Определение № 48 от 15.01.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 48 гр. Монтана, 15.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно частно гражданско дело № 20241600500615 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 577 от ГПК, образувано по частна жалба на хххх“ АД, представлявано от Вх С против определение от 3 декември 2024 г. на съдия по вписванията при Районен съд - Монтана.

Жалбоподателят „ххххх АД твърди, че отказът на съдията по вписванията е неправилен като постановен в нарушение на материалния и на процесуалния закон.

Посочва, че възбрната върху имотите е била наложена в хода на изпълнително производство и не представлява обезпечителна мярка, наложена в производство по обезпечение на иск. След успешно проведената публична продан, при която жалбоподателят е придобил собствеността върху имотите, обезпечителната мярка и постигнала целта си и необходимостта от нея е отпаднала, а като приобртател на имотите жалбоподателят има правен интерес да поиска заличаването й. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и вместо него МОС да постанови съдията по вписванията да извърши поисканото заличаване на възбраната.

Частната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирано да обжалва лице.

Разгледана по същество тя е основателна.

С молба от 3 декември 2024 г. ххххх АД, представлявано от адв. Г. Т , е заявило искане за заличаване на възбрана върху недвижим имот с идентификатор 4ххххпо кадастралната карта и кадастралните регистри с адрес гр. М ул. „хххх№ хх ведно с построени в него 19 сгради.

С обжалваното определение съдията по вписванията е постановил отказ вписаната възбрана да бъде заличена. В мотивите на обжалвания акт от една страна 1 след позоваване и цитиране на разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ПВ, е посочено, че искането не е направено от лицето, което е наложило възбраната (ЧСИ Уляна Димоларова). От друга страна е прието, че купувачът на публична продан е легитимиран да сезира съдията по вписванията с искане за заличаване на вписаната възбрана върху придобитите на публична продан недвижими имоти, но само когато същата е наложена по изпълнителното дело, по което е извършена и публичната продан. Посочено е още, че в случая се касае за наложена обезпечителна мярка.

От приложените към заявлението писмени доказателства се установява, че с постановление от 4 септември 2015 г. върху имот с идентификатор хххх по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. М и построените в него 19 сгради е била наложена възбрана на основание чл. 449, ал. 2 от ГПК от частен съдебен изпълнител У. Димоларова по изп. д. № 20158580401045.

Имотите са били изнесени на публична продан по изп. д. № 20167480400446 по описа на ЧСИ Мая Иванова, която е приключила с възлагането им на “хххх АД с постановление от 21 юни 2016 г. То е влязло в сила на 1 юли 2016 г. и от този момент собственик на имотите е „х“ АД. Кхххато такъв дружеството има правен интерес да поиска заличаване на възбраната.

Тя е била наложена в рамките на изпълнителен процес и няма характера на обезпечение на иск. Целта й е да осигури запазването на имотите до провеждане на публичната продан. След успешното провеждане на проданта и възлагането им възбраната се явява безпредметна, защото е постигнала целта си.

Това, че възбраната е наложена по едно изпълнително производство, а публичната продан е проведена по друго, не променя изводите на съда. След като имотът вече не е собственост на длъжника по изпълнението, то ново принудително изпълнение върху същия обект не може да бъде насочено, независимо по кое изпълнително производство.

Съдията по вписванията се е позовал на т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 10.07.2018 г. по тълк. д. № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС (според която вписаните по изпълнително дело възбрани не се заличават след провеждане на публичната продан на възбранения имот, освен в изрично предвидените от закона случаи, а в мотивите към тази точка е посочено, че след влизане в сила на постановлението за възлагане, придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, но само ако тя не му е противопоставима и не брани права), но е пропуснал да съобрази законодателната промяна в чл. 433 от ГПК, приета след постановяване на тълкувателното решение. В новата ал. 4 на чл. 433 от ГПК е постановено, че вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред. Това означава, че възбраната има действие от 2 момента на вписването й до нейното заличаване и че се запазва поредността на вписванията и съответно противопоставимостта на правата на купувача по публичната продан, на взискателя и на присъединилите се кредитори по изпълнителното дело спрямо правата на лица, вписали актове след вписването на възбраната, независимо че по-късно тя е заличена. Целта е запазване на възбранения имот от изменение, повреждане и унищожение или разпоредителни сделки до изнасянето му на публична продан и удовлетворяване на паричното вземане на взискателя от цената на продадения имот. Тази цел е постигната, когато влезе в сила постановлението за възлагане и е платена цената. С нейното постигане и съобразно новата разпоредба на чл. 433, ал. 4 от ГПК запазването на възбраната след публична продан не е оправдано, тъй като тя е изпълнила функциите си (в този смисъл: определение № 211 от 17.12.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 3222/2020 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС, определение № 161 от 05.10.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 1507/2020 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС, определение № 72 от 28.04.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 532/2020 г., г. к., І г. о. на ВКС).

Реализираната публична продан е основание за заличаване на вписаните върху продадения имот възбрани. Купувачът на публичната продан в качеството си вече на собственик е легитимиран да иска заличаване на наложените възбрани върху придобития от него имот. Във връзка с това неправилно е поставеното като условие в мотивите на обжалваното определение искането за заличаване на вписана възбрана да изхожда от съдебния изпълнител, който я е наложил. Практиката е категорична, че непредприемането на действия от страна на длъжностното лице да съобрази чл. 31 от ПВ със законовата регламентация не може да обоснове отказ на съдията по вписванията да заличи възбраната (определение № 211 от 17.12.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 3222/2020 г., II г. о. на ВКС).

От изложеното следва, че жалбоподателят като купувач на публичната продан, придобил имотите възбранени в хода на изпълнително производство, има право да иска заличаването на възбраната, поради което отказ от такова заличаване е незаконосъобразен и актът, с който той е постановен, следва да бъде отменен, а поисканото със заявлението действие следва да бъде извършено.

На основание горното МОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 3 декември 2024 г. на съдията по вписванията при Районен съд - Монтана, с което е отказано заличаване на възбрана, вписана в Служба по вписванията – Монтана с вх. № 6295/10.09.2015 г., акт № ххх том ххх наложена с постановление от 04.09.2015 г. по изп. д. № 20158580401043 по описа на ЧСИ Уляна Димоларова, с рег. в КЧСИ № 858 и с район на действия СГС, по отношение на 3 имотите посочени в заявление с вх. № 5123/03.12.2024 г., като незаконосъобразно.

ВРЪЩА преписката на Служба по вписванията при Районен съд – Монтана ДА СЕ ИЗВЪРШИ заличаване на възбрана, вписана в Служба по вписванията-гр.

Монтана, под вх. №ххххх., акт № хх том хх, наложена с постановление от 04.09.2015 г. по изп. д. № 20158580401043 по описа на ЧСИ Уляна Димоларова, с рег. в КЧСИ № 858 и с район на действия СГС, по отношение на имотите посочени в заявление с вх.

№ 5123/03.12.2024 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4