Решение № 15257 от 30.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15257 гр. София, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20261110107086 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 121505/17.04.2026 г./ на „..........“ АД срещу ......“ АД, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 238.05 евро – остатък от регресно вземане в качеството му на застраховател по имуществена застраховка „Каско“ по щета № ********** за вредите по лек автомобил марка „Д.“, с рег. № ....., причинени от ПТП, настъпило на 21.12.2024 г. в гр. София, ведно със законната лихва за периода от 13.03.2026 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че към процесната дата е бил налице валидно сключен договор по застраховка „Каско“ между него и собственика на лек автомобил марка „Д.“, с рег. № ......

Излага, че на 21.12.2024 г. в гр. София водачът на лек автомобил марка „Т.“, с рег. № ....., поради движение с несъобразена скорост и неспазване на дистанция ударил движещия се пред него лек автомобил марка „Д.“, с рег. № ....., при което последният бил увреден.

Посочва, че във връзка с това ПТП при него е образувана щета № **********, по която ищецът е определил застрахователно обезщетение в размер на 1 239.89 евро /евровата равностойност на 2 425.03 лв./. Поддържа, че към момента на събитието водачът на лек автомобил марка „Т.“, с рег. № ....., е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника. Твърди, че е изпратил регресната покана на ответника за сумата от 1 239.89 евро, но получил плащане на сумата от само 1 001.84 евро /евровата равностойност но 1 959.43 лв./, поради което претендира неплатения остатък от регресното си вземане.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че отговорността му се съизмерява с вече платената на ищеца сума от 1 959.43 лв. В тази връзка възразява, че част от щетите не са настъпили в резултат на процесното ПТП, респ. част от извършените дейности и сменените части не са били необходими за отстраняване на щетите от процесното събитие.

Оспорва съответствието на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение с действителната стойност на причинените щети. Счита, че част от ремонтно-възстановителни дейности са надписани. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ.

Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като той може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.

По предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните факти: наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят – ищец да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в твърдения размер за настъпило в срока на договора застрахователно събитие и за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу причинителя на вредата, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, като последното предполага да бъде установено настъпването на описаните в исковата молба имуществени вреди в претендирания размер в резултат на ПТП, реализирано на 21.12.2024 г. в гр. София, причинено от виновното и противоправно поведение на водач, за когото към датата на събитието е съществувала валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответника.

В случая с Определение № 19978/29.05.2026 г., в което е обективиран изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: наличие към процесната дата на действително застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на лек автомобил марка „Д.“, с рег. № .....; наличие към процесната дата на действително застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника за лек автомобил марка „Т.“, с рег. № .....; настъпване на 21.12.2024 г. в гр. София на ПТП, предизвикано виновно от водача на лек автомобил марка „Т.“, с рег. № ....., при което бил увреден лек автомобил марка „Д.“, с рег. № .....; изплащане от ищеца на увреденото лице на застрахователно обезщетение във връзка с процесното събитие в размер на 2 425.03 лв.; получаване от ответника на покана от ищеца за извънсъдебно плащане по регресната му претенция и плащане от ответника на ищеца на сума в размер на 1 959.43 лв.

Съдът намира, че в случая предпоставките, обуславящи ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество на основание чл. 411 КЗ, следва да се считат и за признати от него извънсъдебно с конклудентни действия – с факта на извършеното от него частично плащане, покриващо част от претендираното от ищеца регресно вземане.

Частичното плащане в погашение на процесния дълг, без да се твърди същото да е било недължимо, съставлява извънсъдебно признание за осъществяване на фактите, включени в основанието на вземането.

Ищецът с предявения иск претендира неплатения остатък от регресното си вземане срещу ответника, но в случая е спорно между страните, на първо място, дали всички щети, за които ищецът е заплатил застрахователно обезщетение по имуществената застраховка, са причинени при процесното ПТП. Според заключението на съдебно-автотехническата експертиза всички щети по лек автомобил марка „Д.“, с рег. № ....., са причинени при настъпилото на 21.12.2024 г. в гр. София ПТП. Съдът кредитира заключението в посочената част, тъй като вещото лице е формирало експертния си извод след запознаване с всички документи по делото, които е интерпретирало с прилагане на притежаваните от него 2 специални знания, като неговият извод не е опроверган от други доказателства по делото.

Липсват каквито и да е доказателства автомобилът да е имал стари увреждания към датата на ПТП. Ето защо съдът намира, че всички обезщетени от ищеца щети са резултат именно от процесното ПТП.

Другият спорен въпрос по делото е относно размера на регресното вземане на ищеца, по който въпрос съдът намира следното:

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ /имащ систематично място в Дял Втори КЗ – „Застраховане срещу вреди“/ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Следователно целта на застрахователното обезщетение е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици.

Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/.

Съдебната практика приема, че ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в оторизиран сервиз, щом това е условие за запазване на правата по гаранцията. В този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на производство на автомобила /3, 5 или 7 години – в зависимост от конкретно определения от продавача или производителя гаранционен срок/, този автомобил обективно има характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални.

Следователно при тази хипотеза при настъпване на застрахователно събитие увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено, ако бъдат изцяло заменени повредените авточасти с нови оригинални такива.

От друга страна, функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ от застрахованата отговорност на делинквента предполага размерът на отговорността на застрахователя да е идентичен с размера на отговорността на делинквента, ако не е надхвърлена застрахователната сума /чл. 429 КЗ/. На увреденото лице се дължи съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, т. е. само за непосредствените вреди. В конкретния случай несъмнено увреждането на самите автомобилни части при процесното ПТП, водещо до намаляване на стойността на лек автомобил марка „Д.“, с рег. № ....., представляват такива непосредствени вреди под формата на претърпени загуби. При деликтната отговорност се обезщетява негативният интерес, което означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди деликта, поради което обезщетението следва да бъде равно на паричната сума, необходима за постигането на тази цел. Поради това нормата на чл. 499, ал. 2 КЗ установява принципа на реална обезвреда при определяне размера на застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като релевантният момент, към който се определя стойностният еквивалент на причинената вреда, който не може да надхвърля действителната й стойност, е датата на настъпване на застрахователното събитие. Действителната стойност на причинената вреда се равнява на действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, а те се определят на база средни пазарни цени към датата на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетяването по по-високи цени от средните пазарни цени надхвърля обема на 3 отговорността на делинквента, респ. на неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Застрахователят по имуществена застраховка може да се задължи да заплати извършения ремонт на увредения автомобил в официален сервиз на съответната автомобилна марка, но ако така заплатеното надвишава размера на действително причинените на увредения имуществени вреди, възникналото регресно право срещу застрахователя на делинквента може да бъде удовлетворено само до размера, до който делинквентът отговаря имуществено, т.е. до действителния размер на вредите, определен по средни пазарни цени към датата на увреждането. В нормата на чл. 21, ал. 1 ЗЗД е предвидено т. нар. относително действие на договора, което се изразява в това, че договорът поражда действие между страните, а спрямо трети лица – само в предвидените в закона случаи. При това положение обстоятелството, че между застраховател и застрахован по имуществена застраховка „Каско“ е уговорено ремонтирането на застрахованото имущество да се извършва в официален сервиз, е ирелевантно за третите лица, каквито се явяват делинквентът и неговият застраховател. Когато застраховател по имуществена застраховка предостави на застрахования преференциални условия – такива, чрез които му осигурява подобро обслужване, поема по-големи от обичайните разноски или се задължава за повече, застрахователят носи риска за това, респ. не може да претендира регресни вземания, надвишаващи средната пазарна цена за отстраняване на вредите. Привличайки с по-изгодни условия повече ползватели на застрахователни услуги, застрахователят по имуществена застраховка носи риска, че няма да може да противопостави платените по преференциалните условия суми на другите правни субекти.