Решение № 18493 от 10.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18493 гр. София, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20211110165023 по описа за 2021 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ЗАД „А. Б.“ АД срещу ЗК „Л. И.“ АД“ за заплащане на сумата от 5138,28 лева, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 28.12.2020г. около 16:30 часа в гр. С. между лек автомобил марка „Т.“, модел „К.“, рег. №, застрахован по имуществена застраховка при ищцовото дружество и лек автомобил марка „Ф.“, модел „Ф.“, рег. №, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника- щета № 0300-20-753-500341, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 15.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 380,80 лева, представляваща лихва за забава за периода от 23.02.2021г. до 14.11.2021г.

Ищецът твърди, че с „О. Л.“ ЕООД бил сключен договор за застраховка „Каско“ на МПС, обективиран в застрахователна полица № 20-0300/411/5000063 със срок на действие от 00:00 часа на 20.01.2020г. до 24:00 часа на 19.01.2021г. с предмет лек автомобил марка „Т.“, модел „К.“, рег. №, покритие по клауза „А“ съгласно Общите условия за застраховка „Каско“ на МПС при договорена сума в размер на 10 293 евро. Сочи, че в срока на застраховката- на 28.12.2020г. около 16:30 часа в гр. С. било настъпило ПТП с участието на застрахования автомобил, за което бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 28.12.2020г. Поддържа, че от протокола се установявало, че лек автомобил марка „Ф.“, модел „Ф.“, рег. №, управляван от Г. В., движейки се по бул., №, предприема маневра за преминаване в съседна дясна лента и не пропуска движещия се в нея застрахован автомобил „Т.“ и го удря в предната част. Като последица от реализираното ПТП на застрахования автомобил били нанесени щети. С уведомление за щети по МПС от 29.12.2020г. ищецът бил уведомен за събитието и била образувана щета № 0300-20-753-500341. Твърди, че щетите 1 били отремонтирани в доверен сервиз- „Н. Р.“ ООД, като цената на ремонта била в общ размер от 5138,28 лева, за която сума била издадена фактура № 209296/18.01.2021г. Сочи, че на 19.01.2021г. сумата била заплатена от ищеца, като допълнително били сторени разноски в размер на 15 лева, представляващи ликвидационни разходи. Поддържа, че с плащането на застрахователното обезщетение встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, респ. лицата, които носят отговорност за настъпване на вредите. Твърди, че виновен за настъпване на ПТП-то е водачът на л.а. марка Ф., който имал валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество. До ответника била изпратена покана за доброволно изпълнение, на която било отговорено с отказ. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове по основание и размер. Изложени са съображения, че представеният двустранен констативен протокол не бил съставен в съответствие с нормативните изисквания на ЗДвП и Наредба I3-41 за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране на МВР, КФН и Информационният център към Гаранционен фонд, вследствие на което оставали неясни обстоятелствата относно настъпването на ПТП, а именно не било налице съгласие на участниците относно вината на водача, застрахован при дружеството. Поддържа, че не били изяснени обстоятелствата, причините и механизма, довели до настъпване на пътнотранспортното произшествие. Оспорва твърдения механизъм. Поддържа, че водачът на л.а. Т. не се съобразил с разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Оспорва предявения иск и по размер, като намира, че същият е в завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди.

Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За да бъдат основателни предявените искове, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на ПТП, причинено виновно от водача на застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ автомобил, наличието на вреди по застрахования по имуществена застраховка „Каско на МПС“ автомобил, причинно-следствената връзка между вредите и реализираното ПТП, наличие на валидни правоотношения към датата на ПТП по застраховка „Каско на МПС“ между ищеца и собственика на увредения автомобил и по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника относно отговорността на виновния водач, размера на дължимото обезщетение и изплащането му за отстраняване на вредите, изпадането на ответника в забава и размерът на обезщетението за забава.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на претендираната сума, както и възражението си за съпричиняване.

Страните по делото не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК 2 следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата, извършеното от ищеца плащане на застрахователното обезщетение.

Горните обстоятелства се установяват и от приетата застрахователна полица № 200300/411/5000063, фактура № 0000209296 от 18.01.2021г., издадена от „Н. Р.“ ООД, приемопредавателен протокол по поръчка № 40330 от 15.01.2021г. и платежно нареждане от 19.01.2021г.

Спорът между страните се концентрира върху въпросите за механизма и вината за процесното ПТП, както и за размера на обезщетението. По тези въпроси са събрани следните доказателства:

По делото е приет двустранен констативен протокол от 28.12.2020г., в който са описани видимите увреждания на двата автомобила, както и че ПТП-то е настъпило на бул., №. В частта за вината за лек автомобил „Т. К.“ е посочено, че няма вина за настъпилото ПТП.

Свидетелят Г. В., водач на лек автомобил „Ф. Ф.“, е посочил, че се движил по бул. „Г.

Д.“, като лек автомобил „Т.“ излязъл от негово ляво, почти му пресякъл пътя и набил спирачки. Движил се с около 50 км/ч, имало вода, която се стичала от автомивката, откъдето автомобилът излизал. Водачът на другия автомобил „набил“ спирачки и той „набил“ спирачки, след което не подал мигач и той предприел заобикаляща маневра от ляво.

Водачът на другия автомобил също предприел маневра и се опитал да завие наляво в изхода на автомивката, където имало табела „забранено влизането“. Според свидетеля другият водач не погледнал в огледалото за обратно виждане и го ударил в предна дясна колонка, някъде във вратата. Не били викали КАТ, водачът на „Т.“-та си признал вината. Твърди, че водачът на другия автомобил е излязъл от ляво и се опитал да влезе в изхода на автомивката. Тя излязла преди него и той набил спирачки, като почти щял да я удари. Като „набил“ спирачка и видял, че тя тръгва към него вече бил с 20 км/ч. Свидетелят твърди, че лекият автомобил „Т.“ е излязъл от вход на автомивка, тръгнал е по ул. „Г. К.“, спрял е и прави ляв завой пред него по бул. „Г. Д.“. Непосредствено преди да наближи, тя направила ляв завой, „набила“ спирачки и не подала сигнал за ляв завой и когато предприел заобикаляща маневра, тя завила наляво и го ударила. Сочи, че водачът на другия автомобил се опитал да влезе в автомивката, която се намирала между двете улици „В. Л.“ и ул. „Г. К.“.

От приетата съдебно-автотехническа експертиза се установява, че видимите щети по превозните средства, отразени в протокола за ПТП са следните: за лек автомобил „Т. К.“със знак Х е отразена зоната на първоначалното съприкосновение- предна лява част на превозното средство; предна броня; фар; преден мигач; калник; предпазни кори; за лек автомобил „Ф. Ф.“- предна брояна и преден ляв калник. Експертът е уточнил, че инициалният контакт е между предна дясна част на лек автомобил „Ф. Ф.“, рег. № и предна странична лява част на лек автомобил „Т. К.“, рег. №.

3

В проведеното съдебно заседание на 12.10.2023г. вещото лице е посочило, че кръстовището е образувано между бул. „Г. Д.“ и ул. „Г. К.“, като при навлизане от ул. „Г.

К.“ към бул. „Г. Д.“ имало знак „Б 1“, който указвал кой път е с предимство, в случай пътят с предимство бил бул. „Г. Д.“. Експертът е уточнил, че съгласно свидетелските показания водачът на лек автомобил „Т.“ е излязла от изхода на автомивка откъм ул. „Г. К.“, направила е ляв завой като е продължила движението си по ул. „Г. К.“ в посока към бул. „Г. Д.“, на кръстовището между двете улици е направила ляв завой по бул. „Г. Д.“ посока северозапад и след около 40-50 метра е предприела завой наляво към изхода на автомивката, като на самия изход бил поставен пътен знак, който забранявал навлизането в тази посока.

При така събрания доказателствен материал съдът намира, че по делото е установен механизма на произшествието от показанията на св. В., от двустранния констативен протокол и от САТЕ.

На първо място, с оглед възраженията на ответника следва да бъде посочено, че по аргумент от чл. 179, ал. 1 ГПК, съставеният от участниците в ПТП двустранен констативен протокол няма характер на официален документ и същият не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. Този протокол се съставя от водачите на МПС и съдържа техните съгласувани изявления за настъпили факти и обстоятелства. Обстоятелството, че двустранният констативен протокол не се ползва с материална доказателствена сила, не го лишава от доказателствена стойност, като последната следва да се прецени при съвкупния анализ на събраните по делото доказателства. Същият съставлява частен документ, подписан от трети за спора лица и се ползва само с формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК. Спрямо ответника, който е трето лице, неучастващо в съставянето на протокола, той няма материална доказателствена сила относно причините за настъпване на ПТП. Този протокол се съставя от водачите на МПС, и съдържа съгласуваните им изявления за знание за настъпили факти и обстоятелства, като тяхното съответствие с действителното фактическо положение може да бъде проверявано от застрахователя, респективно подлежи на доказване на общо основание в процеса.

В този смисъл по делото са изслушани показанията на св.В., който съдът намира за логични, вътрешно непротиворечиви и обосновани, както и кореспондиращи на останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установява механизма на настъпване на ПТП, както следва: водачът на лек автомобил „Т.“ е излязла от изхода на автомивката откъм ул. „Г. К.“ в посока към бул. „Г.

Д.“, на кръстовището между двете улици е направила ляв завой по бул. „Г. Д.“, посока северозапад и след около 40-50 метра е предприела завой наляво към изхода на автомивката, като на самия изход е поставен пътен знак, който забранява навлизането в тази посока, вследствие на което е настъпило процесното ПТП с движещия се в съседна лента лек автомобил „Ф. Ф.“, който е бил предприел заобикаляща маневра. Така описаният механизъм кореспондира с уврежданията на двата автомобила, посочени в двустранния констативен протокол, в частност с уврежданията на лек автомобил „Ф. Ф.“- дясна предна врата и дясна броня, както и с посочения от вещото лице по САТЕ инициален контакт между 4 автомобилите, а именно между предната дясна част на лек автомобил „Ф. Ф.“ и предната странична лява част на лек автомобил „Т. К.“.

Съдът намира, че за да е налице съприкосновение между двата автомобила в посочените им по-горе части, при което да е увредена предна дясна врата на лек автомобил „Ф. Ф.“, следва лек автомобил „Ф. Ф.“ да се е изравнил с лек автомобил „Т. К.“, и в този момент водачът на лекия автомобил „Т. К.“ да е предприела завой наляво. Т.е. за да е налице увреждане по дясната врата на лек автомобил „Ф. Ф.“, изпреварващият автомобил вече е следвало да е навлязъл с по-голямата си част пред автомобил „Т. К.“ и е да е можел да бъде възприет своевременно от водача му. По делото не са ангажирани доказателства, нито се установява от свидетелските показания на водача на л.а. „Ф. Ф.“, да са били налице препятствия, които да са ограничавали видимостта пред лек автомобил „Т.“.