Определение № 5167 от 05.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5167 гр. София, 05.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска като разгледа докладваното от Виктория В. Грънчарска Въззивно частно гражданско дело № 20241100511946 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

Образувано е по възражение на Г. Г. К. срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 03.02.2023г., издадена по ч. гр.д. № 1739/2023г. на 64 състав при СРС ІІ ГО. Във възражението се навеждат доводи, че процесната заповед за изпълнение не е била връчена надлежно тъй като връчването било осъществено чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК. Преди да връчи книжата по този способ обаче, връчителят не изпълнил надлежно своите задължения, не посетил адреса наймалко три пъти в продължение на един месец, не събрал данни от съседи, кой живее в имота и дали има други лица, които са съгласни да получат книжата, със задължение да ги предадат на адресата. Във върната по делото разписка не били отразени подробно и конкретно всички констатирани при връчването факти. Не било спазено изискването на чл. 47, ал. 3 от ГПК. Иска от съда да приеме възражението срещу издадената заповед за изпълнение.

Насрещната страна – „Софийска вода“ АД не изразява становище по допустимост и основателност на възражението.

От съдържанието на приложените съдебни книжа в кориците на ч. гр.д. № 1739/2023г.. на 64 състав при СРС ІІ ГО се установява следната фактическа обстановка:

Заповедното производство пред първоинстанционния съд е започнало по заявление на „Софийска вода“ АД, с искане за издаване на заповед за изпълнение срещу посочения в заявлението длъжник Г. Г. К..

Като е преценил, че са налице предпоставките за уважаване на искането, първоинстанционният съд е издал процесната Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 03.02.2023г.

На стр.10 в кориците на ч. гр.д. № 1739/2023г.. на 64 състав при СРС ІІ ГО е приложен документ, от който е видно, че представлява извлечение от НБД „Население“ за постоянен и настоящ адрес на Г. Г. К..

На стр.7 и 8 от в кориците на ч. гр.д. № 2265/2017г.. на 64 състав при СРС ІІІ ГО са приложени документи, от който е видно, че връчването на издадената заповед за 1 изпълнение е осъществено при условията на чл. 47, ал.7 вр. с ал. 5 от ГПК т.е. чрез залепване на уведомление на адрес - гр. София, ж.к. ****. Докладът на връчителя сочи, че съобщението е „залепено на входната врата на блока“.

Първоинстанционният съд е постановил издаване на изпълнителен лист, като е приел, че посочените по- горе данни дават основание за мотивиран извод относно надлежното връчване.

При установените по делото факти, настоящият състав на съда приема възражението по чл. 423 от ГПК за основателно.

Производството пред СРС е образувано въз основа на заявление с в. №9005735 от 16.09.2020г. подадено от „Софийска вода“ АД за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Г. Г. К.. Заповедта за изпълнение на парично задължение по това заявление издадена на 03.02.2023г. Относно издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГИ е изпратено съобщение до длъжника на неговия постоянен и настоящ адрес /които в разглеждания случай съвпадат/, което е върнато в цялост със следното отбелязване „адреса посетен на 02.03.2023г., 19.03.2023 г. и 04.04.2023 г., след като не открих лицето, нито пълнолетно лице, което да получи съобщението залепих уведомление на входната врата на блока и пуснах екземпляр от него в пощенската кутия.

На 03.03.2023г. е издадено разпореждане от заповедния съдия за издаване на изпълнителен лист, въз основа заповедта за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

Видно е, че е образувано изпълнително дело 1326/2024 г., по което на 16.04.2024 г. е получена ПДИ от длъжника. Възражението е подадено на 14.05.2024 г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Разпоредбата на чл.423 от ГПК дава право на длъжника, който е бил лишен от възможността да оспори вземането по заповед за изпълнение чрез подаване на възражение в срока по чл.414 от ГПК, да подаде възражението си пред въззивния съд в едномесечен срок от узнаване на заповедта, когато: заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; Длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването, поради особени непредвидени обстоятелства; длъжникът не е могъл да подаде възражението, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

От представената и описана по-горе покана за доброволно изпълнение и датата на подаване на възражението по чл. 423 от ГПК от длъжника пред СРС, настоящият съдебен състав приема, че същото е подадено в срок и е процесуално допустимо.

Разгледано по същество същото е основателно по изложените по-долу съображения.

В процесния случай длъжникът се позовава на чл.423, чл.1, т. 1 от TIK, като навежда твърдения за ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение, поради което не е могъл да узнае за връчването.

Настоящият съдебен състав приема, че от начина, по който е оформено връчването на препис от издадената заповед за изпълнение на длъжника се установява, че същото не съответства на изискванията на чл. 47 ал. 7 във вр. ал. 5 от ГПК.

Съгласно цитираната правна норма, действащата към момента на подаването, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната 2 врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Нвъзможността ответникът да бъде намерен на адреса се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне седмица между тях, като най-малко от едно от посещенията е неприсъствен ден. В представената по делото разписка се установява, че е посетен на 02.03.2023 г., 19.03.2023 г. /неделя/ и на 04.04.2023 г. – на три дати, в период от един месец. При така извършеното връчване на процесната заповед за изпълнение на настоящия съдебен състав приема, същото е направено съобразно изискванията на чл. 47, ал. 1 от ГПК.

Неоснователно е направено възражението от длъжника, че за всяко посещение на адреса следва длъжностното лице по призоваването да състави отделна разписка, тъй като такова изискване липсва в закона.

Съгласно чл. 47, ал.3 от ГПК „ Съдът служебно проверява местоработата на ответника и разпорежда връчване по месторабота, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност“ Няма данни за изискана справка относно актуалното състояние на действащи трудови договори на жалбоподателя. В подаденото възражения длъжникът твърди, че е самоосигуряващо се лице, което осъществява свободна професия. Няма данни по делото на СРС съдът да е извършил справка дали длъжникът е самоосигуряващо се лице и съответно дали има декларирана стопанска дейност. При липса на тези данни въззивната инстанция приема, че не е изпълнено в цялост възложеното по чл. 47, ал. 3 от ГПК и съответно не са направени всички усилия, за да бъде установено дали по отношение на длъжника има данни в официалните регистри на НОИ и НАП за място на стопанска дейност, респ. налични трудови договори.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че основателно е направеното възражение и действително от представените документи по делото се установява, че е осъществена по отношение на длъжника хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Така мотивиран съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ВЪЗРАЖЕНИЕТО по чл. 423, ал.1, т. 1 от ГПК на Г. Г. К. с ЕГН ********** и адрес- гр. София, бул. ****, срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 03.02.2023г., издадена по ч. гр.д. № 1739/2023г. на 64 състав при СРС ІІ ГО.

СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО по изпълнителен лист от 13.07.2023г., издаден на взискателя „Софийска вода” АД срещу длъжника Г. Г. К. с ЕГН **********, въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 03.02.2023г., издадена по ч. гр.д. № 1739/2023г. на 64 състав при СРС ІІ ГО.

ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА по делото на съответния съдебен състав на Софийски районен съд, с указания за предприемане на следващите процесуални действия по чл.

415 и сл. от ГПК, съгласно дадените указания в мотивите на определението.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4