Решение № 390 от 24.09.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. П., 24.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди Д. и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20255200500423 по описа за 2025 година

С решение № 1292 от 19.03.2025 г., постановено по гр.д. № 20245220101960 по описа на Районен съд – П., е осъдено, на основание чл.

200, ал.1 КТ, във вр. ал. 3 КТ, „МБАЛ П.” АД, ЕИК: 130072241, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Б.“ № 15, да заплати на Б. Н. М., ЕГН **********, с адрес: с. К., ул. „Ч.“ № 5, сума в размер на 12 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от трудова злополука, настъпила на 04.06.2021 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.06.2021 г. г. до окончателното изплащане на задължението.

Осъдено е, на основание чл. 200, ал. 1, във вр. ал. 3 КТ, „МБАЛ П.” АД, ЕИК: 130072241, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Б.“ № 15, да заплати на Б. Н. М., ЕГН **********, с адрес: с. К., ул. „Ч.“ № 5, сумата в размер на 7 817 лв., обезщетение на основание за пропуснати ползи, представляващи разлика между полагащото се брутно трудово възнаграждение и получените обезщетения за временна неработоспособност за периода от 04.06.2021 г. до 30.11.2021 г. г., вследствие на претърпяна трудова злополука на 04.06.2021 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.

Осъдено е „МБАЛ П.” АД гр. П., ЕИК: 130072241, със седалище и адрес 1 на управление гр. П., ул. „Б.“ № 15, да заплати на адвокат В. Г. П. от АК П., със съдебен адрес: гр. П., ул. „М.“ № 5, на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2, във вр. с чл.36, ал.2 ЗА, адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцата в размер на 2 561,70 лв..

Осъдено е, на основание чл.78, ал.6 ГПК, във вр. с чл. 83, ал.1, т.1 ГПК, „МБАЛ П.” АД гр. П., ЕИК: 130072241, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Б.“ № 15, да заплати по сметка на Районен съд - П. сумата от 2 302,68 лв., представляваща разноски в производството по гр. д. 1960/2024 г. на РС - П..

Решението е постановено при участието на Община Септември, ЕИК:

000351825, с адрес гр. Септември, ул. „Александър Стамболийски“ № 37А, като трето лице помагач на страната на жалбоподателя МБАЛ П. АД, ЕИК:

130072241.

Против така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от МБАЛ П. АД, чрез адв. Г., с изложени оплаквания за неправилност, необоснованост и постановяването му в противоречие с процесуалния и материалния закон. Твърди се на първо място, че решението било постановено по нередовна искова молба, тъй като в нея не бил посочен механизмът на настъпване на уврежданията и с тези си действия съдът ограничавал правото на защита на въззивника. Твърди се, че съдът не се бил произнесъл по всички възражения, направени в отговора на исковата молба, в това число липсвали мотиви относно възражението за нищожност на Разпореждане от 21.06.2021 г. на ТД на НОИ, с което инцидентът бил признат за трудова злополука. Пресъздава се правната уредба на установяването на трудовата злополука с краен извод, че в разпореждането липсвали мотиви, които го правели нищожно. Също така съдът не бил отговорил на довода, че Регламент №1338/2008 на Европейския парламент и Съвета бил приложим в настоящия случай, тъй като по силата на този Регламент инцидент, възникнал по време на отиване или връщане от работа, не се приравнявал на трудова злополука. Налице било и съществено противоречие между даденото обяснение в съдебно заседание по реда на чл. 176 от ГПК и мотивите на издаденото разпореждане, тъй като било установено, че ищцата не се е прибирала по обичайния път при връщането си от работа, а била минала по друг път, но нормата на Закона предвиждала движение по обичайното трасе.

Неправилно РС бил приел, че не е налице съпричиняване от страна на ищцата за възникване на инцидент, доколкото минавайки по различен маршрут от обичайния, това било проява на груба небрежност от нейна страна.

Обезщетението за неимуществени вреди било завишено по размер, тъй като не било установено от доказателствата по делото, че лечението е продължило през периода 04.06.2021 г. – 30.11.2021 г.; твърдението е, че самият 2 оздравителен процес на ответника е продължил 35-40 дни, като останалата част от времето било посветено на рехабилитация и раздвижване. Неправилно било решението и в частта, с която са присъдени пропуснати ползи, тъй като е било обсъждано съпричиняването от страна на ищцата.

Искането е решението на РСП. да бъде отменено като неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Липсва изявление от страна на жалбоподателя, какво според него трябва да бъде решението на съда. Претендират се разноски и за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Б. М., чрез нейния процесуален пълномощник - адв. П., с подробно изложени мотиви на всички доводи във въззивната жалба и с краен извод за правилност на обжалваното решение. Искането е първоинстанционното решение да бъде изцяло потвърдено. Претендират се разноски и за тази инстанция.

От третото лице Община Септември не е постъпил писмен отговор.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против МБАЛ П. ищцата Б. М. е твърдяла, че е работила по трудово правоотношение в „МБАЛ- П.” АД гр. П., считано от 02.11.2015 г., като към 04.06.2021 г. е заемала длъжността „медицинска сестра” във Второ вършено отделение на „МБАЛ-П.” АД. Твърдяла е, че за времето от 19:30 часа на 03.06.2020 г. до 07:30 часа на 04.06.2020 г. изпълнявала задълженията си по трудово правоотношение във Второ вътрешно отделение на „МБАЛ-П.” АД. След приключване на нощната смяна на 04.06.2021 г., докато се прибирала по обичайния си път в дома си в с. К., в 10:00 часа се подхлъзнала и паднала на улица „Д. и о.” в селото. Почувствала силна болка в рамото и нямала сили да изправи. Нейна позната, която я видяла, й помогнала и я завела до дома си, за да се съвземе.

В 10:25 часа М. позвънила на свой съсед да дойде с неговия автомобил и да я закара до дома й. Надявала се, че болките в рамото са от натъртване и ще отшумят. Към 12:00 часа обаче болките станали нетърпими и тогава помолила съседа си да я закара до Спешното отделение на МБАЛ - П. АД. След извършения преглед там на място в 12:30 часа, се установило счупване в рамото. На 04.06.2021 г. в 14:13 часа била приета по спешност в отделение ОТО на МБАЛ - П.. След рентгенография на раменната става се установило, че има фрактура на шийката на дясната раменна кост. Същият ден била 3 оперирана, като й било извършено открито наместване на фрактурата с репозиране и вътрешна фиксация, дислоцирана фрактура на десен хумерус с 2 К-игли. Поставен бил дрен. Направена била имобилизация тип „Дезо”.

След извършените интервенции М. била в невъзможност да се обслужва сама.

Била изписана от отделението ОТО на МБАЛ-П. на 07.06.2021 г. с окончателна диагноза: S 42.20 Счупване на горния край на раменната кост (хумерус), закрито. По време на престоя в болницата чувствала силна болка, поради което приемала обезболяващи. Поради претърпяната травма била във временна неработоспособност за периода 04.06.2021 г. - 30.11.2021 г., установено с издадени болнични листове.

След изписването от болницата изпитвала големи трудности с ежедневното обслужване, снабдяване с храна и нейното приготвяне, като това ставало с помощта на близки и приятели. Не можела да поддържа нормална хигиена, включително и да се изкъпе сама, тъй като имобилизацията на ръката не й позволявала. Продължавала изпитва силни болки, които потискала с аналгин, аулин и други аналгитици. Трудно заспивала и се будела много често нощем от болка при преместване на тялото и ръката. Страданията й били големи, психически била подтисната.

На 09.07.2021 г. били свалени иглите в ОТО при МБАЛ-П. АД под анестезия, а на 13.07.2021 г. ищцата започнала физиотерапия под контрола на физиотерапевт. Физиотерапевтът установил силно ограничени движения в дясната раменна става и дясна лакътна става. Изпитвала болки при движения и слабост на крайника и продължавала да взема болкоуспокояващи. Отново била подпомагана в ежедневието от близки и познати, тъй като не можела, а и не трябвало да вдига нищо тежко с дясната си ръка. Трудностите в поддържането на хигиената продължавали.

Провела няколко курса на физиотерапия за периода 13.07.2021 г. - 23.08.2021 г., от които състоянието й не се подобрило съществено, тъй като и след физиотерапията ищцата все още чувствала болки и продължавала да взема болкоуспокояващи. Отново била подпомагана в ежедневието от близки и познати, тъй като не можела, а и не трябвало да вдига нищо тежко с дясната си ръка. Трудностите в поддържането на хигиената продължавали, имала трудности и със заспиването. Постепенно започнала да се обслужва. Твърдяла е, че към настоящия момент при промяна на времето, както и при натоварване, чувства болки и тръпнене на мястото на счупване.

Твърдяла е, че на 01.12.2021 г. трудовият й договор с МБАЛ - П. АД бил прекратен със Заповед № 126 от 30.11.2021 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ по взаимно съгласие, по изразено писмено заявление с вх. № 12446 от 30.11.2021 г. на М. до изпълнителния директор на МБАЛ- П..

4

Поддържала е, че претърпяното увреждане на здравето й представлява трудова злополука. От работодателя „МБАЛ-П.” АД била изготвена Декларация за трудова злополука вх. № 5 101-12-27 от 10.06.2021 г., подадена до ТП-НОИ-П.. От ТП-НОИ - П. било издадено разпореждане № 38 от 21.06.2021 г., с което на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, злополуката от 04.06.2021 г. била приета за трудова, на основание чл. 55, ал. 2 КСО. Като официален удостоверителен документ разпореждането се ползвало с материалната доказателствена сила за приемането на трудова злополука, както и за осъществени удостоверените в него факти.

Поддържала е, че на налице са предпоставките на чл. 200, ал. 1 КТ и не са налице правоизключващите основания по чл. 201, ал. 1 и ал. 2 КТ, за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от работодателя за настъпила трудова злополука с ищцата при завръщането й по обичайния път от работното място, до мястото, където живее.

Искането е да бъде осъден ответникът да заплати й заплати обезщетение за имуществени вреди /пропуснати ползи/ от трудовата злополука, които са довели до временната й неработоспособност за периода от датата на увреждането до 30.10.2021г., в размер на 7 817 лв., представляващо разликата между получаваното обезщетение поради временна нерабоспособност и размерът на брутното трудово възнаграждение, ведно със законна лихва от датата на увреждането 04.06.2021 г., до окончателното плащане, както и обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в размер на 12 000 лв., ведно със законна лихва от датата на увреждането до окончателното плащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „МБАЛ-П.” АД оспорва предявените искове по основание и размер. Счита, че същите са неоснователни и необосновани. Не е оспорено, че към 04.06.2021 г. - 01.11.2021 г. страните са били в трудово правоотношение и че за времето от 19:30 часа на 03.06.2024 г. до 07:30 часа на 04.06.2021 г., ищцата е изпълнявала задълженията си по него при ответника.

Ответникът е поддържал, че изложената в обстоятелствената част на исковата молба фактическа обстановка е непълна, неточна и невярна и че исковата молба е нередовна, доколкото не се съдържали достатъчно данни за твърдяната трудовата злополука, механизма на извършването на увреждането, респективно мястото, където се е случила злополуката. От твърденията в исковата молба не ставало ясно дали ищцата се е подхлъзнала, спънала или е паднала, слизайки от таксито или след това, както и мястото, където се е случила злополуката, а данните за тези обстоятелства в представените доказателства били непълни и противоречиви.