Решение № 63 от 12.01.2023, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 63/12.1.2023г. гр. Пловдив, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, в открито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА при секретаря

Христина Николова и участието на прокурора Кичка Казакова, като разгледа докладваното от председателя Мариана Шотева адм. дело № 2228 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба на Р. О.Ч. с адрес ***, чрез адв. С.Н., преупълномощен от адв. Г.М.срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 за присъждане на сумата от общо 10 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до крайното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, които са в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив за периодите от 01.01.2017 г. до 30.12.2018 г. и от

21.09.2020 г. до 21.06.2021 г.

Твърди се по отношение на помещенията, в които е бил настаняван, неосигуряване на достатъчно жилищна площ; липса на вентилация, следствие от което не е имало достатъчно свеж въздух, довело до задух и кашлица у ищеца; лошо състояние на тоалетните – с неработещи казанчета, липса на прегради, липса на работещи чешми или умивалници, а и същите не са шумоизолирани, което го лишава от уединение; в един период от време се твърди, че „Г-н

Б.…, когато е пребивавал в 4-ти отряд не е имал санитарен възел в килията и му се е налагало да ползва кофи и туби за облекчаване на физиологичните си нужди“; лошо състояние на банята – л.св. се къпят заедно по 30-40 човека при налични само 5-6 душа, от които тече или гореща или ледено студена вода; наличие само на един прозорец с големина 1,00/0,50 м. (само за уточнение, съдът намира, че ищецът вероятно е допуснал техническа грешка, като е изписал, че същият е с големина 1 кв.м. на 0,50 кв.м.), следствие от което липсват достатъчно светлина и свеж въздух; вследствие на течове по водопроводни тръби по стените и тавана са се развивали мухъл и плесен; липса на вътрешна и външна изолация на стените, следствие от което отоплението е затруднено и имало случаи, в които ищецът не може да заспи от студ; непредоставяне на достатъчно дебели завивки, като на молбите за предоставяне на такива, надзирателите са отговаряли, че не разполагат с такива; спалното и постелъчно бельо се сменяло изключително рядко, което създава предпоставки за развъждане на дървеници и бълхи; непредоставяне на препарати за почистване на тоалетните и спалните помещения; липса на достатъчно мебели, а малкото налични били счупени.

С горното се презюмира нарушаване правата по чл. 3 от

Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от ЗИНЗС.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.) и на разноски, съгласно представен списък.

Ответникът –

Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - София чрез процесуалния си представител юриск. Ч. счита така предявените претенции за неоснователни и недоказани, поради което настоява за отхвърлянето им. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на

Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за частична основателност на исковите претенции.

Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

По отношение на първия исков период (от 01.01.2017 г. до 30.12.2018 г.) се установява, че ищецът е постъпил в Затвора Пловдив на 09.11.2018 г., като:

- от 09.11.2018 г. до 26.11.2018 г. вкл. е пребивавал в Приемно отделение, като няма представени данни в коя стая е бил настанен и с колко други л.св. е пребивавал;

- от 27.11.2018 г. до 20.12.2018 г. вкл. е пребивавал на Шести пост в спално помещение № 12, което е с площ от 41,65 кв.м. без санитарния възел, с три отваряеми прозореца с размери 1,50/1,10 м., 1,00/1,10 м. и 1,00/1,10 м. и санитарен възел с площ от 2,56 кв.м. с един отваряем прозорец с размери 0,30/1,15 м. За този период също няма данни с колко други л.св. е пребивавал ищецът в това спално помещение, посочва се единствено в представената справка, че в Затвора Пловдив и в системата на ГДИН единственият меродавен документ, от който може да се направи справка за броя на л.св. по спални помещения, е „Сведение за разпределение и движение на лишени от свобода“, което пък по утвърдената „Номенклатура на делата със срокове за съхраняване на ГДИН и териториалните й поделения“ – ТС-НО-5, утвърдено със Заповед № Л-42/02.01.2020 г. на Главния директор на ГДИН и утвърдена от Държавната агенция „Архиви“, се съхранява за срок от три години;

- от 21.12.2018 г. до 30.12.2018 г. вкл. (доколкото не се посочва изрично до коя дата е пребивавал в това спално помещение и която дата е крайната такава на този исков период) е пребивавал на Шести пост в спално помещение № 17, което е с площ от 28,75 кв.м. без санитарния възел, с един отваряем прозорец с размери 1,00/1,00 м. и санитарен възел с площ от 3,14 кв.м., с един отдушник, с диаметър 110. За този период също не е предоставена информация за броя на л.св., настанени в това спално помещение по изложените по-горе причини.

По отношение на втория исков период (от 21.09.2020 г. до 21.06.2021 г.) се установява, че ищецът е постъпил в Затвора Пловдив на 21.09.2020 г., като:

- от 21.09.2020 г. до 05.10.2020 г. вкл. е пребивавал в Приемно отделение, в спално помещение „ОП-1“, което е с площ от 26,47 кв.м. с капацитет до 6 л.св., без санитарния възел, с два отваряеми прозореца с размери 0,50/1,18 м. и 0,97/1,18 м. и санитарен възел с площ от 2,80 кв.м. с един отваряем прозорец с размери 0,30/1,18 м., с две осветителни тела. В периодите от 25.09.2020 г. до 26.09.2020 г. вкл. и от 30.09.2020 г. до 05.10.2020 г. вкл. в това спално помещение са били настанени между 7 и 9 л.св., а в останалите – до 6 л.св.;

- от 06.10.2020 г. до 21.05.2021 г. вкл. е пребивавал на Шести пост в спално помещение № 17, което е с площ от 28,75 кв.м. с капацитет до 7 л.св. без санитарния възел, с един отваряем прозорец с размери 1,00/1,00 м. и санитарен възел с площ от 3,14 кв.м., с един отдушник, с диаметър 110. В периодите от 09.10.2020 г. до 12.10.2020 г. вкл., от 16.10.2020 г. до 17.10.2020 г. вкл., от 20.11.2019 г. до 13.12.2020 г. вкл., от 15.12.2020 г. до 17.12.2020 г. вкл., от 08.01.2021 г. до 18.03.2021 г. вкл. и от 02.04.2021 г. до 05.04.2021 г. вкл. в това спално помещение са били настанени 8 л.св., а в останалите – до 7 л.св.

Установява се по отношение на двата престоя на лицето в Затвора Пловдив, че във всеки санитарен възел л.св. имат достъп до течаща студена вода, като е осигурен достъп до течаща топла вода, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, а работещите, какъвто ищецът е бил за определен период, имат достъп до баня всеки работен ден. Банята е обща, подът на която е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи. Отоплението се осъществява чрез централно-локално парно през отоплителния сезон. Спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването на стаите е по желание на лишените от свобода, които могат да правят това чрез отваряне на прозорците, като съгласно становище от 13.09.2022 г. на ИФЗ НС „ФЛКР“ инсп. Е. К. (л.37) никога не е имало проблем стаята да бъде проветрявана и не би следвало да има мухъл. Хигиената в спалните помещения се осъществява също от настанените, които за целта получават съответните прибори, както могат и да ги закупуват от лавката на Затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от близките им, съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си. С постъпването в затвора на всеки л.св. се осигурява комплект спално бельо и завивки, а при желание от страна на л.св., домакинът осигурява колкото комплекта са необходими. Отделно от това, л.св. имат право да получават и от своите близки спално бельо и одеяла, т.е. да използват лични такива в ротация със служебни.

Прането става по усмотрение на самия л.св. - в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките, в подкрепа на което е представен Седмичен график на служебната пералня в Затвора Пловдив (л. 45). Съгласно цитираното по-горе становище, сушенето на дрехите става по няколко начина – когато се перат в пералнята, те се сушат в сушилната машина, а когато се перат от л.св., има пригодени простори в общото помещение на поста или отвън на карето. За периода на изтърпяване на наказанията на л.св. Ч. *** не са правени основни ремонти на стаите, но са извършвани текущи ремонти като своевременна смяна на течащи кранчета, отстранявани са течове, сменяни са осветителни тела и не е допускано да има счупени прозорци, тъй като същите са подменяни своевременно. През 2017 г. е извършено боядисване на общите помещения на л.св., дограмата е подменена с нова (ПВЦ), поставен е гранитогрес в общите умивални.

Относно ДДД обработките за двата искови периода са представени протоколи за извършени услуги (л. 18-32), като се установява от прието по делото становище от 12.04.2022 г., изготвено от ИФЗ НС „ФЛКР“ инсп. Е. К. (л. 37), че ГДИН сключва централен договор за обработка на всички помещения в затворите и общежитията към тях, има утвърден график, по който се извършва ДДД обработка на помещенията. Установява се също така, че през първия период на пребиваване в Затвора Пловдив ищецът е бил назначен на работа в „Обособено производство“, където има отработени общо четиридесет работни дни, а при престоя си в Приемно отделение, не е подавал молби или жалби, свързани с лоши битови условия или други форми на причиняван му дискомфорт.

Като свидетел по делото е разпитан Й.К.В.. От показанията на същия се установява, че е пребивавал заедно с ищеца в Затвора Пловдив, откъдето се познават, но не са били в едно спално помещение, тъй като ищецът е бил в килия № 17 на Шести пост, а свидетелят – в килия № 5 на същия пост. По отношение на килия № 17 посочва, че в нея са пребивавали между 7 и 9 л.св., имало е прозорци, била е пребоядисана, стояла е няколко месеца затворена, тъй като е течало някакво разследване и доколкото си спомня, умишлено е била запалена, лятно време в нея не можело да се стои, тъй като се напичала през целия ден от слънцето, нямало е баня в стаята и постоянно течаща вода. Според свидетеля, в стая № 17 и в стая № 18 нямало постоянен достъп до вода – най-много два часа в денонощието да имало вода и л.св., за да имат питейна вода и за миене за зъби, ходели да си наливат в пластмасови шишета в общото умивално помещение. Ищецът имал чести здравословни проблеми (страдал е от диабет и е имал високо кръвно) и е посещавал медицинския стационар, за което свидетелят знае, тъй като е работел като санитар в медицинския център на затвора през 2020 г. Твърди, че в затвора имало много дървеници и хлебарки, нямало изолация и през зимата било много студено и лично свидетелят е подавал много сигнали в ГДИН за отоплението, тъй като парното се спирало вечер в 8 часа, а се пускало сутрин в 6 часа, в целия затвор нямало течаща топла вода, такава имало в обособената зала за баня в средата на затвора, но за да се отиде до нея, трябвало да се мине през двора по хавлия. В банята затваряли между 6 и 8 л.св., заключвали ги за 30 минути и след това по кърпа трябвало да се мине на студено през двора, за да се върнат в стаята. Свидетелят посочва, че като нямало течаща вода, ползвали кофа с капак за уриниране в килията. С подръчни материали си правили маси и столове, като в стаите имало единствено шкафчета, които били изпочупени и легла, но матраците били с много дървеници – минавали да пръскат за дървеници и хлебарки, но нямало ефект. Одеялата, които раздавала администрацията, били негодни, защото били от 60-те години от „затворни казарми“, иначе имали право да ползват лични чаршафи и одеяла, но трябвало да си ги перат сами, защото пералнята на затвора през последните две години не функционирала. Хигиената в стаите се поддържала от настанените в тях л.св., като един път в месеца раздавали по 1 литър веро и сапуни, но не тоалетни, а за пране.