Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 247 от 17.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 220/2024
Вид
Решение № 247
Подписан
17.06.2024
В сила
22.10.2024
Състав
Радка Димова Чолакова, Антония Кирова Роглева, Катя Стоянова Пенчева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.51,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.113,ал.1,пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.51,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Пловдив, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20245001000220 по описа за 2024 година намери следното:

Производство по чл.258 от ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от ЗД Б. И. АД, ЕИК *********, чрез процесуалния представител адвокат М. Г., срещу постановеното решение №35 от 05.02.2024 г. по търг.дело №182/2023 г. по описа на Окръжен съд Пловдив в частта му, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди над 45 000 лв. до 90 000 лв. за починалата в хода на производството ищца Р. Н . И..

С постановеното решение съдът е осъдил ЗД Б. И. АД, ЕИК *********, да заплати на Б. Г. И., ЕГН **********, Г. Б. Г., ЕГН ********** и Д. Б. Г., ЕГН **********, като правоприемници на Р. Н . И., починала в хода на производството на 24.05.2023 г., сумата в размер на 90 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за претърпените болки и страданията - пряка и непосредствена последица от претърпяното от починалата ПТП на 30.01.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на иска 16.05.2023 г. до 1 окончателното изплащане, както и сумата в размер на 2 350 лв., представляваща законна лихва върху главницата в размер на 90 000лв., за периода от 10.02.2023 г. - датата на предявяване на застрахователна претенция пред ответното застрахователно дружество, до 16.05.2023г. датата на предявяване на иска пред съда.

Видно от подадената въззивна жалба, жалбоподателят-застрахователно дружество е останал недоволен от така постановеното решение частично по отношение на присъденото обезщетение за неимуществени вреди над 45 000 лв. до 90 000 лв., съответстващо на всеки един от правоприемниците на ищцата над 15 000 лв. до 30 000 лв., съответно разноските. Не е съгласен с определения размер на обезщетението, счита, че е завишено и несъобразено с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Не е съгласен с извода на съда относно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, който според него не е съобразен с доказателствата по делото, в т.ч. с показанията на свидетеля В. Ч.. Изложил е подробни съображения. Моли да се отмени решението в обжалваната част и отхвърли исковата претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над 45 000 лв. до 90 000 лв., или за всеки един от правоприемниците на ищцата - над 15 000 лв. до 30 000 лв. Претендира разноските.

Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от Б. Г. И., ЕГН **********, Г. Б. Г., ЕГН ********** и Д. Б. Г., чрез процесуалния им пълномощник адвокат М. З., с който се счита същата за неоснователна по подробно изложени аргументи срещу оплакванията в нея. Моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Първоинстанционното решение е връчено на жалбоподателя на 22.02.2024 г., а въззивната жалба е подадена по пощата на 28.02.2024 г., което е в двуседмичен срок от връчване на решението. Ето защо, тя е депозирана в срок, съгласно чл.275 от ГПК, както и от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Подлежи на разглеждане по същество.

2

Основният спор във въззивното производство се отнася до приноса на ищцата за настъпването на вредоносния резултат в съответствие с разпоредбата на чл.51,ал.2 от ЗЗД и до приложението на чл.52 от същия закон при определяне размера на обезщетението, дали е завишен спрямо претърпените болки и страдания в резултат на процесното произшествие.

Когато увреденият е допринесъл за увреждането, обезщетението може да се намали, съгласно разпоредбата на чл.51,ал.2 от ГПК. Това изисква на първо място да бъде надлежно релевирано защитното възражение от страна на застрахователното дружество пред първоинстанционния съд, а след това да бъде доказано по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела, чрез установяване на конкретни действия или бездействия на пострадалото лице, с които то е способствало за настъпване или улесняване на вредоносния резултат.

В случая ищцата е описала в исковата молба пътнотранспортното произшествие, от което е получила увреждания и от което претендира неимуществени вреди. На 30.01.2023 г. в гр.Ч. се придвижвала с помощно средство бастун покрай паркоместата пред хотел Ч. в посока от север на юг, с цел отиване до поликлиниката. При преминаване покрай паркирал автомобил, след като видяла, че в него няма хора, решила да пресече пътното плаатно в близост до автомобила. Тръгнала зад автомобила, но изведнъж той потеглил на заден ход и с много голяма сила я блъснал със задната си броня. Паднала на пътното платно на лявата си страна. Водачът и оказал помощ, като я закарал в ФСМП гр. Ч., от където била насочена към СПО към УМБАЛ Проф.Д-р.Ст.К. АД в гр. С. З.. След направени рентгенови изследвания били установени следните травматични увреждания: счупване на горния край на раменната кост на левия горен крайник, счупване на долния край на лъчевата кост на левия горен крайник и счупване на капачката на дясното коляно.

Поставили ортези за носене около 25 дни на ръката и 45 дни на коляното, тъй като ищцата имала други здравословни проблеми и взела решение за безоперационно лечение. Ищцата посочва, че произшествието и получените от него травматични увреждания са нарушили обичайния и начин на живот.

Наложило се да ползва за повече от месец чужда помощ в ежедневните си дейности и тоалет. В началото била изцяло на легло, защото не можела изобщо да се изправя, тъй като патерицата изисквала здрава ръка, а ищцата не 3 можела да разчита на лявата си ръка да поеме тежестта на тялото и. След около 2-3 месеца започнала да става и да се мъчи да стъпва на десният крак, но била много нестабилна. Започнала рехабилитация в домашни условия.

Произшествието и се отразило изключително негативно на психиката и. Била принудително лишена от социални контакти. Наложило и се да търпи болки и страдания, значителни неудобства. Влошило се качеството и на живот.

Твърди, че виновен за произшествието е водачът на автомобила, който я е блъснал на заден ход, за което му е съставен АУАН по чл.40,ал.1,предл.2 от ЗДвП, тъй като се движил на заден ход, без да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението. Образувано било и ДП №******** по описа на РС В. п., гр.П., впоследствие прекратено по нейно желание.

На база тези твърдения счита, че за болките и страданията в резултат на произшествието следва да и бъде присъдено застрахователно обезщетение в размер на 90 000 лв.

Ответникът е представил отговор, с който оспорва механизма на произшествието, описан в исковата молба, и наличието на виновно и противоправно поведение на водача В. Ч.. Счита, че вина единствено носи пешеходката, която не се е движила по един от двата тротоара, които се намират в района на паркинга, а на пътното платно в момент, в който по него се е движил процесния лек автомобил. При условие на евентуалност, твърди, че е налице съпричиняване от страна на ищцата, тъй като се е движила по пътното платно, непоследствено зад паркиралите автомобили в момент, в който по платното за движение е потеглил и се е движил процесния автомобил. Оспорва и посочените увреждания, тъй като от медицинската документация в болницата не се установява да има счупване на лявата лъчева кост в долния и край – в описанието на рентгеновите изследвания е записано счупв. на колес в ляво, което не може да се каже какво означава и дали не е техническа грешка. Няма данни как е протекло възстановяването на ищцата.

Страните са представили допълнителна искова молба, съответно допълнителен отговор за уточнение на твърденията, съответно възраженията.

При така разменените становища се установява в случая, че защитното възражение е отправено с отговора срещу исковата молба надлежно при условие на евентуалност и следва да се прецени дали е основателно с оглед 4 наведените оплаквания доказателства. във въззивната жалба на база събраните

Разпитан, като свидетел на страната на ответника, е водачът на лекия автомобил В. Ч.. От показанията му се установява, че той се е огледал в огледалата и се е обърнал преди да потегли на заден ход, като се е движил със скорост 5-6 км/ч. Нямало други автомобили или препятствия, които да ограничават видимостта му. Произшествието настъпило на пътното платно, някъде по средата, като пешеходката се движила зад автомобила и според него неправилно - “не се движеше по правилния път, защото пешеходната пътека беше някъде около 50 м. нагоре“.

Приложено е воденото досъдебно производство, както и е назначена съдебно автотехническа експертиза. Вещото лице е изследвало механизма на произшествието – пешеходката е пресичала преди сблъсъка ул.П. Я. от юг на север, лекият автомобил Ф. М., peг.№** **** ** е бил паркиран на паркомясто. При потегляне и движение на заден ход в посока югоизток, блъска пешеходката. Посочени са мястото на сблъсъка /на 0.60 м. - 0.80 м. източно и на 3.50 м.- 3.60 м. южно от приетия ориентир 1/О1/, скоростта на движение на лекия автомобил – Va = 7,54 км/ч. и на пешеходката - Vn = 4,90 км/ч. Според вещото лице водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да не допусне настъпване на ПТП при конкретната пътна обстановка, а пешеходката – при пресичането на улицата не е възприела лекия автомобил като опасност за ПТП и поради това е предприела пресичането на пътното платно от юг на север, но не е имала възможност да предотврати настъпването на ПТП при конкретната пътна обстановка.

Според констатациите на експертизата техническата причина за произшествието е предприемането на маневра за движение на „заден ход“ от страна на водача на процесния лек автомобил, без той да се убедил посредством огледалата за задно виждане, че зад лекия автомобил няма опасност за настъпване на ПТП – в случая пешеходката, както и възприемането на възникналата опасност от негова страна със закъснение от 2,69 сек.

Установява се, че при стартирането на лекия автомобил и последващото потегляне на заден ход, пешеходката се е намирала зад него. Тя не се е появила от някъде, не е пресичала зад траекторията на движение на лекия 5 автомобил. Водачът, преди да започне движение назад, е бил длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и, че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. През задното обзорно стъкло - вътрешното огледало за следене на пътната обстановка назад и двете странични огледала, той е имал видимост назад, което му е позволявало да следи пътната обстановка зад своя автомобил през това обзорно стъкло и двете странични огледала, като е посочена видимата зона спрямо габаритите на автомобила.

В устните си обяснения при приемане на заключението в съдебно заседание вещото лице поддържа констатациите си. Тъй като не са оспорени и са изготвени от професионалист на база събраните доказателства, вкл. и след изслушване на водача на лекия автомобил, съдът намира, че следва да ги възприеме. Въз основа на тях не може да се направи извод, че пешеходката с поведението си е причинила вредоносния резултат, намирайки се зад процесния лек автомобил при неговото потегляне назад на паркинга.

Съгласно чл.25,ал1 от ЗДвП, при каквито и да е маневри, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства, какъвто е настоящия случай, или да влезе между тях, или др., преди да започне маневрата, водачът трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, а съгласно чл. 40 от закона, преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и, че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство. Водачът не е спазил именно това си задължение при движение назад, с което е причинил произшествието и увреждания на ищцата, за което негово деяние му е наложено административно наказание.