Решение № 1452 от 12.03.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 11310/2022
- Вид
- Решение № 1452
- Подписан
- 12.03.2024
- В сила
- 12.03.2024
- Състав
- Здравка Иванова, Яна Борисова, Наталия Петрова Лаловска
Цитирани разпоредби
- чл.154,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1452 гр. София, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Здравка Иванова
Членове:
Наталия П. Лаловска
Яна Борисова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100511310 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 6605 от 16.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 65649, по описа на СРС за 2021 г., 75 състав, ЗА "Б.И." АД е осъдено да заплати на основание чл.411,ал.1 от КЗ на ЗАД "Алианц България" сумата от 552,30 лв. - обезщетение за имуществени вреди, причинени на лек автомобил "Шкода Фабия", с рег.№ ******* от ПТП, реализирано на 23.02.2019 г. , ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.11.2021 г. до окончателното плащане, както и разноски по делото в размер на 590 лв.
Производството по настоящото дело е образувано по повод въззивна жалба, подадена от ЗД "Б.И." АД, против решението в неговата цялост. Жалбоподателят излага оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като моли същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковата претенция бъде отхвърлена. Сочи, че механизмът на ПТП не бил доказан по делото, а оттам и чия е вината за настъпването му. Показанията и на двамата свидетели - водачи на автомобилите, участвали в ПТП, били противоречиви, като сочели различен механизъм на настъпване на произшествието, като нямало причина показанията на свидетеля П.И. да не бъдат кредитирани от съда, тъй като същите били последователни и логични.
Въззиваемото дружество в законоустановения срок е подало писмен отговор, с който е оспорило подадената въззивна жалба, като е направило искане същата да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
1
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
По отношение на правилността на решението, съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.411 от КЗ. За да бъде уважен като основателен, в тежест на ищеца е докаже наличието на валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение между него и увреденото лице по имуществена застраховка "Каско", валидно застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на щетата по застраховка "Гражданска отговорност", настъпилото ПТП и сочения механизъм, причинените вреди, тяхната стойност и причинно-следствената връзка между ПТП по вина на застрахования при ответника водач и вредите.
Безспорно е между страните наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Каско" между ищеца и собственика на увредения автомобил, както и наличието на валидно застрахователно отношение между ответника и сочения за причинител на щета по застраховка "Гражданска отговорност". Безспорно е също така какви са причинените шети, тяхната стойност, както и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение.
Единственият спорен между страните въпрос е какъв е механизмът на ПТП и оттам чия е вината за настъпването му - на водача на автомобил "Пежо 306", застрахован при ответника, или на водача на автомобил "Шкода Фабия", застрахован при ищеца.
Съгласно чл.154,ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
По делото е прието заключение на съдебна автотехническа експертиза, което съдът кредитира поради неговата логичност и обоснованост, съгласно което от техническа гледна точка причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил "Пежо 306", който при маневра за потегляне от паркирано положение не осигурил безопасна дистанция, вследствие на което настъпило ПТП с паркиращия пред него лек автомобил "Шкода Фабия".
Разпитани са и водачите на двата автомобила. Съдът кредитира показанията на свидетеля М. Г. - водач на "Шкода Фабия", тъй като показанията му са вътрешно безпротиворечиви, логични и последователни, кореспондират и с останалите доказателства по делото - схемата, описана в двустранно подписания констативен протокол, причинените щети, както и заключението на автотехническата експертиза.
Свидетелят сочи, че при паркиране пред хранителен магазин напред, другият автомобил потеглил в този момент също напред и го ударил отзад в бронята. Съдът не кредитира показанията на свидетеля П.И., доколкото показанията му се явяват в противоречие с останалите доказателства по делото, като същите са изолирани.
Съдът намира, че така събраните доказателства са достатъчни, за да се установи механизмът на ПТП, както и да се създаде сигурно убеждение у съда, че е налице виновно поведение на водача на автомобила, застрахован при ответника, което да стои в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. По делото, с изключение на показанията на свидетеля П.И., които съдът не кредитира поради тяхната изолираност,липсват ангажирани други доказателства, установяващи поведение на водача на автомобила, застрахован при ищеца, което да стои в причинно-следствена 2 връзка с ПТП, поради което оплакванията на въззивника в тази насока са неоснователни.
Ето защо решението, с оглед неговата правилност, следва да бъде изцяло потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед неоснователността на подадената въззивна жалба, право на разноски има въззиваемият. Същият е поискал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв., като е представил доказателства за заплащането му, поради което следва да му бъде присъдено.
Такава мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 6605 от 16.06.2022 г., постановено по гр.д.
№ 65649, по описа на СРС за 2021 г., 75 състав.
ОСЪЖДА ЗД "Б.И." АД, ЕИК: ******* да заплати на ЗАД "Алианц България", ЕИК: ******* разноски, сторени във въззивното производство, в размер на 360 лв. с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280,ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3