Определение № 3917 от 21.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3917 гр. София, 21.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Мария Д. Кавракова Аршева

Петър В.. Сантиров като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100608059 по описа за 2024 година

По делото е постъпила молба от 30.10.2025 г. от повереника на ЧО и ГИ М. А.

– адв. А. П., с която се иска решение № 712/23.10.2025 г., постановено по в.н.о.х.д. № 8059/2024 г. по описа на СГС, НО, XVII-ти състав, да бъде допълнено, като изрично се посочи, че върху увеличения от въззивния съд размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди – от 4 000 лева на 6 000 лева, се дължи законна лихва, съобразно петитума на предявения граждански иск и постановеното от първата инстанция.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като се запозна със събраните материали по делото, намери за установено следното.

С присъда от 28.02.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 10225/2020 г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав, Й. П. А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 от НК и на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години. На основание чл. 45 от ЗЗД Й. А. е осъден да заплати в полза на ЧО и ГИ М. А. сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди заедно със законната лихва върху сумата, считано от 23.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като гражданският иск в останала му част е отхвърлен като неоснователен.

С решение № 712/23.10.2025 г., постановено по в.н.о.х.д. № 8059/2024 г. по описа на СГС, НО, XVII-ти състав, е изменена присъда от 28.02.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 10225/2020 г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав, като е увеличен размерът на присъденото в полза на ЧО и ГИ М. А. обезщетение за неимуществени вреди от 4 000 лева на 6 000 лева и присъдата в останалата й част е потвърдена. Т.е. въззивният съд се е намесил единствено в размера на главницата на уважения граждански иск, като изрично е потвърдил присъдата в останалата част, включително в частта, с която вече е присъдена законна лихва от 23.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

Настоящият състав намира, че молбата на повереника, с която се иска допълване на въззивното решение, е процесуално недопустима, по следните 1 съображения.

В НПК са изчерпателно уредени способите за проверка, изменение, отмяна и възобновяване на съдебните актове по наказателни дела – въззивно и касационно обжалване, както и възобновяване на наказателни дела по влезли в сила присъди и решения. НПК не урежда производство по допълване на постановено въззивно решение. Разпоредбата на чл. 88, ал. 1 от НПК предвижда, че гражданският иск в наказателното производство се разглежда по правилата на НПК, а доколкото в него няма съответни правила – по ГПК. Това субсидиарно прилагане на ГПК се отнася до процесуалния ред за разглеждане на гражданския иск (събиране на доказателства, доклад по иска, доказателствена тежест и пр.), но не и до реда за постановяване, обжалване и стабилитет на наказателните съдебни актове, който е изцяло и изчерпателно уреден в НПК. Поради това институтът на допълване на решението по чл. 250 от ГПК не може да бъде въвеждан по аналогия в наказателния процес нито по отношение на присъдата, нито по отношение на въззивното решение, дори когато съдът се произнася по гражданския иск в рамките на наказателното дело. Противното разбиране би означавало разширително тълкуване на процесуалните способи за промяна на съдебни актове в наказателното производство, което е недопустимо с оглед принципа на правната сигурност и стабилитета на съдебните актове. По изложените съображения настоящият състав приема, че правен ред за допълване на постановеното въззивно решение по НПК не е предвиден, поради което така направеното искане е процесуално недопустимо и не подлежи на разглеждане по същество.

Независимо от недопустимостта, съдът намира за необходимо, за пълнота на изложението, да отбележи следното.

С първоинстанционната присъда изрично е постановено, че се присъжда обезщетение за неимуществени вреди „ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.11.2019 г. до окончателното изплащане“. Въззивният съд само е увеличил размера на обезщетението от 4 000 лева на 6 000 лева и е потвърдил присъдата в останалата част. Следователно, въззивното решение не отменя и не изменя присъдената от първоинстанционния съд законна лихва, а само коригира размера на главницата. При действието на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД законната лихва за забава се дължи по силата на закона върху дължимата парична сума от момента на забавата до окончателното изплащане. С увеличаването на размера на присъденото обезщетение въззивният съд определя окончателния размер на дължимата главница, върху която, по силата на закона и първоинстанционната присъда, потвърдена в останалата част, се дължи законна лихва от 23.11.2019 г. С други думи, липсата на изрично повторение в диспозитива на въззивното решение на формулировката за законната лихва не означава, че лихвата не се дължи, нито пък обосновава извод, че съдът не се е произнесъл по това искане. Произнасяне по лихвата има – в първоинстанционната присъда, която е потвърдена в останалата част, а въззивният съд само е изменил размера на главницата.

Воден от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима молба от 30.10.2025 г. от повереника на ЧО и ГИ М. А. – адв. А. П., с която се иска решение № 712/23.10.2025 г., постановено по в.н.о.х.д. № 8059/2024 г. по описа на СГС, НО, XVIIти състав, да бъде допълнено, като изрично се посочи, че върху увеличения от въззивния съд размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди – от 4 000 2 лева на 6 000 лева, се дължи законна лихва, съобразно петитума на предявения граждански иск и постановеното от първата инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3