Решение № 58 от 23.06.2026, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. С., 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Ив. Цветков при участието на секретаря Борянка Н. Михова в присъствието на прокурора М. В. Д. като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Частно наказателно дело № 20264230200162 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.155 и сл. от Закона за здравето.

Постъпило е Предложение от Районна прокуратура – Габрово за задължително настаняване и лечение на лицето Д. Л. Б. от гр.С., на осн. чл.157 и чл.162 от Закона за здравето / ЗЗ /.В него се сочи, че в Районна прокуратура - Габрово е образувана преписка по повод постъпила молба от нейната майка М. В. С., в която се излагали данни, че в резултат на употребата на наркотични вещества дъщеря й Д. Л. Б. често изпадала в състояния, които не можела да контролира – държала се грубо, ставала агресивна, поради което счита, че може да посегне на себе си, на нея и на мъжа, с когото живее на семейни начала.Получавала закани от дъщеря си, че ще ги заколи докато спят.Напоследък състоянието на Б. се влошило – излизала нощем, връщала се сутринта, видимо употребила наркотични вещества, като през повечето време се държала неадекватно.От приложената справка от ДПБ – С. се установявало, че Б. е настанявана за лечение еднократно с хоспитализация в ДПБ – С., с диагноза „Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба или употребата на други психоактивни вещества.Вредна употреба“.В заключение се излага твърдението, че към настоящия момент психичното състояние на Д. Л. Б. представлява опасност за околните и е налице реална опасност същата да извърши престъпление.От материалите по преписката, можело да се направи извод, че Б. попада в кръга на лицата по чл.146, ал.1, т.1 от Закона за здравето и спрямо нея са налице предпоставките по чл.155 от Закона за здравето.

1

Прокурорът счита, че са налице предпоставките на чл.155 във връзка с чл.146, ал.1, т.1 от ЗЗ и предлага да се постанови задължително настаняване и лечение в ДПБ – С. на Д. Л. Б. от гр.С..

Защитникът на привлеченото лице заявява, че в интерес на привлеченото лице е да бъде лекувано, но моли задължителното лечение да бъде при амбулаторна форма.

Привлеченото лице смята, че няма нужда от лечение, тъй като не страда от психично заболяване, тестовете му за употреба на нарксотични вещества били отрицателни, а експертизата по делото била изготвена без да бъдат направени и взети предвид необходимите изследвания.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

В свидетелските си показания М. В. С. и С. С. Г. потвърждават изнесеното в сигнала до РП – Габрово.

По делото бе изискана и приложена информация от РУ – МВР гр.Несебър, от която се установява, че на 01.06.26 г. автопатрулен екип от същото управление, при обход в к.к.Слънчев бряг е забелязал лице от женски пол, което се държало неадекватно, било с нож в ръка и притеснявало минувачите.При извършената проверка на самоличността й, било установено, че това е лицето Д. Л. Б..По време на проверката същата се държала неадекватно и при опит да бъде проведена беседа с нея говорела несвързано и не успяла да даде логично обяснение защо е с нож в ръка.Заявила, че към момента е безработна и обикаля около паркираните автомобили, защото имала желание да подкара МПС.Заявила, че има свръхсили, които не можела да контролира и, че иска умишлено да извърши престъпление.За случая било докладвано на ОДЧ и лицето предадено на колеги за транспортиране до ЦПЗ Бургас.След преглед от лекарпсихиатър било дадено заключение, че към момента няма критерии за настаняване по спешност, лицето е с вредна употреба на наркотици, вероятно настояща интоксикация.Предложено било доброволно лечение, но лицето отказало.На 06.06.26 г. автопатрулен екип от РУ – Несебър получил сигнал от ОДЧ за жена, която се опитва да открадна автомобил и минувачи са й направили граждански арест.На място били установени лицата, подали сигнала в управлението, като след разговор с тях било констатирано, че паркирали автомобила си, за да разтоварят багаж.В последствие забелязали, че на шофьорското място е седнало момиче, което не познават.При разговор с него, същото станало агресивно и започнало да говори, че я преследват непознати лица, които не знае какво ще й направят, както и, че е двойник на други лица и има мисия за изпълняване.Служителите на МВР установили самоличността й – Д. Л. Б., която обяснила, че причината да влезе в автомобила била, че чула гласа на своя приятелка, която имала нужда от помощ и трябва да я спаси.

Изслушана бе комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза, 2 която не бе оспорена от страните и съдът прие като правилна и мотивирана.Според заключението на вещите лица Д-р А. Р. А. и Р. Д. Д., освидетелстваната Д. Л. Б. страда от психично заболяване „Психични и поведенчески разстройства, вследствие комбинирана употреба на психоактивни вещества.Психотично шизофреноподобно разстройство“.Заболяването попада в посочените от чл.146, ал.1, т.1 от ЗЗ психически разстройства, които в обострената си фаза предизвикват сериозно нарушение на психичните функции и изискват специални здравни грижи.Поради заболяването си в момента може да извърши деяние със значителна обществена опасност или да представлява опасност за себе си или околните и да застраши здравето си.Вещите лица препоръчва задължително стационарно лечение в ДПБ – С., да неопределен срок, но не повече от три месеца.При освидетелстваната липсва критична оценъчност и съзнание за психично заболяване.В описаното състояние Д. Б. не е способна да изразява информирано съгласие за лечение.В съдебно заседание вещите лица поддържат депозираното от тях заключение.

Съдът също е на становище, че в случая са налице както медицинските, така и юридическите предпоставки на чл.155 от ЗЗ и е необходимо задължително настаняване на Д. Л. Б. от гр.С..Както вече бе посочено по-горе, от заключението на комплексната съдебно – психиатрична и психологична експертиза безспорно се установява, че Д. Л.

Б. страда от психично заболяване, което е сред тези, посочени в разпоредбата на чл.146, ал.1, т.1 от ЗЗ.От същото заключение безспорно се установява също така, че заболяването и състоянието й в момента крият риск от извършване на общественоопасно деяние, а също така може да застраши сериозно нейното здраве.Съдът счита, че заключението на вещите лица е ясно, обосновано и не възниква съмнение в неговата правилност.Съобразявайки се със становището на вещите лица и тяхното заключение, съдът намира, че в случая са налице, както медицинските, така и юридическите предпоставки за постановяване на задължително лечение по смисъла на ЗЗ.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл.155 от ЗЗ и е необходимо задължително настаняване на Д. Л. Б. от гр.С..Предложението на Районна прокуратура Габрово е основателно и следва да се уважи със законните последици.Привлеченото лице следва да бъде настанено задължително на лечение – стационарна форма за неопределен срок от време, до настъпване на предвидените в ЗЗ условия за прекратяване на лечението, но не повече от три месеца.

Съгласно разпоредбата на чл.164, ал.2 от ЗЗ Директорът на ДПБ – С. следва да се задължи на всеки три месеца да представя съдебно – психиатрична експертиза на привлеченото лице Д. Л. Б. в Районен съд гр.С., с оглед преценката за наличие на предпоставки за прекратяване или за продължаване на задължителното настаняване и 3 лечение.

Съгласно разпоредбата на чл.162, ал.3 от ЗЗ и тъй като лицето не може да изразява информирано съгласие за лечението, съдът счита, че М. В. С. - майка на освидетелстваната, следва да бъде назначена за лице от кръга на близките й, което да изразява информирано съгласие за лечение.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОСТАНОВЯВА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО НАСТАНЯВАНЕ И ЛЕЧЕНИЕ - стационарна форма - на лицето Д. Л. Б. от гр.С., ЕГН **********, страдаща от „Психични и поведенчески разстройства, вследствие комбинирана употреба на психоактивни вещества.Психотично шизофреноподобно разстройство“, в Държавна психиатрична болница гр.С., за неопределен срок до отпадане на предпоставките, но не повече от 3 месеца, съгласно чл.164, ал.2 и 3 от ЗЗ.

НАЗНАЧАВА М. В. С. - майка на Д. Л. Б., за лице, което да изразява информирано съгласие за лечението й съгласно чл.162, ал.3, изр.първо от ЗЗ.

ЗАДЪЛЖАВА Директора на ДПБ – С. на всеки три месеца, считано от влизане на решението в сила, да представя съдебно – психиатрична експертиза на привлеченото лице Д. Л. Б. в Районен съд гр.С., с оглед преценката за наличие на предпоставки за прекратяване или за продължаване на задължителното настаняване и лечение.

Направените по делото разноски остават в тежест на държавата.

ОБЖАЛВАНЕТО на Решението за задължително настаняване и лечение на Д.

Л. Б., НЕ СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО МУ.

Препис от решението, след влизането му в сила да се изпрати на ДПБ гр.С., както и на М. В. С. - майка на Д. Л. Б., за сведение и изпълнение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровски окръжен съд в 7 дневен срок от днес.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

4