Определение № 3203 от 19.12.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3203 гр. Бургас, 19.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Нася Ив. Япаджиева

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Въззивно частно гражданско дело № 20232100501869 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 423 ГПК и е образувано по подаденото възражение по чл.

423 ГПК от „Булевард България Дивелъпмънт“ ЕООД чрез адв. Р.Тетрадова против Заповед за изпълнение № 2387/15.08.2023г. по ч. гр. д. № 4414/2023 г. на БРС.

Твърди се, че заповедта не е била надлежно връчена на длъжника и да заповедта узнали на 02.11.2023г. след обаждана на ЧСИ Г.Михалев , а при направена справка по ч.гр.дело № 4414/23г. установили, че заповедта е връчена на лицето А. П. на 22.08.2023г., но същото не е служител на дружеството. Така дружеството било лишено от възможността предвидена в чл. 414 ГПК да подаде възражение и да оспори издадената заповед за изпълнение на парично задължение.

Заявено е искане за приемане на възражението против заповедта за изпълнение и за връщане на делото на БРС за продължаване на производството с указания по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Към възражението са приложени писмени документи, които се иска да се приемат като доказателства.

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилото възражение по чл. 423 ГПК, взе предвид следното:

По подадено Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Ди Ес Хоум“ ООД против „Булевард България Дивелъпмънт“ ЕООД - длъжник на БРС е издал Заповед № 2387/15.08.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. С разпореждане № 3775 от 10.11.2023 г. заповедният съд е приел, че Заповедта е била надлежно връчена на „Булевард България Дивелъпмънт“ ЕООД и е разпоредил издаването 1 на изпълнителен лист. Видно от изисканото ч. гр. д. № 4414/2023 г. на БРС, съдът е приел, че Заповедта е надлежно връчена на длъжника „Булевард България Дивелъпмънт“ ЕООД, на основание чл. 50, ал.1 във вр. с ал.3 ГПК на 22.08.2023г. Видно от разписката в същата е отбелязано връчване на 22.08.2023г. на мястото на „получател“ е записано името – А. П. – служител и е положен подпис. Съобщението е връчено на адреса посочен в търговския регистър като седалище и адрес на управление - гр. Бургас, ул. Транспортна № 37, ет.2.

Представена е Справка за актуално състояние на трудови договори към 03.11.2023г. в която лицето А. П. не е посочено като лице с което дружеството да е в ТПО.

Видно от изисканата от ЧСИ Г.Михалев Покана за доброволно изпълнение, по издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20237030400383 по описа на ЧСИ Г.Михалев с per. № 703 и с район на действие Окръжен съд Бургас, и ПДИ до длъжника „Булевард България Дивелъпмънт“ ЕООД е връчена на 19.10.2023г. на А. П. – упълномощено лице, като връчването е на адреса на дружеството - гр. Бургас, ул.

Транспортна № 37, ет.2.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Нормата на чл. 423 ГПК предвижда ред за защита на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение в няколко хипотези, когато той е бил лишен от възможност да оспори вземането, защото: заповедта не му е била връчена надлежно; не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства; не е могъл да подаде възражение поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее; заповедта не му е връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България. При наличие на една от тези хипотези, длъжникът може подаде възражение до въззивния съд, пред който следва да се докаже наличието на предпоставките по чл. 423, ал. 1 ГПК.

В настоящия случай длъжникът твърди, че заповедта не му е връчена надлежно (чл. 423, ал. 1, т. 3 ГПК), тъй като е връчена на лице което не е работник или служител на дружеството.

Съдът намира за неоснователно твърдението на длъжника, че е налице нередовно връчване на заповедта за изпълнение, тъй като призовкарят е посетил адреса на който е седалището на дружеството и на лице което се е намирало на адреса и представило се за служител – А. П. е връчило съдебните книжа. Призовкаря е изпълнил точно разпоредбата на чл.50, ал.3 ГПК, като същия няма задължение да изисква трудовия договор на лицето и съответно може да връчи на всеки служител или работник който е съгласен да приеме книжата.

Същото това лице в един по късен момент е получило ПДИ по образуваното изпълнително дело въз основа на изп.лист издаден по ч.гр.дело №4414/2023г. в което е посочило, че е упълномощено лице, поради което настоящия състав счита ,че неправилното посочване като „служител“ в разписката за връчване на заповедта, не опорочава 2 връчването. Явно, е че става въпрос за упълномощено лице, което към дата 22.08. 2023г. се е намирало на адреса вписан в търговския регистър на дружеството и се е представило като служител на дружеството.

Ето защо съдът намира възражението на Булевард България Дивелъпмънт“ ЕООД за неоснователно.

Мотивиран от така изложените съображения, Бургаският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА подаденото на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК възражение на длъжника „Булевард България Дивелъпмънт“ ЕООД, ЕИК 204493023 със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. Сердика 2Б, ет.1 чрез адв. Р.Тетрадова против Заповед № 2387/15.08.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК издадена по ч. гр. д. № 4414/2023 г. по описа на РС Бургас.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3