - 10 000 лв.

На 04.02.2025 г. в ТД на НАП Варна, офис Русе, започнала проверка за установяване на факти и обстоятелства относно „***“ ЕООД, като в хода на проверката органите по приходите съпоставили данните от подадените от дружеството отчетни регистри и справкадекларация по ЗДДС за м. декември 2023 г. с наличните данни относно издаденото от „***“ АД кредитно известие. При тази проверка било констатирано, че кредитно известие № 0000139011/19.12.2023 г. не е включено в дневника за покупки за данъчния период м. декември 2023 г. Проверката приключила с Акт за установяване на задължение № П22221024136233-135-001/13.03.2025 г., с който органът по приходите приел, че поради невключване на процесното кредитно известие в дневника за покупки за м. декември 2023 г. дружеството е определило данък върху добавената стойност в по-малък размер.

Впоследствие този АУЗ бил обявен за нищожен с Решение № АУ-4/09.04.2025 г. на директора на ТД на НАП София.

След констатиране на горното, на 31.03.2025 г. С.А.А. - главен инспектор по приходите при 2

ТД на НАП Варна, офис Русе, съставила срещу „***“ ЕООД Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. AN № F816123/31.03.2025 г. В акта било посочено, че дружеството, в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице, не е включило в дневника за покупки за данъчен период м. декември 2023 г. полученото от него кредитно известие № 0000139011/19.12.2023 г., издадено от „***“ АД, с данъчна основа минус 50 000 лв. и ДДС минус 10 000 лв., с което е нарушило чл. 124, ал. 5 ЗДДС. Актът е бил връчен на 31.03.2025 г. на упълномощено лице на дружеството.

Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното Наказателно постановление (НП) № 827671-F816123/20.05.2025 г. от Ц.М.С. - заместник-директор на ТД на НАП София, оправомощена със Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. С наказателното постановление административнонаказващият орган е приел, че „***“ ЕООД е осъществило нарушение по чл. 124, ал. 5 ЗДДС, като на основание чл. 182, ал. 1 ЗДДС е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 10 000 лв. Наказателното постановление било връчено на дружеството на 09.06.2025 г. Жалбата срещу него е била предадена на куриерска фирма „Еконт“ на 23.06.2025 г., видно от представената от жалбоподателя разписка. Поради това съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, както и останалите документи по административнонаказателната преписка. Съдът кредитира писмените доказателства като последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се.

От тях по несъмнен начин се установява наличието на издадено кредитно известие, обстоятелството, че същото е било относимо към данъчен период м. декември 2023 г., както и че не е било включено в дневника за покупки на дружеството за този данъчен период.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА. Същата е подадена от лице, което има правен интерес от оспорване на наказателното постановление, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и в предвидения от закона срок. Действително наказателното постановление е връчено на 09.06.2025 г., но от представената по делото разписка се установява, че жалбата е предадена на куриер на 23.06.2025 г., т.е. в последния ден от 14-дневния срок за обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на наказателното постановление. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно длъжностно лице орган по приходите при НАП, а наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощен заместник-директор на ТД на НАП София. Компетентността на административнонаказващия орган се установява от приложената по преписката Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. И двата акта съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В тях са посочени нарушителят, датата и обстоятелствата, при които е установено нарушението, конкретният данъчен документ, неговият издател, данъчният период, за който 3 документът е следвало да бъде отразен, както и нарушената и санкционната правна норма.

Описанието е достатъчно конкретно, за да може санкционираното дружество да разбере в какво нарушение е обвинено и да организира защитата си. Това се потвърждава и от съдържанието на жалбата, в която са развити подробни възражения именно по въведените с АУАН и НП факти.

Неоснователно е възражението за нарушение на чл. 34 ЗАНН. Жалбоподателят изхожда от разбирането, че нарушението е извършено на 19.12.2023 г., когато е издадено кредитното известие, и че следователно към датата на съставяне на АУАН - 31.03.2025 г., е изтекъл едногодишният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.Оплакването се явява неоснователно. На първо място, процесното нарушение е данъчно нарушение по смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, поради което срокът за съставяне на АУАН е двугодишен, а не едногодишен.

На второ място, нарушението не се осъществява с издаването на кредитното известие от доставчика, а с неизпълнение на задължението на получателя - регистрирано по ЗДДС лице, да отрази полученото кредитно известие в дневника за покупки за данъчния период, през който е издадено. Следователно релевантен е моментът, в който дружеството е следвало да подаде отчетните регистри и справката-декларация за съответния данъчен период, без да е включило процесния документ в тях. Спазен срокът от откриване на нарушителя.

Проверката, при която е установено неотразяването на кредитното известие, е започнала на 04.02.2025 г., а АУАН е съставен на 31.03.2025 г. Наказателното постановление от 20.05.2025 г. е издадено и в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, считано от съставянето на АУАН.

По същество съдът намира, че нарушението е доказано. Съгласно чл. 124, ал. 5 ЗДДС, независимо от ал. 4, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително когато същите са издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон.

Нормата е специална спрямо общото правило на чл. 124, ал. 4 ЗДДС, което допуска отразяване на получени данъчни документи в рамките на последващи данъчни периоди. За кредитните известия законодателят не е предвидил подобна възможност.

В случая по делото е установено, че кредитно известие № 0000139011/19.12.2023 г., издадено от „***“ АД, не било включено в дневника за покупки на „***“ ЕООД за м. декември 2023 г., макар да е следвало да бъде отразено именно за този данъчен период. По този начин дружеството запазило в отчетните си регистри по-висок размер на данъчен кредит, отколкото би следвало при коректно отразяване на кредитното известие, което е довело до определяне на данъка в по-малък размер със сумата от 10 000 лв.

Съдът съобразява, че за да възникне задължението по чл. 124, ал. 5 ЗДДС, кредитното известие следва да е получено от регистрираното лице. В настоящия случай обаче по делото не се твърди и не се установява процесното кредитно известие да не е било получено от жалбоподателя или да е било получено в момент, който обективно е препятствал отразяването му. Напротив, самото дружество поддържа, че кредитното известие е било отразено впоследствие, като спорът е съсредоточен върху последиците от закъснението, а не 4 върху липсата на получаване на документа. При това положение съдът приема, че получаването на кредитното известие не е спорно по делото, а последващото му отразяване допълнително потвърждава, че дружеството е разполагало с документа и го е третирало като относим към собствените си отчетни регистри.

Неоснователно е възражението, че последващото отразяване на кредитното известие заличава нарушението. Нарушението по чл. 124, ал. 5 ЗДДС се състои именно в неотразяване на полученото кредитно известие за данъчния период, през който то е издадено. Последващото му включване в отчетните регистри за по-късен период може да има значение при преценката за степента на обществена опасност или за приложимостта на привилегирования състав на чл. 182, ал. 2 ЗДДС, но не изключва вече осъщественото нарушение.