Определение № 32272 от 04.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32272 гр. София, 04.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20261110110322 по описа за 2026 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу К. Х. И. след развило се електронно заповедно производство по ч. гр. дело № 732/2026 г. по описа на РС Монтана.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

С отговора на исковата молба ответникът представя доказателство за вписан отказ от наследството на неговия баща Х Д И, за когото от ищеца се навеждат твърдения, че е придобил процесния имот. Ето защо съдът намира, че произнасянето по направените от ищеца искания за допускане на СТЕ и ССчЕ със задачи, посочени в исковата молба, следва да бъде отложено за първото по делото съдебно заседание след ангажиране на становище от ищеца по представеното доказателство и заявено поддържане на искането за допускане на посочените експертни заключения.

Съдът намира за основателно доказателственото искане на ищеца за задължаване на трето неучастващо по делото лице – Столична община, район Люлин по реда на чл. 192 ГПК да представи посочения в исковата молба заверен препис от документ за собственост за процесния недвижим имот, доколкото касае установяването на относими по делото факти. На третото лице следва да се връчи депозираната към исковата молба молба по чл. 192 ГПК.

Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото, като с оглед данните по делото, съдът намира, че спорът не е подходящ за задължително насочване на страните към медиация.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства по опис, обективиран в същата.

1

ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 192 ГПК Столична община, район Люлин да представи в едноседмичен срок от съобщението намиращия се при тях договор за покупко-продажба от 17.06.1992 г., сключен въз основа на Заповед № ***/90 г. от 08.08.1991 г. за недвижим имот с адрес: гр. *** от лицата Х Д И, ЕГН ********** и Д Ц И, ЕГН **********.

ДА СЕ ВРЪЧИ на Столична община, район Люлин депозираният към исковата молба препис от молба по чл. 192 ГПК /л. 8 от делото/, като й се укаже, че в случай че не представи в едноседмичен срок от съобщението посочения в молбата документ, ще бъде наложена глоба.

ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане изготвянето на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза за първото по делото открито съдебно заседание, след ангажиране на становище по представеното от ответника доказателство.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 05.11.2026 г. от 09:30 часа, за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложението към него.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, както следва:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на цена на доставена топлинна енергия, такса за дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу К. Х. И. за сумите, както следва: 642,78 EUR (шестстотин четиридесет и два евро и 78 цента) главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законна лихва от 05.03.2026 г. до изплащане на вземането, 91,23 EUR (деветдесет и едно евро и 23 цента) мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 15.08.2024 г. до 18.02.2026 г., 2,70 EUR (два евро и 70 цента) главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законна лихва от 05.03.2026 г. до изплащане на вземането, 0,63 EUR (нула евро и 63 цента) мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 16.07.2023 г. до 18.02.2026 г., както и направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 8,32 EUR (осем евро и 32 цента) и държавна такса в размер на 12,54 EUR (дванадесет евро и 54 цента).

След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 153 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г. на ответника топлинна енергия, като той не заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответникът, като наследник на Х Д И, е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. ***, аб. № 414045. Твърди, че припадащата се част от наследството на ответника е 1/6 част, равняваща се на претендираните в настоящото производство суми. Твърди, 2 че ответникът е изпаднала в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да осъди ответника да заплати претендираните вземания. Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор ответникът оспорва предявените срещу него искове, като сочи, че е направил отказ от наследството оставено от неговия наследодател Х Д И, поради което не е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове.

По исковете по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.

150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и наследодателя на ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендираните размери, както и задължение за заплащане на цена за извършване на услугата дялово разпределение.

При доказване наличието на дълг в тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията си.

По исковете чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълговете на падежа/след получаване на поканата.

УКАЗВА на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца, че не сочи доказателства, че е отправил, а ответникът е получил покана да заплати дължимата такса за дялово разпределение.

УКАЗВА на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК на ответника, че не сочи доказателства за установяването на разпределените в негова доказателствена тежест факти.

ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да спестят време и разходи.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3