Определение № 639 от 05.12.2024, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 639 гр. Разград, 05.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20243300500447 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 във вр. с 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на "Профи кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752, гр. София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Е.К. против разпореждане № 1523/31.10.2024 г., постановено по ч. гр. дело. № 789/2024 г. по описа на РС - Кубрат, само в частта му с която съдът е отхвърлил заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против К. В. Я. за заплащане в полза на заявителя на парични задължения 1268,62 лв., договорно възнаграждение за периода от 10.07.2023 г. до 05.08.2024 г. върху главницата по сключен договор за потребителски кредит № 40017760410, както и за съдебни разноски над определения от съда размер.

В частната жалба се застъпва становище за незаконосъобразност на разпореждането в отхвърлителната част, предвид на това, че заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката от която заявителят черпи права, а по отношение на отхвърлената договорна лихва също счита разпореждането за неправилно, отново заявявайки, че дължима е цялата претендирана главница, а от там и договорната лихва. Прави се искане за отмяна на разпореждането в атакуваните части и за уважаване на заявлението по чл. 410 ГПК по отношение на възнаградителната лихва.

При извършената проверка по реда на чл. 278 от ГПК, окръжният съд намери частната жалба за допустима, като подадена в срок, от легитимирана страна-заявител срещу акт, подлежащ на разглеждане по реда на настоящото производство.

По същество на същата съобрази следното:

Частният жалбоподател "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752, гр. София, е сезирал РС – Кубрат със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу К. В. Я., произтичащо от Договор за потребителски кредит № 40017760410 от 31.05.2023 г. и конкретно за следните суми: 3000 лева неплатена главница по Договор за потребителски кредит N° 40017760410; неплатено договорно възнаграждение в размер на 1268.62 лева, дължимо за периода от 10.07.2023 г. до 05.08.2024г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 1200 лева; неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 2100 лева; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 500 лева, начислени на 09.10.2023 г., неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране, 1 начислени на 25.07.2023 г.; лихва за забава в размер на 392.93 лева, дължима за периода от 11.07.2023 г. до 05.08.2024 г., законна лихва в размер на 243,66 лв., дължима от 05.08.2024 г. до 29.10.2024г., както и разноски по делото.

Районният съд е отхвърлил, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, в частите за заплащане на следните суми: неплатено договорно възнаграждение в размер на 1268.62 лева, дължимо за периода от 10.07.2023 г. до 05.08.2024г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 1200.00 лева; неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 2100,00 лева; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 500 лева, начислени на 09.10.2023 г.; неплатена такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени на 25.07.2023 г.; лихва за забава в размер на 392.93 лева, дължима за периода от 11.07.2023 г. до 05.08.2024 г., законна лихва в размер на 243,66 лв., дължима от 05.08.2024 г. до 29.10.2024г., както и за съдебни разноски над определения от съда размер.

Видно от представения към заявлението договор за потребителски кредит, сключен на 31.05.2023 г. на К. В. Я. е предоставена в заем сумата 3000.00 лева, която той се е задължил да върне на заемодателя в срок от 36 месеца, чрез 36 бр. месечни погасителни вноски в размер на 146,09 лева, при ГПР 48.37 % и годишен лихвен процент по заема – 0,11% на ден, и обща сума, дължима от заемателя – 5259,00 лв., вкл. възнаградителна лихва, като допълнително е посочено, че заемателят е избрал и закупил пакети от допълнителни услуги Фаст и Флекси съответно в размери от 1200,00 лв. и 2100,00 лв., които също са платими на вноски, с което общо дължимата месечна вноска е станала в размер на 237,75 лева и общо дължима от заемателя сума по договора е станала в размер на 8559,00 лева.

Видно от мотивите на атакуваното разпореждане, за да постанови частичния отказ заповедният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 19, чл. 10а и чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, както и на чл. 26 от ЗЗД.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК искането по чл. 410 ГПК се отхвърля когато "се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това", като нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) дефинира неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, като "уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя".

С изменението на ГПК (ред. ДВ. бр. 100/2019 г. ) в чл. 7, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящия договор за потребителски кредит, въз основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми, като това задължение на съда произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.

Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор и общи условия, по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Република България. Разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК е категорична, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. При постигнатите между страните договорки по договора, при съобразяване на дадената в заем сума от 3000 лева, месечното задължение по изплащане на кредита за посочената главница, заедно със стойността на закупения пакет допълнителни услуги е видно, че в случая ГПР реално надхвърля 65,2% (изчислен към 2

04.12.2024 г. на база ОЛП – 3.04% + 10 пункта). Възражението на жалбоподателя, че няма задължение да изготвя и посочва методика за формиране на ГПР, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент е несъстоятелно. Законът за потребителския кредит вменява задължение на заемодателя да посочи в договора за кредит взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите – чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, без да прави разграничение между вида на лихвените проценти (променлив лихвен процент или фиксирана лихвена надбавка), които формират възнаграждението на кредитодателя.

В настоящия случай е налице хипотезата, при която търговецът, с цел да извлече за себе си поголяма печалба от предвидените ограничения в ЗПК, е въвел клаузата за закупуване на пакет/и за ДУ, осъществявайки агресивна нелоялна търговска практика. Клаузата несъмнено е неравноправна, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Неравнопоставеността на тази клауза води до недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането й и с оглед конкретните параметри на договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения законов минимум, т. е. договорът за потребителски кредит е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност – в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на пакет за допълнителни услуги.

Предвид изложеното, окръжният съд приема, че частната жалба е неоснователна. Атакуваното с нея разпореждане на РС Разград се явява правилно и законосъобразно в частта с която е отказано да се издаде заповед за изпълнение в полза на заявителя за посочените в разпореждането суми. При установената по делото недействителност на договора, то по същия не може да се търси на договорно основание и възнаградителна лихва. В необжалваната част разпореждането е влязло в сила.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на "Профи кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752 против разпореждане № 1523/31.10.2024 г., постановено по ч. гр. дело. № 789/2024 г. по описа на Районен съд - Кубрат, в частта му с която съдът е отхвърлил заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против К. В. Я. за заплащане в полза на заявителя на парични задължения за неплатено договорно възнаграждение в размер на 1268.62 лева, дължимо за периода от 10.07.2023 г. до 05.08.2024г., както и за съдебни разноски над определения от съда размер.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3