Определение № 1050 от 04.04.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1050 гр. София, 03.04.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Яна Ем. Владимирова като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно частно наказателно дело № 20231100601886 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХII от Наказателно-процесуалния кодекс.

Образувано е по частен протест на Софийска районна прокуратура срещу протоколно определение, постановено на 2.02.2023 г. по НОХД № 15060/2020 г. на Софийски районен съд, 132 състав, с което е прекратено съдебното производство по НОХД № 15060/2020 г. и е върнато делото на Софийска районна прокуратура.

В частния протест са изложени доводи за неправилност на атакувания акт, като се прави искане за неговата отмяна. Твърди се, че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на правата на подсъдимата. Сочи се, че в конкретния случай в обстоятелствената част на обвинителния акт изрично са посочени фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемата в осъществяването му.

Неправилно СРС бил приел, че в обвинителния акт е допуснато противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на повдигнатото обвинение, като не ставало ясно дали се касае до едно деяние, при което са отнети вещи на две пострадали лица, или се касае за две отделни дейния, доколкото се сочи наличието на две отделни лица, пострадали от престъплението. В тази връзка обвинението сочи, че ясно е описано едно единствено деяние, н с две пострадали лица, доколкото посегателството касаело вещи, намиращи се във владението на различни лица. В тази връзка се позовава на тълкувателно решение № 2/1999 г. на ОНК на ВКС. Сочи се още, че в случая не може да бъде изрично посочено кои вещи принадлежат на единия пострадал и кои – на другия, доколкото двамата пострадали са съпрузи. В обстоятелствената част на обвинителния акт достатъчно ясно било описано в чие владение са се намирали инкриминираните вещи и защо в конкретния случай се приема, че същите са едновременно във владението на две отделни лица. Обвинението счита, че правото на защита на обвиняемата не е нарушено по никакъв начин. Направено е искане да бъде отменено обжалваното определение и да бъде върнато делото на СРС за образуване на съдебно производство по внесения от СРП обвинителен акт.

Подсъдимата и нейния защитник, редовно уведомени за постъпилия частен протест, не са взели становище по него.

Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в жалбата, атакуваното определение и материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Производството пред Софийски районен съд е образувано по обвинителен акт на Софийска районна прокуратура срещу Г. А. Д., ЕГН **********, за това, че на 2.09.2019 г. в гр.

1

София, пл. ****, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – разбит насрещник на заключващия механизъм на входна врата на жилище – отнела чужди движими вещи – парична сума от 2 000 лв.; колие от бяло злато в комплект с обеци със сини камъчета на стойност 680 лв.; медальонче от жълто злато с изобразена Света Богородица на стойност 85 лв.; комплект бижута с камъни „Сваровски“ на стойност 45 лв.; колие с розово сърце на кожена верижка на стойност 10 лв.; пръстен сребърен с розов камък на стойност 25 лв.; сребърна гривна с много висящи камъни различни цветове на стойност 60 лв.; мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „Галакси 3“ на стойност 40 лв.; златна монета Наполеон с изобразено петле от 1905 г., жълто злато 24 карата на стойност 950 лв.; чифт перлени обеци на стойност 20 лв.; перлена брошка на стойност 20 лв. и сешоар „Ровента“ на стойност 15 лв., всичко общо на стойност 3950 лв. от владението на К.С.Т.-Д. и С.И.Д., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1 НК.

В проведеното по делото разпоредително заседание първостепенният съд е приел, че е налице вътрешно противоречие в конструираното обвинение за извършената кражба. С обвинението се поддържало, че е извършено едно деяние, при което са отнети инкриминираните вещи от владението на две отделни лица, което сочело на практика на две отделни деяния (две отделни престъпления, или пък продължаващо престъпление, включващо две отделни деяния). Според първостепенния съд посоченото нарушение внасяло неяснота в обвинителния акт и не можело да бъде коригирано от съдебния състав с крайния му съдебен акт.

Безспорно е, че главното предназначение на обвинителния акт е да формулира обвинението, с което се поставят рамките на доказване на делото и се осъществява правото на защита, и когато в неговото съдържание се съдържат противоречия, то винаги е непълно, неточно и води до съществено нарушение на процесуалните правила, свързани с упражняване правото на защита. В конкретния случай обаче съставът на СГС намира, че не е налице посоченият от СРС порок на обвинителния акт, като същият отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК и при неговото изготвяне не са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на подсъдимата.

Внесеният от държавното обвинение акт, въз основа на който е било образувано съдебното производство, съдържа всички необходими обстоятелства и факти, годни да очертаят предмета на доказване в него. Достатъчно точно е описано престъплението, в което подсъдимата се обвинява, с характеризиращите го фактически обективни признаци – време, място, изпълнително деяние, механизъм на извършване и от чие владение са отнети чуждите движими вещи. Според обвинението вещите, за които се твърди, че са предмет на престъплението, за което е повдигнато обвинение, са били отнети от владението на двамата пострадали, като се твърди, че и двамата са собственици на тези вещи (стр. 3 от ОА), т.е. налице е съсобственост. Посочване на режимът на притежание на вещите не е необходимо с оглед обективните елементи от състава на престъплението. Достатъчно е, че с диспозитива на обвинителния акт е посочено, че вещите са отнети от владението и на двете лица.

Обстоятелството дали вещите принадлежат на двамата пострадали и дали са отнети от тяхното владение, в качеството им на съсобственици, от подсъдимата, подлежи на доказване и следва да бъде обсъдено от съда с крайния му съдебен акт.

По отношение на доводите на първостепенния съд, че е налице неяснота дали не са извършени повече престъпления и дали е налице продължавано престъпление, следва да се отбележи, че в правомощията на прокуратурата е да повдига обвинение, като в случая достатъчно ясно е инкриминирано едно деяние, от което се твърди да са пострадали две лица, като деянието не е усложнено от гледна точка на изпълнителното действие, описано в обвинителния акт, следователно не е налице неяснота дали не се касае до продължавано престъпление.

Посочено е и съответното субективно отношение на извършителя към деянието. В обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени движимите вещи, предмет на кражбата, в извършването на която е обвинена подсъдимата, като същите са индивидуализирани чрез описване на характеристиките и посочване на стойността им. Това е сторено и в диспозитива на обвинителния акт, с което е изпълнено задължението в обстоятелствената част да бъдат посочени всички факти и обстоятелства, обуславящи 2 съставомерността на деянието.

Обвинението е ясно, недвусмислено и не затруднява подсъдимата да го разбере и да изгради адекватна защита срещу него.

С оглед изложеното въззивната инстанция приема, че на досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно 2.02.2023 г. по НОХД № 15060/2020 г. на Софийски районен съд, 132 състав, с което е прекратено съдебното производство по НОХД № 15060/2020 г. и е върнато делото на Софийска районна прокуратура.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на процесуалните действия по внесения обвинителен акт.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3