Протокол № 608 от 04.06.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 608 гр. Варна, 04.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Вл. Попов

Съдебни

Огнян Н. Цанков заседатели: Марияна В. Николова при участието на секретаря Галина Г. Славова и прокурора К. Й. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Асен Вл. Попов Наказателно дело от общ характер № 20243100201738 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Подсъдимият Н. А. Ш. – уведомен от предходното съдебно заседание, явява се лично и с адв. Д. Д. и адв. В. К., редовно упълномощени и приети от съда отпреди.

Свидетелите:

С. Г. С. – уведомен от предходното съдебно заседание, явява се лично.

Х. И. Н. – уведомен от предходното съдебно заседание, явява се лично.

А. С. А. – уведомен от предходното съдебно заседание, явява се лично.

Вещите лица:

П. Я. П. – уведомен от предходното съдебно заседание, не се явява.

С. Ц. Ц. – уведомен от предходното съдебно заседание, явява се лично.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

ПОДС. Ш.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ПРОКУРОРЪТ: Нямам други искания в днешно съдебно заседание.

АДВ. Д.: Нямам други искания в днешно съдебно заседание, с изключение на разпита на свидетелите и вещите лица.

АДВ. К.: Нямам други искания в днешно съдебно заседание, с изключение на разпита на свидетелите и вещите лица.

На основание чл. 273 от НПК свидетелите Х. И. Н. и А. С. А. се отстраняват от съдебната зала.

СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля С. Г. С., със снета по делото самоличност, предупреден за наказателната отговорност по чл. 290, ал.1 от НК и правата по чл. 121 от НПК, обещава да говори истината.

СВИД. С. Г. С.: Познавам подсъдимия от петнадесет- седемнадесет години. С него сме в лични, приятелски, колегиални отношения. Разпитван съм по това дело, зная за какво е.

Това, което зная по делото е следното: във връзка с осъществена среща в моя магазин галерия- антиквариат, намиращ се в гр. **** подсъдимият Н. Ш. ми звънна и ме помоли да направим среща за оглед на конкретна сабя, да си кажа моето становище /свидетелят посочва ВД № 1273 по номер, прикрепен към самото веществено доказателство/. Въпросната сабя беше донесена от колега И., Х., не му зная фамилията, в моя магазин за оглед и евентуално Н.

Ш. да направи покупка. Случаят с тази сабя става преди около единадесетдванадесет години. Сабята беше донесена, след оглед от моя страна, установих, че към нея имаше прикрепени към нея, към канията т. нар. медальони или награди, които след обстоен оглед и моето компетентно мнение след двадесет и колко години практика в тази сфера, като моя професия, аз лично за себе си установих, че са копия, реплики, които са добавени в днешно време, в ХХI век. На сабята е посочено, че е от края на ХIХ, началото на ХХ век, период на император Н. II- Р.. Тези медальони по принцип в оригинал се изработват от сребро и са с бронзови крачета, които след като дадено военно лице, офицер или подофицер, спечели състезание, което се провежда, което е честа практика в руската империя и в Царство България, се прикрепят към канията, като спечелени от дадения офицер, т.н. наградни. Но, в случая установихме и след смъкването на дадените медальони или награди, че те не са с бронзови крачета, както трябва да са в оригинал. Аз лично за себе си, след оглед с лупа и обстоен оглед на нещата, категорично казвам, че са копия, реплики, сегашна изработка.

Стойността на сабята определено се увеличава, когато има подобен медальон и стойността е по договаряне между купувача и продавача, но като цяло се вдига стойността на сабята. Относно датирането, те категорично 2 трябва да са от периода след производството на сабята. По острието на сабята се ориентирам, тъй като има вендел. Категорично фалшивите награди, по принцип, нямат нищо общо с датировката на самата сабя, просто да я отличат като такава, спечелила награда. По този начин се отличава дадения офицер и военно лице, че има призова награда, която е получило дадено конкретно военно лице. Дали е важен човекът, не мога да кажа, но може и найобикновения офицер да получи това нещо и това не го прави важен, а с добри качества и умения във военното дело, опит и практика.

След смъкването на дадените награди и разговора между купувач и продавач се установи, че сделката ще се състои евентуално между двамата за обикновена стандартна, офицерска, руска сабя - шашка, без да има нищо общо и никакво касателство с думата „наградна“. Това е, което аз зная, оттам нататък купувачът и продавачът са се оправили, сключили са сделка евентуално, което аз не мога да кажа.

На въпроси на прокурора:

СВИД. С.: Средното ми образование е технолог и специалист по алкохолни и безалкохолни напитки, в Хранително- вкусов техникум гр.

Търговище, а висшето ми образование, магистър ИУ- Варна, специалност „Стокознание“. Образование по история и археология нямам, не считам, че археологията има нещо общо с дадения предмет- сабя от ХIХ век. След двадесет и пет годишната ми практика интерес към антиките и всичко свързано с това- това е моя професия, която изповядвам от 2006г. официално.

С натрупаните ми умения, опит и изключително много материал, изчетен и разгледан наживо по различни музеи и мероприятия, в които се излагат подобни неща, и консултациите и разговорите, които съм имал с колеги и с колекционери, бих казал, че съм придобил добри умения и знания във връзка с хладното оръжие.

Самата сабя е с традиционно стандартно острие, с герба на съответната държава, от която е- Русия и от другата страна е изобразен вендела на съответния руски цар, традиционно нещо за всяко офицерско оръжие. Други отличителни белези, нещо по- специално, по-интересно от традиционната офицерска сабя аз не съм видял, не съм забелязал, не помня да съм виждал.

Тези саби се произвеждат и от руски фирми, и от „Солинген“, Германия, но не мога да кажа, няма как да помня, трябва да погледна. За самото оръжие дали е произведено в „Солинген“- Германия или е произведено в „Шафер и синове“ или друга фирма в Русия, не е важно.

С г-н Ш., заедно с инструмент, който му дадох, който се ползва – ножче в моя магазин внимателно свалиха от канията дадените медальони, с които вече установихме, погледнахме задната страна и аз за себе си категорично вече бях убеден, че те са копия, реплики. След напускане на моя магазин нямам представа какво се е случило с тези медальони, в кого са останали и какво предназначение са имали впоследствие. Те си ги взеха. Бяха изработени от бял метал, не мога да определя дали е сребро, не сме правили анализ или 3 проба с киселина, за да бъдем сигурни, беше бяло- сив метал.

Оригиналните неща според мен са фабрично щамповани, с изключителни детайли и на оригиналните неща фабрично има сложени на задната страна две или четири крачета, които спомагат за монтирането върху канията В случая нямаше бронзови крачета, имаше крачета, които са произведени от същия метал и дадените медальони са по- грубовати, и с помалък и изкусен детайл, отколкото трябва да бъдат оригиналите, които са предназначени за подобен тип саби. Стойността на подобни неща отново е по договаряне, но е между 20-100 лева, според желанието на някой да притежава подобно нещо, в зависимост от производителя и желанието на този, който го продава.

На въпроси на адв. К.:

Нямам никаква представа как се е появила тази сабя на територията на България.

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, поради което съдът го освобождава от съдебната зала.

СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността и разпит на свидетеля Х. И. Н.- роден на --------г., ЕГН **********, *********** Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК и правата по чл. 121 от НПК, обещава да говори истината.

СВИД. Х. И. Н.: Познавам подсъдимия от двадесет години. С него сме в добри, колегиални, приятелски отношения. Разпитван съм и преди по това дело, в Русе.

На основание чл. 284 НПК съдът предявява на свидетеля веществени доказателства /ВД № 1273/, оставени на съхранение в І РУ при ОД на МВРВарна и предоставени на съда за съдебно заседание.

СВИД. Н.: Става дума за една шашка, сабя, руска /свидетелят посочва ВД № 1273, като предходния свидетел/. В Русе преди доста години ме викаха по делото на Н. да обясня, тъй като имаше един договор за покупко- продажба на тази шашка между него и мен. Тогава обясних, че съм му я продал тази шашка преди петнадесет години, считано от днес. Тогава обясних, че това е руска офицерска „Драгунка“ шашка /сабя/, модел 1981г.- 509, тъй като клинът е ранния, а самата дръжка е модел 1909г. Такива саби са имали всички царски офицери от армията на Н. ІІ, а и другите армии преди това. Те са двойни оръжия на полковете, тази шашка е щатно оръжие на драгунските полкове в руската армия. Има и други шашки, които са т. нар. кавказки тип, те са с подобно острие, пак са с кожа, но самият прибор, обкова, не е бронзов, а е сребърен, гравиран, зависи от това, колко е богат офицера, който си я поръчва и който си я е закупил. Тези шашки са били за разходка, за т. нар. цивилно 4 носене. Всеки офицер от руската царска армия е имал право на притежание на неограничен брой хладни и огнестрелни оръжия, в зависимост от състоянието, което е имал, като пари, изключая щатните оръжия- по една бойна сабя и пистолет или револвер. Всичко останало е можело да се купува от магазинната мрежа в големите градове в Русия.

Тази шашка съм я закупил през 2010-2011-2012г., не помня точно, от едни хора от гр. Долни Дъбник, Плевенска област. Донесе ми я един мой приятел, който е бивш офицер в Долна Митрополия, с наследниците на хора, които са били руски емигранти, имало е руска колония от белоемигранти.

Някой от тези хора е бил офицер, който е имал такава сабя и съответно наследници или съседи, или познати са я наследили. Предполага се, че този човек е дошъл в България през 1920г., шашката е стогодишна. Беше запазена, както и сега. Тя е производство на фирмите в Солинген, Германия, тъй като по време на войната, а и не само по време на война, руските заводи не са смогвали да правят толкова много хладно оръжие, тъй като всеки ескадрон от войници също са имали саби. Тогава войната е била със саби и с ръчно огнестрелно оръжие, не като сега. Правили поръчки за по- качествени остриета във фирмите в Солинген, които са известни с направата на найхубавите стомани- остриета на саби, ножове, ножици и т.н. Това е вносно острие, което е монтирано на дръжка „Ефес“ 1909г. Изработката му е супер качествена, това е една от най- известните фирми, която прави не само за Русия поръчки от клинове, но и за цяла Европа такива остриета, с тъмно синя оксидация и позлатени гравирани инициали на императори, на конни полкове, цяла редица от конници. Много са красиви, можете да ги видите на всеки един голям аукцион, където понякога се предлагат такива саби за колекционерски цели. Сабята е масово производство, стандартно, фабрично, не е ръчно изработена и е масова. Някои по- богати хора са си поръчвали по- скъпо изпълнение. Който не е имал средства, си е поръчвал по-ниско изпълнение, без оксидации, само гравирани, има само с орела, има и без, всякакви такива окраски. След като я купих сабята, известно време преди това, не си спомням колко точно, се продаде в София една шашка, кавказки тип, със сребърни обкови и на канията имаше знаци от състезания в руската императорска армия- по стрелба, фехтовка, за отлична стрелба на винтовки, за отлична стрелба на револвер, фехтовка на сабя, щикове, ескадрони и т.н. Тези състезания са се провеждали в руската императорска армия от 1861г. до към 1914г., Първата световна война, може би петдесет години. От тези петдесет години такива награди са раздадени страшно много, тъй като е имало много добри фехтовчици, стрелци, бойци.

На тази шашка имаше четири или пет награди. Говоря за шашката, която е кавказки, азиатски тип, със сребърен обков, която е продадена в София преди доста години. Не говоря за тази шашка, която е тук, а за шашката, която е продадена преди да купя процесната. Тя е съвсем различна по вид и по изработка. На нея имаше пет знака. Шашката е излязла в гр. Монтана, закупена от наш колега, приятел, който я продаде в София на антикварна 5 сбирка в Стрелковия клуб на „Левски“ в „Герена“. Закупи я мой приятел, също колекционер, който впоследствие, тъй като се разбра, че тези знаци са много редки и никой не беше виждал дотогава в България, не знаеше за какво става дума въобще, освен мен (аз също не знаех колко е скъпа, но имах някакъв усет, тъй като тридесет и пет години се занимавам с антиквариат, предимно хладно и огнестрелно оръжие и имам претенциите, че съм експерт), та този мой приятел, който си купи шашката, реши да размонтира знаците от канията, да им извади гуми на татарски език, на леярски калъпи, да ги отлеем и да ги поставяме на такива руски шашки, които са без стандартни такива, като тази отзад мен, без такива награди, за да може да се увеличи цената. Впоследствие, който си закупи, да има и като копие от тези награди, тъй като тези отливки размера на изделието се смалява и вече не е оригинал, то е копие или реплика.