Решение № 653 от 15.12.2022, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 786/2022
- Вид
- Решение № 653
- Подписан
- 15.12.2022
- В сила
- 15.12.2022
- Състав
- Петър Узунов, Катя Сукалинска, Ангелина Бисеркова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.116, б."б" · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 653 гр. Благоевград, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Петър Узунов
Членове:
Катя Сукалинска
Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Въззивно гражданско дело № 20221200500786 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№13716/29.08.2022г., подадена от „***“ ЕАД /предишно наименование „***“ ЕАД/, ЕИК **, седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. ***, чрез адв.В. Г., против Решение №466/15.08.2022г. по гр.д.№2870/2021г. по описа на Районен съд-Благоевград в частта, в която е отхвърлен като погасен по давност предявеният от „***“ ЕАД срещу К. И. С., ЕГН **********, гр.Благоевград, ж.к. *** бл.7, вх.1, ап.1 установителен иск до размера на сумата от 261.43 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и услуги по Договор за мобилни услуги от дата 30.09.2017г.; Договор за мобилни услуги от дата 10.07.2016г., изменен с Допълнително споразумение от дата 28.02.2017г.;
Договор за мобилни услуги от дата 01.06.2016г., изменен с Допълнително споразумение от дата 30.09.2017г.; Договор за мобилни услуги от дата 30.09.2017г.; Договор за мобилни услуги от дата 23.02.2017г., изменен с Допълнително споразумение от дата 18.04.2017г., за отчетен период 05.05.2018г. – 04.07.2018г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №403/04.08.2021г. по ч.гр.д.№1990/2021г. по описа на Районен съд-Благоевград.
С въззивната жалба атакуваният съдебен акт се оспорва като неправилен и незаконосъобразен. Изразява се съгласие с приетото от първостепенния съд, че страните по делото са били в облигационни отношения по повод на валидно сключени договори за мобилни услуги, както и че за периода от 05.05.2018г. до 04.07.2018г. задълженията на абоната за потребените услуги възлизали на 261.43 лв., за която сума искът се явявал основателен и доказан.
1
Неправилно обаче районният съд е приел, че горепосоченото вземане било погасено по давност. Този извод на съда бил формиран, без да бъде съобразено обстоятелството, че за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. давност не е текла на основание Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Поради това, за времето от 21.06.2018г. – деня, следващ падежа на най-старото задължение, до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, 3-годишната погасителна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД не е била изтекла. По изложените съображения, до въззивния съд е отправено искане да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно, и вместо него – да уважи предявения установителен иск за сумата в размер на 261.43 лв. Претендират се сторените разноски пред настоящата съдебна инстанция.
В срока по чл.263 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна К. И. С., чрез процесуалния й представител адв.П. З.. В отговора е изразено становище, че първоинстанционното съдебно решение е постановено при правилен анализ на събраните по делото доказателства и в съответствие с приложимите материалноправни норми, поради което и подадената срещу него въззивна жалба се явявала неоснователна. Според въззиваемия районният съд правилно е приел, че претендираното вземане в размер на 261.43 лв. било погасено по давност преди подаване за заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1990/2021г. по описа на Районен съд-Благоевград. Намира, че е недопустимо едва с въззивната жалба ищецът да се позовава на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Настоява, че от претендираната сума следва да се изключи размера на задълженията по Договор за мобилни услуги №617865928/31.05.2017г. за мобилен номер ***, който не бил предмет на настоящото дело. В отговора е отправено искане въззивната инстанция да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно, обосновано и законосъобразно, както и да присъди на въззиваемата страна сторените разноски по делото.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. Представя писмено становище по съществото на спора.
Въззиваемата страна се представлява от упълномощен адвокат, който оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й като неоснователна и недоказана. Подробни съображения по съществото на делото излага в писмена защита.
Въззивната жалба отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна с правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Окръжен съд-Благоевград, след като съобрази материалите по делото и приложимия закон, намира следното:
Производството по гр.д.№2870/2021г. по описа на Районен съд-Благоевград е образувано по искова молба на „***“ ЕАД /сега „***“ ЕАД/ против К. И. С., с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 във вр. с чл.410 от ГПК за установяване дължимостта на вземанията, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по 2 чл.410 от ГПК №403/04.08.2021г. по ч.гр.д.№1990/2021г. по описа на Районен съд-Благоевград, както следва: сумата от 298.71лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури №7273494983/05.06.2018г. за отчетен период на потребление от 05.05.2018г. до 04.06.2018г. на стойност 138.32 лв. и фактура №7274882173/05.07.2018г. за отчетен период на потребление от 05.06.2018г. до 04.07.2018г. на стойност 160.39 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 03.08.2021г. до окончателното плащане на сумата; - сумата от 108.64 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски, от които: 63.92лв. по Договор за лизинг от 18.04.2017г., сключен във връзка с договорен абонаментен номер +359***; и 44.72 лв. по Договор за лизинг от 11.04.2017г., сключен във връзка с договорен абонаментен номер +359***, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението – 03.08.2021г. до окончателното плащане на сумата.
В първоинстанционното решение съдът е приел, че страните по делото са обвързани от валидно сключени договори за мобилни услуги, по силата на които за ответника е възникнало задължение да заплаща договорените месечни абонаментни такси по всеки от договорите съобразно избрания абонаментен план, независимо от потреблението на услуги през съответния период. Приел е, че издадените фактури установяват доставката на изброените в тях услуги, като сумите по фактурите е следвало да бъдат заплатени от ответника най-късно до 18 дни от издаването на всяка фактура, независимо дали същите са получени от абоната. В производството ответникът не бил доказал, че е погасил задължението си, поради което съобразно заключението по съдебно-счетоводната експертиза същото възлизало на сумата от 261.43 лв., представляваща стойността на потребените мобилни услуги, поради което над този размер до пълния претендиран размер от 298.71 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Съдът е приел, че дължимата сума от 261.43 лв. е погасена по давност, тъй като в периода от датата на настъпване на изискуемостта на задълженията по двете фактури – съответно на 21.06.2018г. и на 21.07.2018г., до предявяване на иска по настоящото дело /на дата 03.08.2021г., когато е подадено заявлението за издаване на заповедта за изпълнение/ бил изтекъл тригодишният давностен срок по чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Поради това за сумата от 261.43 лв. искът е отхвърлен като погасен по давност.
По отношение на претендираната сума от 44.72 лв., представляваща дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от 11.04.2017г., сключен във връзка с договорен абонаментен номер +359***, съдът е приел, че ищецът не е доказал в производството сключването на посочения договор, поради което този иск също е отхвърлен. Досежно претенцията за сумата от 63.92 лв., представляваща дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от 18.04.2017г., сключен във връзка с договорен абонаментен номер +359***, съдът е приел същата за основателна. Ищецът бил доказал, че страните са обвързани от валиден Договор за лизинг от 18.04.2017г., чийто срок бил изтекъл на 18.03.2019г. /преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ и по който ответникът не бил платил дължимите 7 бр. лизингови вноски за периода 09.2018г. – 03.2019г., всяка в размер на 7.99 лв., както и един брой лизингова вноска в размер на 7.99 лв., дължима съгласно чл.1, ал.3 от Договора.
3
Първоинстанционното решение е обжалвано единствено в частта, в която е отхвърлен като погасен по давност предявеният от ищеца срещу ответника установителен иск до размера на сумата от 261.43 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и услуги по сключените Договори за мобилни услуги. В останалата част първоинстанционното решение е влязло в законна сила като необжалвано и не е предмет на разглеждане в настоящото въззивно производство.
Обсъждането на събрания доказателствен материал налага извода за правилно установена от районния съд фактическа обстановка. Същата е пълна и кореспондираща с доказателствата, поради което и на основание чл.272 от ГПК съдът препраща към нея.
Направеният от въззивния съд самостоятелен анализ на събраните доказателства води до следните фактически констатации:
От представените по делото в оригинал договори, се установява, че страните са обвързани от валидно сключени договори за мобилни услуги, както следва:
- Договор за мобилни услуги от 30.09.2017г. за мобилен номер 359894739022, с избран абонаментен план Интернет 29.99 лв. и уговорен срок на действие за 24 месеца до 30.09.2019г.
- Договор за мобилни услуги от 10.07.2016г. за мобилен номер 3598***, с избран абонаментен план Нонстоп 29.99 и уговорен срок на действие за 24 месеца до 10.07.2019г., изменен с Допълнително споразумение от 28.02.2017г. към Договора за мобилни услуги, с продължен срок до 28.02.2019г.;
-Договор за мобилни услуги от 01.06.2016г. за мобилен номер 3598***, с абонаментен план Нонстоп 29.99, с уговорен срок на действие за 24 месеца до 01.06.2018г., изменен с Допълнително споразумение от 30.09.2017г. към Договора за мобилни услуги, с който е изменен абонаментния план на Тотал 30.99 промо 2000 MB и срока на договора – до 30.09.2019г.
- Договор за мобилни услуги от 30.09.2017г. за мобилен номер 359**, с избран абонаментен план Интернет +16.99, с уговорен срок на действие за 24 месеца до 30.09.2019г.
- Договор за мобилни услуги от 23.02.2017г. за мобилен номер 359***, с абонаментен план Старт 4.99, с уговорен срок на действие за 12 месеца до 23.02.2018г., изменен с Допълнително споразумение от 18.04.2017г. към Договора за мобилни услуги, с който е изменен абонаментния план на Стандарт 15.99 и срока на договора – до 18.04.2019г.
Задълженията на ответника във връзка с предоставянето на мобилни услуги по сключените общо 5 Договора за мобилни услуги за петте мобилни номера – 359894739022, 3598***, 3598***, 359** и 359***, се отчитат по клиентски №004055914. За текущите задължения на ответника за мобилни услуги, операторът е издал следните фактури:
-За отчетен период 05.05.2018г. – 04.06.2018г. е издадена Фактура №7273494983/05.06.2018г., с начислени за периода: Разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги – 29.98 лв., месечни еднократни такси /абонаменти; доп.пакети/ -107.03 лв.; отстъпки - минус 7.50 лв. или всичко на обща стойност с ДДС – 155.41 лв.; вноска лизинг – 13.58, общо по тази фактура – 168.99, баланс от предходен период с ДДС - минус 1.77 лв. или сума за плащане по фактурата с ДДС – 167.22 лв. Срокът за плащане на 4 фактурата е 20.06.2018г.
-За отчетен период 05.06.2018г. – 04.07.2018г. е издадена Фактура №7274882173/05.07.2018г., с начислени за периода: Разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги – 22.81 лв., месечни еднократни такси /абонаменти; доп.пакети/ - 107.03 лв.; отстъпки - минус 7.50 лв. или всичко на обща стойност с ДДС – 146.81 лв.; вноска лизинг – 13.58, общо по тази фактура – 160.39, баланс от предходен период с ДДС - минус 0.77 лв. или сума за плащане по фактурата с ДДС – 167.05 лв. Срокът за плащане на фактурата е 20.07.2018г.